Решение № 178 от 27.05.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 130/2026
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 20.07.2026
- Състав
- Петранка Райчева Прахова, Полина Петрова Бешкова, Ивайло Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 129 ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 129 ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20 ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20 ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 381 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. Смолян, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петранка Р. Прахова
Членове:
Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500130 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 162/10.11.2025 г. по гр. д. № 241/2024 г.
Златоградски районен съд е осъдил С. Р. Х., С. М. С. и Б. С. Д., да заплатят солидарно на М. П. Р. сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди заради нанесена лека телесна повреда на 15.08.2019 г., а именно: оток и кръвонасядане на главата тилно вляво и по лява долночелюстна става; кръвонасядане по шията вляво; кръвонасядания по лява ребрена дъга; две кръвонасядания по дясна подбедрица, както и мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, без загуба на съзнанието, както и сумата 525, 37 лева, представляваща имуществени вреди за проведени изследвания и закупени медикаменти, ведно със законната лихва и върху двете суми, считано от 09.08.2021 г. до окончателното им изплащане.
Със същото решение иска за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 7 000 лева до 15 000 лева като неоснователен и недоказан; тримата ответници са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 581, 65 лева; ищецът е осъден да заплати на ответника С. Х. разноски в размер на 618, 34 лева съобразно отхвърлената част от иска; ответниците са осъдени да заплатят на РС – Златоград 500 лева разноски за вещо лице, както и ДТ върху уважения размер на иска в размер на 301 лева.
Това решение в частта, с която иска за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 7 000 лева до 15 000 лева, се обжалва пред 1
Смолянски окръжен съд от ищеца М. П. Р., чрез пълномощник адв. И. В., с оплаквания, че в тази част решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е взел предвид всички обстоятелства около причиняването на уврежданията и начина на причиняването им – те са нанесени чрез продължителен побой от три лица с нанасяне на множество удари, влачене в различни помещения, непредизвикано, неочаквано, шокиращо, публично. Според жалбоподателя съобразяването с тези обстоятелства следва да води до присъждане на обезщетение в по-висок размер.
Излагат се доводи, че районния съд е отмерил размера на обезщетение само на база претърпените от ищеца физически увреждания, като не е отчел останалите понесени вреди – страха, унижението, притеснението, промяната в характера, промяната в качеството на живот, негативното отражение върху последната му година като ученик; не е съобразен и факта, че поради понесените удари в главата ищецът впоследствие на няколко пъти е губил съзнание на по-късни дати – обстоятелство, доказано с показанията на свид. Е. Р..
Твърди се, че при отчитане на всички тези вреди, справедливия размер, който би следвало да се присъди, е пълния претендиран – 15 000 лева.
По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на съдебна практика, според която за сходни случаи са присъждани по-високи обезщетения.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено решението в отхвърлителната му част и се постанови друго, с което да бъде уважен иска за неимуществени вреди и за разликата от 7 000 лева до 15 000 лева.
Прави се искане при уважаване на иска да бъдат присъдени на ищеца разноски в по-висок размер за първоинстанционното производство и да се намали размера на частта от адвокатското възнаграждение в полза на С. Х.; претендират се разноски за въззивното производство.
В срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Пълномощникът му адв. И. В. с писмена молба поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият С. Х. чрез пълномощник адв. Е. П. оспорва въззивната жалба.
Останалите въззиваеми не се явяват и не изпраща процесуални представители. За въззиваемия Б. С. Д. съдът приема призоваване по реда на чл. 41 ал. 1 от ГПК поради връчване на съдебни книжа в първоинстанционното производство чрез работодател /л. 66 гр. д. № 241/2024 г./.
2
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не дължи, а по същество, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази следното:
Ищецът М. П. Р. претендира от ответниците С. Р. Х., С. М. С. и Б.
С. Д. да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди от нанесения му от тях побой на 15.08.2019 г. в размер на 15 000 лева.
