Решение № 97 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501089 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Ю. Д. чрез адв. М. К.-Ч. против Решение № 9410/23.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 519/2018 г. по описа на РС – Гоце Д..

Жалбоподателят счита решението на първоинстанционния съд за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон

Според него съдът неправилно е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху претендирА.я имот по силата на наследствено правоприемство. Да се има предвид, че ищецът никога не е твърдял, че имот пл. № 291, кв. 19 по плана на с. К. е бил собственост само на наследодателя на ищеца. Твърдението му е било, че освен собственост на неговия баща Ю.М.Д.., е бил собственост и на брат му И.М.Д. т.е. имотът е съсобствен между тях двамата, всеки от който притежава по ½ ид.ч. Този имот те са го закупили от Е.К., поради което в разписния лист към първия план от 1959 г. е записан на това лице. Индиция за съсобствеността е нот. акт № 289/92 г.

Оспорва приетото от съда за неустановянане идентичност на лицето с имена съотв. Ю.Ю.Д., Ю.Ю.Д..

1

Оспорва извода на РС за недоказване от ищеца, че е владял спорното място от 1998 г. до м. октомври, 2010 г. Счита, че съдът не е взел предвид всички доказателства по делото, като е игнорирал редица писмени такива, а именно постановление за отказ да се образува ДП от 26.1.2011 г. при РП-Г.Д.; постановление на ОП-Благоевград от 01.03.2011 г.; писмо изх.№ Сч-647174/20.12.2010 г. на О.С., с които ясно се установява, че ищецът е защитил правото си на собственост и е реагирал на поставянето на ограда от А. Х..

ПоказА.ята на свидетелите доказват осъществяваното от ищаца владение през посочения период, както и че на процесното място никога не е имало разположена стопанска постройка – плавня/сайвант.

Твърденията на ответната страна, че на мястото е имало плевня/сайвант, разрушена и на нейно място да е изградено пристройката са твърдения, които са се навели в хода на процеса, с оглед представени документи на вещото лице М. В.. Нелогично е на къщата на ответниците от страната й, от към която е съществувала плевня да има прозорци. Плевня е съществувала, но от другата североизточна страна на къщата. Направен е анализ в жалбата на свидетелските показА.я, въз основа на който се сочи, че се установяват твърденията на ищеца за владението от него на процесната част. Акцентирано е, че в издавА.те скици през 1992 г., 2010 г., 2018 г. няма отразена плевня.

Изтъква, че не се установява регулацията да е приложена. А по отношение на удостоверението за търпимост счита, че е без значение, тъй като е очевидно, че е издадено в хода на водения проце и за това следва да се приеме, че е за целите на настоящото производство. Ето защо и като се съобрази § 6 и 8 от ДР на ЗУТ следва е искът по чл. 108 от ЗСоб. е основателен.Предвид доказаната собственост върху мястото, основателен е иска по чл. 109 от ЗСоб. за премахване на честта от оградата, намираща се в него.

Основателността на тези искове, предполага съдът да се произнесе и по претенцията по чл. 59 от ЗЗД, предявена при условията на евентуалност за обезщетение. Представя се писмена защита, в която също са изложени съображения в подкрепа на защитаваната теза. Моли решението да се отмени и исковете уважат. Претендира разноски.

Въззиваемите оспорват жалбата като неоснователна.

Считат решението за правилно и законосъобразно. Сочат, че приетите от съда факти се подкрепят от доказателствата по делото. Процесната част е 2 ползвана от ответника Ат. Х. и от баща му повече от 50 г., върху него е имало плевня, а сега пристройка, за която е издадено удостоверение за търпимост т.е. представлява търпим строеж. Ищецът не е доказал собствеността върху имот пл. 291.

Молят решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е в законноустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

С атакуваното решение РС е отхвърлил предявени те от Д. Ю. Д. против А. С. Х., А. И. Х. и Ц. А. Х. искове с правно основА.е чл. 108 от ЗС /за признаване на собственост и предаване на владение върху североизточната част от имот пл. № 291, от кв. 19 по плана на село К., О.С., област Благоевград, с площ от 31,50 кв.м., чл. 109 от ЗС за премахване на масивна ограда, изградена в същата част от имота, както и евентуалните искове с правно основА.е чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за неползване и мораторна лихва, като неоснователни и недоказА.

