Решение № 105 от 13.04.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Шумен, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Гражданско дело № 20223600100370 по описа за 2022 година

В молбата си до съда ищецът Ж. Д. А. излага, че бил младши експерт и командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Шумен. На 14.09.2019 г., около 04.00 часа в боровата гора край гр. К., при изпълнение на пожарогасителни и спасителни работи, изразяващи се в гасене на разпалил се огън в стволовете на дърветата, заедно с мл. инспектор А. отишли да гасят огъня, вземайки пръскачка и 10-литрова туба с вода. След приключване на гасителните действия, прибирайки се към местостоянката, А. стъпил на камък, усуквайки коляното си, паднал назад и ударил същия крак в друг камък. В резултат на инцидента и в пряка причинно - следствена връзка с трудовата злополука, получил навяхване и разтягане на външна колатерална ставна връзка на ляво коляно. Предвид гореописаните телесни увреждания, непосредствено след настъпването на процесната трудова злополука, ищецът бил приет по спешност в „МБАЛ - Шумен“ АД, на 14.09.2019г., с изразен оток на левия крак и пълна невъзможност за самостоятелно придвижване и стъпване на крайника. Състоянието му е наложило извършването на пълен набор от изследвания, въз основа на които му била поставена диагноза „Contusio gemis sin Haemarthasis“. Тежкото му общо състояние наложило на 19.09.2019 г. да посети „УМБАП Канев“ АД в град Русе, за да му бъде извършен ядрено-магнитен резонанс. В резултат на проведеното изследване било установено, че са налични МР данни за руптура на предна кръстна връзка и латералния колатерален лигамент, както и руптура на задния рог на медиалния мениск, поради което и бил насочен за провеждане на оперативно лечение. На 10.10.2019 г. постъпил в МБАЛ „Авис - Медика“ООД-гр.Плевен, където на 11.10.2019г. му била извършена оперативна интервенция, при която след кожна инцизия за антеромедиален достъп се е достигнало до пес ансерунис. Оперирани били сухожилията на семитендинозус 1 и грацилис, след което е бил оформен присадък. Извършена била утроскопия с дебридман на остатъка от връзката и подготовка за поставяне на импланта. След имплантирането на присадъка , същият е бил фиксиран просимално с ACL - TIGHT горе и дистално с интерферентен винт BIO SCREW BIORETEC, след което е направен послоен шев и е направен дренаж. Болничното му лечение продължило до 16.10.2019 г., когато е бил изписан, но здравословното му състояние налагало използването на помощни средства за придвижване, а именно две патерици и лечението му продължило в домашни условия.

Тежките травматични увреждания в областта на крака предизвиквали у ищеца нетърпими болки, които дори и след приема на болкоуспокоителни не изчезвали. Ищецът се нуждаел от постоянна чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, както по време на продължителното болнично лечение, така и при домашното лечение, когато е бил в невъзможност да се придвижва и самообслужва самостоятелно. Това обстоятелство му създало значителни неудобства, свързани с ползване на еднократни чаршафи и употреба на множество лекарства. Допълнителни болки и страдания причинил и фактът, че през първата фаза на болничното му лечение, била извършена първоначална оперативна интервенция под обща анестезия. Кулминацията на страданието в описания времеви интервал, настъпила на 11.10.2019г., когато не само трябвало да се справя с нечовешките болки, но разбрал и новината, че периодът на болките, на възстановяването и времето, през което ще е прикован на легло, не само няма да свършат, а са едва в началото си.

Впоследствие ищецът се е придвижвал с помощни средства - две патерици, като се е наложило и извършването на рехабилитационни процедури. На 28.10.2019 г. същият повторно бил приет в МБАЛ „Авис - Медика“ООД-гр.Плевен за извършване на рехабилитационни процедури за възстановяване на долния крайник от претърпяната травма.

Рехабилитационните процедури продължили до 04.11.2019г..

Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразило тежко и на психиката му той получил тежка и остра психотравма, чувствал се много зле, станал потиснат, затворил се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрирал, станал разсеян, раздразнителен и самовглъбен - „откъснат от външния реален свят“. Допълнителна психотравма причинило и обстоятелството, че дълго време е бил поставен в състояние на пълна зависимост от чужда физическа помощ, което го е карало да се чувства непълноценен и унижен. Наред с горното, причинените тежки травми поставили А. в невъзможност да работи и да се издържа, поради което не само не можел да помага финансово на близките си, както е правил преди настъпването на процесния инцидент, но правило и него самия зависим и от чуждата финансова помощ.

Излага също, че работодателят Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Шумен, подал декларация за трудова злополука с № 25/16.09.2019 г. в ТП на НОИ - Шумен, като във връзка с инцидента било образувано досие № 200192700077.

Видно от Разпореждане № 76 от 17.09.2019 г. на ТП на НОИ - Шумен на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката била приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от 2

КСО. Към момента на настъпването й, А. се намирал в служебно правоотношение с ответника, като държавен служител. Предвид това и следвало да бъде ангажирана имуществена отговорност на работодателя при причинени вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност. По реда на ЗМВР и на основание чл.