По силата на одобрено по НОХД № 74/2020 г. на РС – Златоград споразумение по чл. 381 от НПК, имащо последиците на влязла в сила присъда според разпоредбата на чл. 383 ал. 1 от НПК и задължително за граждански съд, който разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 от ГПК, тримата ответници Б. С. Д., С. М. С. и С. Р. Х. са признати за виновни /с форма на вина – пряк умисъл/, за това, че на 15.08.2019 г. в гр. Златоград, обл. Смолян, в дискотеката и във фоайето на комплекс „А.“ по хулигански подбуди, като извършители и в съучастие, причинили телесна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на И. П. Р. и лека телесна повреда на М. П. Р., изразяваща се в контузия на главата и мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, а не с пълна загуба на съзнание до степен травматична кома, реализирало медико-биологичния признак разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 3 предл.
ІІІ-то и т. 12 предл. І-во от НК, във вр. с чл. 129 ал. 2 и ал. 1, във вр. с чл. 130 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 и ал. 1 от НК.
Назначената пред районния съд съдебно-медицинска експертиза, на база ИЗ и Епикриза, издадена от Хирургично отделение при МБАЛ гр. К., 2 бр. АЛ за преглед и образно изследване от 16.08.2019 г. от „А. С. к.“ гр. С., АЛ за преглед от Болница „Т.“ – С. от 16.08.2019 г., както и предвид свидетелските показания, дава заключение, че на ищеца М. Р. е било причинено оток и кръвонасядане по главата тилно вляво и по лява долночелюстна става; кръвонасядане по шията влаво; кръвонасядане по лява ребрена дъга; две кръвонасядания по дясна подбедрица; мозъчно сътресение. Експертизата приема, че възстановителния период за описаните в медицинската документация кръвонасядания и охлузвания е в рамките на не повече от 10 – 3
15 дни; от свидетелските показания е видно, че оплакванията на ищеца след инцидента са продължили около седмица – „Седмица продължи гаденето;физическия дискомфорт траеше по-малко от психическия“.
При излагането на мотиви в обжалвания акт районния съд действително е направил разграничение между физическите увреждания – за мозъчното сътресение без загуба на съзнание е определил обезщетение в размер на 5 000 лева, за останалите увреждания – кръвонасядания охлузвания и отоци е определил обезщетение в размер на 2 000 лева. Това разделение според физическите увреждания не означава, че районният съд при определяне на дължимото обезщетение не е взел предвид останалите понесени от ищеца вреди – страх, унижение, притеснението, промяна в характера, промяна в естеството на живот, негативното отражение върху последната година на ищеца като ученик. В мотивите си районния съд изрично се е позовал на практика на ВКС, според която при определяне на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, между които са и причинените морални страдания. Районният съд също така е взел предвид притеснението на ищеца за здравословното му състояние след побоя, което е видно и от извършените редица прегледи и изследвания. Освен това, изрично районният съд е приел в мотивите си, че телесните повреди, освен че са причинили болка и страдание на ищеца, са причинили и психически дискомфорт от наблюдаването от ищеца на външния си вид. Приел е също така, че причинените телесни увреждания са довели и до негативни по характер емоции.
Въззивният съд счита, че така определеното от районния съд общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лева включва в себе си овъзмездяване и на причинените на ищеца в резултат на нанесения побой стрес, страх, унижение, промяна за известен период на настроението на ищеца и качеството му на живот. Притесненията на ищеца, чувството за сполетялата го несправедливост и неувереността, също са взети предвид от районния съд при определяне размера на присъденото обезщетение, макар и пестеливо посочени като негативни по характер емоции.
Настоящата инстанция счита така определеното от районния съд обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 7 000 4 лева за справедливо по размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на така присъденото обезщетение е съобразен с всички установени по делото обстоятелства в съответствие с указанията, дадени в ПП на ВС № 4/1968 г. Не на последно място, отчетен е и момента на причиняване на увреждането – 15.08.2019 г. и свързаните с този момент икономически условия в страната и жизнения стандарт за този период.
Претендираните неимуществени вреди за разликата над присъдените 7 000 лева до претендираните 15 000 лева са завишени и не съответстват както на характера на причинените вреди, така и на принципа на справедливостта.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено следва да бъде потвърдено; разноски от въззиваемите не се претендират.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 162/10.11.2025 г. по гр. д. №
241/24 г. на Златоградски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5