Решение № 1500 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502869 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Делото е образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. И. А., ЕГН **********, от с. П., община С., ул.***, чрез процесуалния представител адв.Д. И., против Решение № 347 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 379/2023г., по описа на Районен съд – гр. Асеновград, с което съдът е уважил подадената на основание чл. 4, във вр. с чл. 9 ЗЗДН молба от Г. М. А., ЕГН ********** от с. В., област Пловдив, ул.***, за защита от домашно насилие, като е задължил жалбоподателката да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; забранил е на жалбоподателката да приближава, на разстояние по-малко от 50 метра молителя, жилището му, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, считано от постановяване на решението, като е наложил глоба на въззивницата в размер от 400 лева и осъдил същата да заплати дължимата в производството държавна такса.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на съда за извършено от страна 1 на ответницата домашно насилие. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.

Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да се отхвърли подадената молба за защита.

В срока по чл.17,ал.4 от ЗЗДН не е подаден отговор от въззиваемия Г.

М. А., ЕГН **********.В хода на производството по делото, чрез своя пълномощник адв.А. , оспорва въззивната жалба като неоснователна с искане до въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустим.

Първостепенният съд е бил сезиран с молба за защита по смисъла на чл. 8, ал.1, т. 1 ЗЗДН, с която от Г. М. А., ЕГН **********, се търси защита срещу действията от страна на съпругата му Н. И. А., ЕГН **********, квалифицирани като психическо насилие, извършени на 11.12.2022г. и 07.01.2023г.

За да уважи молбата за защита, първостепенният съд, след обсъждане на приобщените по делото доказателства е приел, че ответницата Н. И. А., ЕГН ********** е осъществила на посочените в исковата молба дати действия спрямо съпруга си Г. М. А., ЕГН **********, с който са в процес на развод, съставляващи психическо и емоционално насилие и изразяващи се отправяне на обидни квалификации, както и нарушаване на физическа неприкосновеност на молителя.

При самостоятелен прочит на приобщения по делото доказателствен материал, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че са безспорно установени по делото посочените в молбата за защита актове на домашно насилие, осъществени от ответницата Н. И. А. спрямо 2 молителя , чрез упражняване спрямо него на психическо насилие.

За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за защита домашно насилие по делото е представена декларация от молителя Г.

М. А., по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , в която са описани отделните действия на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН посочената декларация съставлява доказателствено средство в производството по издаване на заповед за защита, а съгласно чл.13, ал.3 когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация.

В подкрепа на твърденията на молителя за упражнено спрямо него домашно насилие от ответницата са и показанията на свидетелката Виолета Чуклева , от които се установява , че е присъствала на процесния инцидент станал на 11.12.2022г., като с молителя били на вечеря в ресторант „Южен полъх“, град Пловдив. Тогава на прозореца на заведението се появила Н. и започнала да отправя към Г. жестове да излезе навън. Тъй като той отказал, Н. влязла в заведението и започнала да го обижда на висок тон, като го нарекла „изнасилвач“ и „побойник“. След това седнала срещу тях през две или три маси и повикала полиция с оплакванията, че Г. нарушава издадената й срещу него заповед за защита.

От показанията на свидетелите Й. А. и М. А., родители на ищеца, се установява, че между него и Н. имало уговорка той да вземе детето на 08.01.2023г. от нейния дом. Въпреки това около 9,30 часа ответницата пристигнала пред къщата им, за да го остави, започнала да се разправя с Г. и поискала да влезе в къщата. Свидетелката А. я предупредила, че не може да направи това, тъй като срещу Г. има издадена заповед за защита, но Н. отговорила, че тя няма. Тогава се намесил свидетелят А., който й препречил пътя, за да не може да влезе. Н. започнала да го удря и отново се обадила на полицията , но тъй като в имота били монтирани камери, полицаите не констатирали нарушения от страна на молителя и не предприели действия срещу него.

Въззивният съд намира , че няма основание да се съмнява , а следва напълно да кредитира депозираните свидетелски показания, като последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на доказване, при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелите 3 имат пълни и преки впечатления за инцидентите, за които дават сведения , като по делото не са били ангажирани убедителни доказателства от страна на ответницата, опровергаващи твърденията на молителя, че спрямо него е било упражнено насилие. Ангажираният от нея свидетел М.Ч. –майка на ответницата, не е очевидец на инцидентите, а преразказва това, което й е споделила самата ответница, поради което показанията й нямат доказателствена стойност.

По така изложените съображения и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд напълно споделя и изводите на първоинстанционния съд за безспорно установено в процеса упражняване на психическо и емоционално насилие от страна на ответницата спрямо молителя на посочените в молбата за защита дати и изразяващо се отправяне на обидни квалификации, както и нарушаване на физическа неприкосновеност на молителя.

Въззивният съд намира поведението на ответницата спрямо съпруга й за укоримо, надхвърлящо границите на житейски допустимото и обосноваващо необходимостта от съдебна намеса по реда на ЗЗДН, както обосновано е приел и първоинстанционният съд с обжалваното решение.

Смисълът на посочения закон е именно охраняване на личната свобода, живот и неприкосновеност във взаимоотношенията между лица в родствена или фактическа връзка,а конкретния казус несъмнено обосновава необходимостта от предприемането на такива мерки, поради което молбата за защита правилно е била уважена от първоинстанционния съд.

Въззивният съд приема наложените от първоинстанционния съд мерки за защита спрямо ответницата за подходящи и счита , че липсва основание за тяхното ревизиране. Същите ще осигурят защита в пълна степен на молителя и същевременно ще дадат възможност на ответницата да преосмисли поведението си, последиците от него, а и да формира самосъзнание да се придържа в бъдеще към поведение, зачитащо личната неприкосновеност и психическото здраве не само на ищцовата страна , а и на всеки отделен индивид.

С оглед на така изложените съображения въззивната жалба се намери за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

4

Въззиваемият не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347 от 17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 379/2023г., по описа на Районен съд – гр. Асеновград, I гр. с.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 17, ал. 6 от ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5