Постановеното решение е валидно. Същото е допустимо, освен в частта, с която съдът се е произнесъл по евентуалните искове, тъй като са предявени при условие, че искът за собственост се уважи, което условие не се е сбъднало.

Затова решението, в частта с която РС се е произнесъл по евентуалните искове с правно основА.е чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неползване на процесната част от имота и на мораторна лихва, като недопустимо, следва да се обезсили.

Възражението за недопустимост на решението в останалата му част поради недопустимост на предявените искове, с аргумента за липса на правен интерес от водене на производство срещу двама от ответниците – А. и А. Х.и, които не са собственици понастоящем на имота е несъстоятелно. Съдебната практика приема възможността иск за собственост да се води и срещу лицата прехвърлили имота си, както е в настоящия случай, дарили са го на ответника Ц. Х., като в случая се съобрази и че прехвърлителите са си запазили правото на ползването.

За да се произнесе по доводите в жалбата, кас аещи правилността му в съответствие с правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК, въз основа на закона, тезите на стрА.те и събрА.те доказателства, Б л О С счита за установено 3 следното от фактическа и правна страна:

Ищецът предявява собственически иск по чл. 108 ЗС по отношение на североизточната част от имот пл. № 291, от кв. 19 по плана на с. К., О.С., област Благоевград, с площ от 31.50 кв.м.

Твърди, видно от разясненията на пълномощника му в проведеното о.с.з. пред БлОС и обстоятелствата в исковата молба, че имот пл. № 291 е собственост на неговия баща - Ю.Д., починал през 1964 г. и на дядото на ответника Ат. Х. - И.Д., поч. през 1996 г.; че те двамата са съсобственици на основА.е покупко-продажба, за която обаче продажба няма документ и че мястото е устно разделено за ползване на по ½ ид.ч.; разпределено е да се ползва от праводателя на бащата на ищеца и на И.Д. като южната част, разположена пред имот с пл. № 292 да се ползва от И.Д., а северната част, разположена пред имот пл. № 293 - от бащата на ищеца Ю.Д.; имотът бил техен, като от 1988 г. ищецът владее процесната част от него. С владението си ищецът е демонстрирал намерението си за своене по отношение на всички като съсобственик по наследство от баща си поч. 1964 г., като от 1988 г до м. октомври 2010 г., досежно неотчуждената част от имота с пл. № 291 е направил подобрения– оградил я е с мрежа, не е допускал никой в същата, използвал я за складиране на материали - пясък, за градина; разчиствал я е.

От заключението на вещото лице Кр. С. се установява, че:

Процесната част, предмет на предявените искове, е част от имот, който по първоначалния кадастрален план на с. К., одобрен със заповед № 1539/18.7.1959 г. е заснет с пл. № 291. По разписния лист към плана имотът е записан на името на Емин Кенариев, за което лице стрА.те по делото не твърдят да са в родствена връзка.

Със същата заповед е одобрен и застроително регулационен план /ЗРП/, действащ и понастоящем. По ЗРП от 1959 г. процесната част от имот пл. 291 попада в п. X-293, от кв. 19, а останалата част от имота в п. XII - за културен дом.

Със заповед № 1144/16.10.1975 г. на Председателя на ИК на ОНСБлагоевград парцели X-293 от кв. 19 и XI -292 и терен за обществено мероприятие, грА.чещ от север с имот пл. № 292 са обединени в един общ парцел – парцел IX от кв. 19, отреден за обществено мероприятие – автогара.

Със заповед № 469/16.5.1979 г. на Председателя на ИК на ОНС4 Благевград е одобрено изменение на парцели п. XII за културен дом и на п.

XIII – за селкооп във връзка със създаване на улица с о.т. 301-302.

Изменението със заповед от 1979 г. не касае процесната част, тъй като с нея се изменя парцел XII /в който с плана от 1959 г. попада частта от имот пл.

291, в която не се включва процесната - за културен дом, с предвиждане на улица с о.т. 301-302.

Със заповед № 400/13.11.1992 г. на кмета на с. С., п. парцел IX от кв. 19, отреден за обществено мероприятие – автогара, е преотреден в парцели за индивидуално жилощно строителство като новообразувА.те парцели с номера: п.IX се преотреди за имот с пл. № 296; п. X-293 и регулационната линия между парцелите VIII и IX мине по имотната грА.ца на имот с пл. № 296; п. XI се отреди за имот с пл. № 292.