238, ал. 1 от същия закон /обн. 2006 г./ въз основа на индивидуален административен акт /заповед/ на ищеца било изплатено обезщетение за претърпените вреди, в резултат на причинената му телесна повреда, настъпила по повод изпълнение на служебните му задълЖ.я, в качеството му на държавен служител, в размер на шест месечни възнаграждения, което се явявало извънсъдебно признание на основанието на настоящия иск, но не репарирало в цялост претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от процесния инцидент. Поради това и сезира съда над заплатените му по реда на специалния закон шест месечни възнаграждения, които счита, че са дължими от ведомството, в което заема длъжността си. Сочи, че търсеният от него размер на обезщетение е справедлив и актуален и с оглед икономическото и политическо състояние, в което се намира РБългария от 2019г. насам и в никакъв случай, не е прекомерно определен, като моли съдът да вземе предвид и нарастваща инфлация в страната, като съответно приложи същата и актуализира размера на определеното обезщетение, в случай, че първоначално прецени, че не се дължи обезщетение в пълния предявен размер.

Във връзка с процесната трудова злополука, ищецът претърпял и имуществени вреди, свързани с извършването на разходи за лечение на получените травми в размер на 1 684,80лв., от които както следва: 1 384,80лв. по фактура № 0000007489/16.10.2019 г., ведно с фискален бон за импланти за ПКС - комплект, потребителски такси и тутор и 300лв. фактура № 0010029079/19.09.2019 г., ведно с фискален бон за МРТ на колянна става.

Предвид изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, по силата на което осъди ответника да заплати обезщетение за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, в размер на 60 000лв., съобразно извършеното плащане по реда на чл. 238, ал. 1 от ЗМВР, явяващо се извънсъдебно признание на настоящите искове, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на събитието-14.09.2019г. до оконателното й изплащане, както и сумата от 300лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на МРТ на колянна става, ведно със законната лихва, считано от датата на извършването на разхода 19.09.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата 1 384,80лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на импланти за ПКС - комплект, потребителски такси и тутор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на извършването на разхода - 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и заплащане на сторените разноски.

Ответната страна Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населениетоШумен намира заявените претенции за допустими, но по същество -неоснователни, като ги оспорва и по основание, и по размер. Не било спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на 3 населението - Шумен и заемал през 2019 г. длъжност командир на екип в група ПГ и СД на РСПБЗН - Шумен към РДПБЗН - Шумен, а към момента - длъжност старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Велики Преслав към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Шумен, съответно се явявал държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Сочи, че досежно статута на тези служители на МВР бил приложим ЗМВР и правилната материално-правна квалификация на предмета на спора била чл. 238, ал.1 ЗМВР, респективно не било налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.3, изр.второ на ЗДС. За медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР съществувала специална уредба в ЗМВР и Правилника за устройството и дейността на МВР, която определя вида на причинената телесна повреда, а същото имало значение за обезщетението по чл. 238, ал.1 от ЗМВР. Последното било определено и заплатено от РДПБЗН-Шумен в размер на 7146лв., видно от платежна бележка за м.юни 2020г. и в изпълнение на заповед № 1983к-750/26.05.2020 г. на директор на ГДПБЗН. В конкретния случай, ищецът претендирал обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от увреждане на здравето му в резултат на трудова злополука, изразяващи се заплатени МРТ на колянна става, импланти и в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността, но извън хипотезата на приложимия специален закон – ЗМВР, а доколкото същият имал качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, то недопустимо било заявената претенция да се разгледа на плоскостта на по - общата хипотеза, предвидена в чл. 78 от ЗДС. От съдържанието на цитираната разпоредба ставало ясно, че аналогично на чл. 200, ал. 1 от КТ законодателят е уредил безвиновна отговорност на администрацията за причинени имуществени и неимуществени вреди. Такава безвиновна отговорност била предвидена в ЗМВР до размера посочен в чл. 238, ал.1 ЗМВР и изключвала деликтната отговорност. Нещо повече, търсеното обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплащане на МРТ на колянна става и за заплащане на импланти за ПКС за извършено лечение било напълно неоснователно, като следвало да се вземе предвид статута на служителя по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР и че ищецът в рамките на служебното си отношение е имал обективната възможност да извърши лечението си напълно безплатно в МВР болница, МИ-София, включително да ги извърши като здравноосигурено лице, което не е сторил, като извършените разходи са негов личен избор и не следвало да бъдат преценявани като имуществена вреда.

Ответната страна излага също, че извършването на оперативно лечение един месец след злополуката не обосновавала наличието на пряка причинно - следствена връзка, като една от предпоставките за претърпени телесни повреди, а именно болките и страдания, да са пряка и непосредствена последица от увреждането. От прилоЖ.те болнични листове било видно, че оперативното лечение в болничен режим е за периода от 10.10.2019г. до 16.10.2019г., т.е. за 6 дни, като в медицинската документация - направление за хоспитализация от 10.10.2019г. не се сочи трудова злополука, а останалите болнични листи били за възстановителен режим и рехабилитация, които не водят до допълнителни болки и страдания извън обичайните при оперативна интервенция и постооперативно възстановяне, 4 както и с допълване на същите с твърдения за прилагане на обща анестезия, което е по информирано съгласие на пациента и зависело от неговото общо здравословно състояние и желание. Сочи също, че в исковата молба ищецът признал, че му е изплатено обезщетение по реда на чл.238, ал.1 от ЗМВР и доколкото същото обезщетение вече е изплатено, то друго такова обезщетение следвало да се претендира само при ексцес, какъвто не е налице. След оперативна интервенция и обичайното възстановяване от същата, служителят изпълнявал към момента служебните си задълЖ.я при липса на интензитет на твърдяните от него с исковата молба болки и страдания. Хода на заболяването бил отразен в медицинската документация като нормален постоперативен период, служителят бил изписан без медицински риск с добре зарастваща рана, като придвижването с помощни средства било препоръчано за период от 20 дни, видно от епикриза на МБАЛ „АВИС - МЕДИКА“ ООД.