Определение № 208 от 27.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. София , 21.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20201000503783 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частна жалба от Държавна корпорация за развитие „ВЕБ“.РФ, чрез адв. Емануилов и адв. Ризов срещу определение № 263475/ 30.10.2020 г. по гр. д. № 11 726/ 2020 г. по описа на СГС, ГО, I I б въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за обезпечаване на бъдещи искове срещу държавата Украйна с правно основание чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. с чл. 118 – чл. 122 КМЧП за признаване на допускане на изпълнението на територията на Р България на: 1.

Чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 април 2020 г. за определяне на разноските на ищеца за спешния арбитраж в размер на 75 000 евро и на 2. Чуждестранно самостоятелно арбитражно решение от 10 април 2020 г. за аванс за разноски по арбитражно дело SCC Arbitration v2019/088 по описа на Арбитражния институт на Стокхолмската търговска камера – Щвеция, в размер на общо 428 000 евро /413 100 евро и 15 000 евро/ ведно с лихви от 10.04.2020 г., чрез налагане на запор върху притежаваните от Украйна дялове на стойност 2 600 лв. в дружеството „Интерприборсервиз“ ООД, ЕИК 831577794, чрез Фонд за държавна собственост на Украйна с идент. код на юридическо лице 0032945 и седалище в гр. Киев.

Твърди се, че определението е неправилно. Подробни съображения са изложени в жалбата.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в установения от закона срок и от легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По правилото на чл. 391 ГПК, условие за допускане обезпечение на иска е когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. По искове за парично вземане, това са вариантите на разпореждане с имущество, водещи до липсата на активи в патримониума на длъжника. Затова с налагането на обезпечителни мерки се цели да се предотвратят действия на длъжника по разпореждане с активи на дружеството, за да се съхрани адекватна на интереса на кредитора и ищец по иска, имуществената маса на ответника.

В случая, правосубектността на ответника по бъдещия иск – държавата Украйна, изключва наличието на обезпечителна нужда, тъй като, държавата няма лимитирано имущество, с което би могла да се разпореди, така щото при евентуално положително решение, за ищеца да не съществува възможност да събере паричното си вземане. Такава е и логиката на законодателя, да изключи с разпоредбата на чл. 393 ГПК посочените в нея 1 субекти като адресати на обезпечителни мерки, тъй като имуществото им се формира от държавния бюджет. Ето защо, дори и да бъде възприето поддържаното от частния жалбоподател разбиране, че граматическия прочит на чл. 393 ГПК сочи недопустимост на обезпечението на иск за парични вземания само срещу българската държавата, а не и когато ответници са други държави, то по аргумент на по – силното основание, обезпечение в тези хипотези, при други държави, не следва да бъде допускано, поради липсата на обезпечителна нужда.

По изложените съображения, САС намира, че като е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение срещу държавата Украйна, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, САС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263475/ 30.10.2020 г. по гр. д. № 11 726/ 2020 г. по описа на СГС, ГО, II б въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2