Решение № 199 от 20.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000729 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 35/22.06.2023 г. по т.д. № 62/2022 г. на ОС-С., изменено в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК с определение № 115/2.10.2023 г., с което е отхвърлен искът на Н.**-гр.С. да се признае за установено на основание чл. 694,ал.2,т.1 във вр. с чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по отношение на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.Ч., постоянния синдик К. П.

И. и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че публичните вземания, предявени от Н.** срещу „П.х.“ООД, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приети предявени вземания с определение № 121/7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., обявено в ТР с №*************** по партидата на дружеството, в размер от 96 691,42 лв., от които главници 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., начислени върху обезпечените главници до 29.07.2022 г., като обезпечени със запор по постановление изх. № С170021-0220015118/22.03.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., вписано в ЦРОЗ с №*************, в поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.

1

Жалбоподателят Н.а.п.-гр. С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 17.07.2023 г. въззивна жалба. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ в качеството си на кредитор в производство по несъстоятелността на "П.х."ООД (в несъстоятелност)- гр. Ч. за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ на публични ввземания, предявени от Н.** срещу дружеството, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори на длъжника, предявени в срока по чл. 685,ал.1 от ТЗ, в общ размер 96 691,42 лв., от които главница 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., начислени върху обезпечените главници до 29.07.2022 г., като обезпечени със запор, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170021-022-0015118/22.03.2017 г., издаден от публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С., вписан в ЦРОЗ под №*************.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. чрез своите органи с прекратени правомощия не е взел становище по жалбата.

Синдикът в производството по несъстоятелността на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. К. П. И. не е подал отговор на въззивната жалба. В производството пред окръжния иск изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е, видно е и от обявените в търговския регистър обстоятелства, че ответникът в производството пред окръжния съд „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. е дружество, за което с решение № 47/14.07.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С. е открито производство по несъстоятелност, като със същото решение дружеството е и обявено в несъстоятелност. Безспорно е, видно е и от приложения към исковата молба списък на кредиторите с приети предявени вземания в производството по несъстоятелността на посоченото дружество, че ищецът Н.**-гр.С. е кредитор 2 с приети вземания. Видно е от обявените актове относно несъстоятелността на дружеството в ТРРЮЛНЦ, че в това производство е изготвен само един списък на приетите предявени вземания от кредитор, поради което и понастоящем Н.**-гр.С. е единственият кредитор с приети вземания.

Безспорно е също така, видно е и от приложеното в копие към исковата молба определение № 121 от 7.10.2022 г. по т.д. № 16/2022 г. на ОС-С., че съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.3 от ТЗ по възражение на кредитора Н.**-гр.С. е одобрил изготвения от временния синдик списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 25.08.2022 г., като е оставил без уважение възражението на кредитора Н.**-гр.С. срещу списъка на приетите вземания за неприемане на претендираната от Н.** привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по отношение на обезпечените публични вземания в общ размер на 96 691,42 лв., от които главници в размер на 34 533,28 лв. и лихви в размер на 62 158,14 лв.

Безспорно е, видно е и от справка в ТРРЮЛНЦ, че това определение на съда е обявено в търговския регистър на 10.10.2022 г. На 19.10.2022 г. от възразилия кредитор Н.**-гр.С. е подадена (изпратена по куриер) по реда и в срока по чл.

694, ал.2,т.1 във вр. с ал.6 от ТЗ исковата молба до окръжния съд, получена в съда с вх. № 3650/25.10.2022 г.

С исковата молба ищецът Н.**-гр.С. в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелността на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр.

Ч. претендира за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.

722,ал.1,т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 96 691,42 лв., от които главница 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв., включени в одобрения от съда списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл.

685,ал.1 от ТЗ, като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ на 8.01.2020 г. Заявено е, че със своя молба от 4.08.2022 г. Агенцията е предявила пред ОС-С. по делото за несъстоятелността на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 220 874,06 лв., от които главници в размер на 107 281,53 лв. и лихви в размер на 113 592,53 лв. Посочено е, че за част от предявените от Н.** публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски – посочени в молбата за предявяване на вземанията по пунктове от т.1.1 до т.1.2 включително, от т.1.4 до т.1.9 включително, от т.2.1 до т.2.21 включително, в т.3.1, в т.3.2 и в т.4.1, - възлизащи на общ размер 3

96 691,42 лв., от които главница 34 533,28 лв. и лихви 62 158,14 лв. с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2017 г. на публичния изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление-собственост на длъжника, находящи се във всички търговски лицензирани банки, вписан в ЦРОЗ под №*************. Посочено е, че вземанията са приети от синдика и са включени в изготвения от него списък, обявен в ТРРЮЛНЦ на 25.08.2022 г., но синдикът не е приел наличието на привилегия по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ по посочените публични вземания, поради което от Н.** е депозирано възражение, което е оставено без уважение от окръжния съд с определение от 7.10.2022 г. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, съгласно която кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан по реда на ЗОЗ, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Затова моли съда да установи поредност на тези вземания по чл.

