Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 291 от 04.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 708/2024
Вид
Определение № 291
Подписан
04.06.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Станчо Радев Савов, Стоян Константинов Попов, Яна Панева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Варна, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20243100600708 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба от адв. Х., в качеството му на процесуален представител на подс. В. В. срещу протоколно определение от 15.05.2024 г., постановено по НОХД № 5343 / 2023 г. на ВРС. Атакуват се изводите на съда изложени в рамките на разпоредителното заседание, че на ДП № 2272 / 2023 г. по описа на ОД на МВР Варна не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по НОХД № 5343 / 2023 г. по описа на ВРС е образувано въз основа на внесен ОА № 1082 / 2023 г. на ВРП, с който е повдигнато обвинение на В. В. по чл. 132, ал. 2, т. 3 от НК, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

Делото е внесено в разпоредително заседание. В рамките на същото, съдът е предоставил възможност на страните за становище по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.

Защитникът на подс. В., адв. Х. е навел възражения, които най-общо могат да се сведат до непосочване в ОА на обективни и субективни съставомерни признаци на престъплението, в частност как е формиран извода на прокурора относно наличието на пряк умисъл, както и специалната цел. Не били посочени в диспозитива точен час и място на извършване на престъплението, както и че в обстоятелствената част на ОА е посочено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 от НК, а в диспозитива - чл. 132, ал. 2, т. 3 от НК. Всичко това определя като процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на подсъдимия и го възпрепятстват да организира защита 1 си.

ВРС с атакуваното определение е приел, че няма основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи:

Съвкупната преценка на изложените възражения, въззивният съд оценява като неоснователни. В първоинстанционният съдебен акт са изложени мотиви, с които е отказано връщане на делото, а те следва да бъдат споделени. В конкретният случай правилно ВРС е констатирал, че в обстоятелствената част са посочени и конкретизирани правнозначимите факти относно датата и мястото на извършване на деянието. Вярно е, чекретния случай час не е установен, но прокурорът е визирал период, в който е приел, че деецът е извършил деянието. Горното е абсолютно достатъчно и формулирано по този начин не накърнява правата на обвиненото лице, още по-малко го лишава от възможност да разбере точно в какво е обвинено, доколкото описаното в ОА деяние има основаните качества на престъпление, а има ли нужната доказателствена обезпеченост подлежи на преценка единствено по същество на делото, след събиране, проверка и най-вече преценка на доказателствата в рамките на съдебното следствие, в състезателна среда.

Несъстоятелен е и упрека на защита относно извода за наличието на пряк умисъл. Едва ли трябва отново да се посочва, че наличието или липсата на този признак се установява от обективните действия на дееца. Такива са описани в ОА, а дали те ще са достатъчни за положителен извод, е въпрос по същество на делото.

Погрешното изписване на осъществения състав на престъплението в обстоятелствената част на ОА не е нарушение от твърдяната от защитата категория. Обвиненото лице се защитава срещу фактите, а тяхната правна оценка се дава в диспозитива, където цифром и словом е изписано коректно, т.е няма противоречие между обстоятелствена част и диспозитив.

Поради изложеното съдът намира, че разглежданото определение е правилно, което налага и неговото потвърждаване.

Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341 и сл. от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА протоколно Определение от 15.05.2024 г., постановено по НОХД № 5343 / 2023 г., с което е обявено, че на ДП № 2272 / 2023 г. по описа на ОД на МВР Варна не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на 2 процесуалните права на обвиняемия.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3