От заключението на експерта и скиците към него /скиците на л.186 и 215/ е видно, че процесната част от имот пл. 291, попадаща по плана от 1959 г. в п. X-293, впоследствие на основА.е заповедта от 1975 г., като част от парцел X, тя попада в парцел IX от кв. 19 отреден за обществено мероприятие – автогара. Със заповедта от 1992 г. процесната част попада в п. X-293, тъй като с нея положението досежно процесната част съвпада, с първоначалния план от 1959 г., с нея се връща положението от 1959 г.

Установява се, че с нотариален акт № 289/1992 г. на 27.7.1992 г., И.М.Д. дарява на внук си А. Д. Х. дворно място с площ от 132 кв.м., представляващо имот пл. № 292, за който имот ведно с имоти с пл. №№ 291, 292, 293, 296 и общински имот, е отреден в идеална съсобственост п.IX, заедно с ½ идеална част от застроената в имота жилищна сграда

През 1998 г. на 03.02.1998 г., с нотариален акт№ 93/1998 г. А. С. Х. и А.

И. Х. са признати за собственици по давност на следния недвижим имот, а именно: на 66/544 ид.части от дворно място, цялото представляващо п. IX, имоти пл. № 293 и 296, от кв. 19 по плана на с. К., ведно със стопанската сграда /плевня/, построена в имот планоснимачен номер 293 от кв. 19.

През 2010 г. с нотариален акт № 35/2010 г. А. И. Х. и А. С. Х. даряват на сина си Ц. А. Х. УПИ, п. X – 293, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. и масивна пристройка към нея, като дарителите си запазват правото на ползване върху жилищната сграда до края на живота си.

5

Издадено е Разрешение за строеж №30/30.6.2010 г., за изграждане на ограда на п. Х, като видно от издадената скица приложена към разрешението за строеж в парцел Х има отразена паянтова сграда към двуетажната жилищна сграда в имота, но видно от скицата, паянтовата сграда е разположена не върху процесното място, което е от към улицата с о.т. 301-302, а от към грА.цата с парцел IX.

Въз основа на него е изградена ограда.

Представя се Удостоверение за търпимост на масивна пристройка към жилищна сграда, издадено от гл. архитект на О.С., по молба вх. № 94-00804/08.06.22 г. и декларация № 247/9.6.2.22 г. от А. С. Х.. Издадено е и друго удостоверение от архитекта на общината, с което на основА.е § 16/1/ от ПР ЗУТ, нотариално заверена декларация рег № 11454 от 27.12.2022 г., на нотариус с район на действие РС-Г.Д. определя обекти: двуетажна масивна жилищна сграда и пристройка към жилищната сграда, находящи се в УПИ 10 , имот пл. 293 от кв. 19 по плана на с. К., за търпими.

Ответниците оспорват обстоятелствата от исковата за осъществяване на фактическа власт от ищеца върху процесната част от имот пл. № 291, като сочат, че на процесното място към момента има пристройка към къщата, построена в п. Х, пл. № 293, която пристройка е изградена на мястото на съществувалата при това стара плевня, като са ползвали и стените на същата.

РазпитА. са свидетели.

Св. Е. Д.- 2-ри братовчед на ответника и племенник на ищеца сочи: имотът е на моя дядо /има предвид бащата на ищеца/ Ю.М.Д.. и на брат му И.М.Д.; имотът преди това е бил на техния баща, той го е закупил. От 1988 г. вуйчо му /ищецът/ го е ползвал; в имота е имало пясък, който е на ищеца и градинка, която обработвал, заграден е от Д. Д. с мрежа, но оградата е махната от А. Х., който е преместил пясъка и го е завзел като е присъединен към парцела му при изграждането на оградата. Всички в селото знаели, че имотът е на Д. Д.; свидетелят не е чул да има някой друг претенции към него. Спорът е започнал през 2010 г. с изграждане на оградата от А. Х.. Вуйчо му е подавал жалби, но без никакъв резулат. Сочи, че не е имало изграден сайвант в имота, има предвид в процесната част, но в момента на мястото е изградена пристройка към къщата на А. Х. – пристройката представлява колони с тераса и се намира до улицата и е залепена за къщата на Х.. Пристройката е 6 изградена след изграждането на оградата, пред 5-6 години.