722,ал.1,т.1 от ТЗ.

С подадения на 4.11.2022 г. отговор синдикът в производството по несъстоятелността на „П.х.“ООД (в несъстоятелност)-гр. Ч. К. И. заявява, че счита, че описаните обезпечения ги е вписал така, както са предявени, в последната колона на списъка на приетите от него публични вземания.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че фактите по делото не са спорни, а спорът е правен – дали в полза на кредитора с прието вземане Н.**-гр.С. съществува привилегия в удовлетворяване на вземането му пред другите кредитори с приети вземания, която следва от качеството му на обезпечен кредитор, предвид вписването на запор в негова полза в ЦРОЗ върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки и депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи се във всички търговски банки, който запор е вписан в ЦРОЗ под №************, както и дали тази привилегия обуславя поредност на удовлетворяването на този кредитор по чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ за публичните вземания, предявени и включени в списъка на приетите вземания на 4 кредиторите, като обезпечени с този запор. Съдът приема, че няма спор относно съществуването на публичните държавни вземания, посочени от Н.**-гр.С., и че те са били обезпечени със запор, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на Н.**-П., офис С., който е вписан в ЦРОЗ на 8.01.2020 г. Съдът констатира, че синдикът И. е включил посочените вземания в списъка на приетите вземания, като в графата за обезпечения/привилегии, вкл. по чл.

722,ал.1,т.1 от ТЗ, е вписал забележка „не“, след което от Н.** е подадено възражение до съда по несъстоятелността, което с определение от 7.10.2022 г. е оставено без уважение. Съдът преценява, че този отказ на синдика е законосъобразен, а искът е неоснователен, тъй като Н.** не може да се ползва от привилегията на обезпечен заложен кредитор по смисъла на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ, защото обезпечението запор по постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 22.03.2017 г., който запор е вписан на 8.01.2020 г. в ЦРОЗ, е било наложено на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202,ал.1 във вр. с чл. 195,ал.1-3 от ДОПК, а не по реда на Закона за особените залози. Съдът намира, че възможността да се впише запор в регистъра на особените залози (ЦРОЗ) на основание чл. 26,ал.3,т.11 от ЗОЗ е отпаднала с изменението на разпоредбата, обнародвано в ДВ, бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г., поради което постановлението за налагане на запор от 22.03.2017 г. и вписването му в ЦРОЗ на 8.01.2020 г., макар преди откриване на производството по несъстоятелност, е невалидно и не е в състояние да придаде на Н.** качеството на заложен кредитор по ЗОЗ с обезпечение по чл.

722,ал.1,т.1 от ТЗ. Затова окръжният съд отхвърля предявения иск.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят Н.**-гр.С. твърди, че на основание чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ след като вземането е обезпечено със запор, вписан по реда на ЗОЗ, то при извършване на разпределение на постъпилите суми от осребреното имущество кредитор с вписан по реда на ЗОЗ запор ще се ползва от привилегировано и първо по реда си удовлетворяване при разпределение на сумата, получена от реализацията на обезпечението.

Твърди, че е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл. 685,ал.2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания – в конкретния случай вписани по реда на ЗОЗ запори, каквито доказателства в случая са представени от Н.**. Заявява, че очевидно в текста на разпоредбата са 5 включени освен договорените между длъжника и кредитора обезпечения (особен залог и ипотека) и наложените в хода на принудителното изпълнение обезпечителни мерки (запор върху имущество по чл.4 от ЗОЗ), които са вписани в ЦРОЗ съгласно чл.26,ал.3,т.1 от ЗОЗ, в която разпоредба изрично е посочено, че сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ е и запорът върху имущество по чл.4 от ЗОЗ. Отбелязва, че вписването в ЦРОЗ има както оповестително, така и защитно действие – вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването съгласно чл. 30,ал.1 от ЗОЗ и именно вписването прави запора противопоставим на третите лиза, като противопоставимостта се предпоставя от оповестителното действие на вписването. Посочва, че граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията обезпечени със запор се отнася единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Посочва, че разпоредбата на чл. 722,ал.1,т.1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като тя регламентира привилегията на вземания при реализация на активи именно в самото производство по несъстоятелност.