Решение № 246 от 29.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Русе, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200032 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Р. М. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 24-4569-000118/15.07.2024 г. на Началника на РУ Две могили при ОД на МВР – гр. Русе, с което за нарушение по чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 5 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 150 лв., а за нарушение по чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 30 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2024г. около 10,25 ч. жалбоподателят, управлявайки л.а. „БМВ И3С“ с ДК№ ******* се движел по път Първи клас № 5 в посока гр. Русе. Зад него пътували в друг автомобил неговите колеги св. С. Л. и св. Н. Н.. Зад тях също така се движели с брандиран служебен полицейски автомобил св. В. К. и св. А. К.. Св. К. в един момент възприел, че след разклона за с. Тръстеник жалбоподателят изпреварил друг автомобил в участък от пътя при непрекъсната маркировка. По тази причина той настигнал и изпреварил автомобила на жалбоподателя, като го спрял на паркинга в района на „Индийска колиба“. Междувременно се обадил до РУ – гр. Две могили във връзка с констатираното нарушение и поради това на място бил изпратен св. Т. Д., мл. автоконтрольор при това РУ. Там той съставил против жалбоподателя АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени горепосочените административни наказания. В АУАН и в наказателното постановление било посочено, че жалбоподателят „не съобразява поведението си с пътен В 24, В 25. Опасност“.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалният закон. Отделно от всичко, жалбоподателят е наказан за нарушения, които не е извършил.

От показанията на разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не може да се установи всяко от двете претендирани нарушения, за които следва да се посочи освен всичко друго и че не могат да бъдат извършени при идеална съвкупност, както е възприето от актосъставителя и АНО и който въпрос ще бъде обсъден по-долу. Актосъставителят св. Т.

Д. по никакъв начин не е установил нарушението и в този смисъл той няма възприятия на никакви релевантни факти, тъй като е изпратен да вземе отношение след спирането на автомобила от страна на св. К.. По делото единствено св. В. К. твърди, че е възприел жалбоподателя да изпреварва “…на непрекъсната линия в завоя, точно преди правата, която е към гр. Русе“, л. 28 от делото. Също така заявява, че „знак не е видял“ (очевидно се има предвид забранителен знак за изпреварване В 24), но едновременно с това не отрича възможността такъв да е имало. От изисканата по делото схема на участъка на републикански път от км. 22+ 500 до км. 23+ 500 от Областно пътно управление – Русе, вкл. в себе си съответно и отразената хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация и в участъка на км. 23+200 към гр. Русе се установява, че хоризонталната маркировка е двойна смесена линия, като от страната на движещите се към този град линията е прекъсната, а от страната на движещите се в обратна посока (към гр. Велико Търново) линията е прекъсната. Отделно от това началото на смесената линия, започваща от км.

23+200 е обозначена и с пътен знак В 31 "Край на въведената с пътен знак забрана за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош", т.е. налице е съвпадение между маркировка и пътен знак. При това положение и доколкото твърдените нарушения е възприето, че са извършени след км. 23+200 при намаляващ километър и по-точно км.

23+000 наказателното постановление следва да се отмени само на това основание. Това е така, защото очевидно от една страна се опровергават показанията на св. К. изцяло, наймалко, защото не може да бъде установено от тях къде точно е възприел пресичането на непрекъсната маркировка, а от друга страна, дори да е имало изпреварване, то е било правомерно, защото не е съществувала забрана за това, както предвид наличие на съответна хоризонтална маркировка, а така също и по силата на пътен знак В 24 в посочения пътен участък на км 23+000, който е поне на 200 м. след отпадане на забраната за изпреварване.

Съществените нарушения на процесуалните правила се изразяват в това, че жалбоподателят е наказан за първото нарушение по чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 5 от ЗДвП, който състав изисква от обективна страна да са нарушени правилата за заобикаляне каквото в случая няма. Дори и да се предположи, че актосъставителят и АНО са имали предвид чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 от ЗДвП, която именно има предвид нарушаване на правилата за изпреварване, от обективна страна е необходимо да е създадена непосредствена опасност за движението, каквато в случая не е установена по никакъв начин. Пример за такава опасност може да бъде посочено нарушение на някое от задълженията за водач, който ще изпреварва или изпреварва, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Във връзка с нарушението по чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, така както е посочено и бе казано по-горе е налице противоречие от една страна между текстовото и цифровото изписване, а от друга страна е в противоречие с посочената за нарушена разпоредба на общото правило на чл. 6 т.

1 от с.з. Нарушението на тази разпоредба касае единствено несъобразяване на участниците в движението с пътните знаци и пътната маркировка, но не и при създадена непосредствена опасност за движението. В този смисъл в случай, че жалбоподателят не бе съобразил поведението си едновременно с пътен знак и пътната маркировка и в частност това е съпроводено едновременно с това и с изпреварване, но без създадена непосредствена опасност за движението следва да му бъде наложено наказание единствено по специалния за това състав по чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП, действаща към момента на нарушението и отменена със ЗИДЗДвП ДВ бр. 64/2025 г. и като към настоящият момент е променена единствено нейната номерация в чл. 183 ал. 2 т. 6 от ЗДвП, вкл. и с увеличение на санкцията 2 от 30 лв. на 50 лв. В този смисъл е и незаконосъобразно налагане на второто наказание на жалбоподателя именно по този текст от закона, защото специалният състав по чл. 183 ал. 3 т.

6 от ЗДвП, действащ към момента на нарушението от една страна дерогира общия състав на неспазване на пътни знаци и пътна маркировка по чл. 6 т. 1 от ЗДвП, наказуем по субсидиарния състав на чл. 185 от с. з. и то само с едно наказание, а от друга страна при такъв подход се нарушава принципът non bis in idem. В случая това е така, защото видно от обстоятелствената част на наказателното постановление жалбоподателят е наказан два пъти за нарушения по чл. 6 т. 1 от ЗДвП – веднъж за несъобразяване с поведението му с пътен знак (всъщност са посочени два забранителни знака – В 24 и В 25, които въвеждат различни забрани), а втори път за несъобразяване с пътната маркировка при изпреварване, каквото административно нарушение не съществува. Но дори и да се приеме, че при второто нарушение АНО е имал единствено предвид неспазване на пътната маркировка, каквото се доказа, че не е имало ,то е следвало да бъде наложено едно единствено административно наказание, такова по чл. 185 от ЗДвП и по който начин именно (подход) се нарушава принципът non bis in idem. В случая няма как да бъдат наложени отделни наказания за едновременно неспазване на пътен знак и пътна маркировка, тъй като са две различни форми на едно-единствено изпълнително деяние (по чл. 6 т. 1 вр. чл. 185 от ЗдвП) и не може да се поставя въпросът както за привидна реална съвкупност от административни нарушения, а така също и за идеална такава. В този смисъл са допуснати груби съществени нарушения на процесуални правила и по-конкретно на разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 вр. чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които също представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

Доколкото по делото са представени доказателства за разноски от жалбоподателя в размер на 400 лв., но не се прави подобно искане нито в жалбата, нито в съдебно заседание, такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран така и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4569-000118/15.07.2024 г., издадено от Началника на РУ Две могили при ОД на МВР - гр. Русе, с което на Р. Р. М. с ЕГН ********** за нарушение по чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 5 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 150 лв., а за нарушение по чл. 183 ал. 3 т. 6 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Русе чрез Районен съд – гр. Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3