Решение № 14045 от 18.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14045 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от С. ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110161857 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 70 021,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 25.01.2023г. до 25.07.2023г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5675,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2023г. до 10.11.2023г., както и иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 8599,87 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 11.07.2023г. до 28.07.2023г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 10.11.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът Ц. Л. Ц. твърди, че с Решение от 26.03.2015г. на НС, на основание чл.84, т.8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 12 от Закона за Сметната палата, е избран за Председател на Сметната палата. С Решение на 48 – ото НС от 20.01.2023г. е освободен от посочената длъжност, като със същото решение заместник-председателят Г. Г. е опредЕ. за председател на Сметната палата до избора на нов такъв. Поддържа, че с Решение № 5 от 22.06.2023г. по конституционно дело № 5/2023г., влязло в сила на 11.07.2023г. /обн. в ДВ бр.58/2023г./, Конституционният съд е обявил за противоконституционно решението на НС за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023г. и го е възстановил на посочената длъжност. Ищецът твърди, че на 11.07.2023г. в 9:00 часа се явил в сградата на Сметната палата, за да встъпи в изпълнение на правомощията си въз основа на влязлото в сила решение на КС, като не бил допуснат до сградата на основание издадена от и.ф. председателя на Сметната палата на Република България – Г. Г., Заповед № 215/10.07.2023г. Излага съображения, че заповедта е атакувана пред АССГ, но междувременно е отменена от Г.

Г.. Допълва, че с последваща Заповед № 223/17.07.2023г. на и.ф. председателя на Сметната палата, персонално се забранява достъпа на ищеца до всички административни сгради на Сметната палата, която също е обжалвана пред АССГ. С 1

Решение на 49-тото НС от 28.7.2023г. за председател на Сметната палата е избран Димитър Главчев. В допълнение посочва, че в изпълнение на Решение № 5/22.06.2023г. на КС на 22.08.2023г., депозирал искане с вх. № 94-00-2017, с което поканил председателя на Сметната палата да му заплати дължимото се трудово възнаграждение за периода 20.01.2023г. до 27.07.2023г., на което получил отказ. Моли съда да уважи предявените искове и осъди ответника Сметната палата на РБ да му заплати сумата 70 021,92 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 25.01.2023г. до 25.07.2023г., сумата 5675,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2023г. до 10.11.2023г., както да осъди ответниците Сметната палата на РБ и Г. Н. Г. - к. солидарно да му заплатят сумата 8599,87 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 11.07.2023г. до 28.07.2023г.

Претендира сторените разноски.

Ответникът Сметната палата на Република България в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че с Решение на 48-то НС от 20.01.2032г. ищецът Ц. Ц. е освободен от длъжност председател на Сметната палата, което е обявено за противоконституционно с Решение по конституционно дело № 5 от 22.06.2023г.

Навежда доводи, че решението на КС не може да бъде приравнено на решение на гражданския съд по исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Твърди, че ищецът не е уволнен, уволнението не е признато за незаконно и отменено от компетентния граждански съд, съответно за него не е възникнало правото на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото последното е с акцесорен характер спрямо претенцията по чл. 344, ал. 1 КТ, каквато не е предявявана. Оспорва претенцията с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ при твърдения, че решението на КС, с което е обявено за противоконституционно решението на НС за освобождаване на председателя на Сметната палата, се ограничава до установяване на съответствието или противоречието на акта на НС с Конституцията на РБ, респективно липсва произнасяне, с което ищецът да е възстановен на длъжността. Противопоставя се по отношение на твърдението за виновно поведение на длъжностното лице – Г. Г. - к..

Моли за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете, евентуално за отхвърлянето им като неоснователни. Претендира разноски.

Ответникът Г. Н. Г. - к. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения спрямо нея иск по чл. 225, ал. 3 КТ като неоснователен. Заявява, че в Решение № 5 от 22.06.2023г. по конституционно дело № 5/2023г. на КС на РБ, с което е обявено за противоконституционно решението на НС за освобождаване на ищеца като председател на Сметната палата, липсва изричен диспозитив за възстановяването му на работа считано от 20.01.2023г. Не оспорва обстоятелството, че ищецът се е явил в Сметната палата на 11.07.2023г.

Излага твърдения, че не е налице незаконно недопускане до работа, доколкото ищецът не е могъл да влезе в сградата, поради наличие на Заповед № 215/10.07.2023г., с която се ограничава достъпа на външни лица. В тази насока посочва, че ищецът не е бил допуснат да влезе от охраната на сградата на Сметната палата, за което ответникът Г. к. не е била уведомена. Поддържа, че с Решение на Народното събрание от 07.07.2023г., с което се уреждат и последиците от Решение № 5/2023г. на КС, ответникът Г. Н. Г. - к. е опредЕ. да изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател. С оглед на това намира, че към дата на издаване на Заповед № 233/17.07.2023г. ищецът не е имал право да се завърне като 2 председател на Сметната палата, съответно за исковия период от 11.07.2023г. до 28.07.2023г., предвид Решението на НС от 07.07.2023г., Ц.ов не е имал качеството на председател на Сметната палата, което обуславя неоснователност на претенцията.

Оспорва твърдяното противоправно поведение на ответника при доводи, че издаването на Заповед № 215/10.07.2023г. и Заповед № 223/17.07.2023г. се наложило с оглед осигуряването на нормална работна обстановка. В допълнение посочва, че Решението на НС от 07.07.2023г. не е било отменено, съответно тя е била длъжна да го изпълнява, като упражнява правомощията си по Закона за Сметната палата. Моли съда да отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ:

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца незаконността на освобождаването му като председател на Сметната палата и оставането му без работа в резултат от освобождаването за периода от 25.01.2023г. до 25.07.2023г., както и размера на последното му брутно трудово възнаграждение преди прекратяване на правоотношението му с работодателя.

По настоящото дело не е спорно между страните, че с Решение от 20.01.2023г. на 48-то Народно събрание (обн. в ДВ, бр. 8 от 2023г.) на основание чл.84, т.8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията и чл. 19, ал. 2 от Закона за Сметната палата, ищецът Ц. Л. Ц. е освободен като председател на Сметната палата. Със същото решение заместник – председателят Г. Н. Г. - к. е опредЕ. за председател на Сметната палата до избора на нов председател.

Не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че с Решение № 5 от 22.06.2023г. по конст. дело № 5 от 2023г. – обн. в ДВ, бр. 58 от 07.07.2023г., в сила от 11.07.2023г., КС е обявил за противоконституционно Решението на Народното събрание за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023г. В мотивите на акта на КС е отразено, че изложените аргументи в решението на НС не представляват валидно правно основание за освобождаване от длъжност на председателя на Сметната палата, което е в нарушение на принципа на правовата държава. В допълнение е посочено, че съображенията в атакуваното решение не сочат на фактическия състав на нито едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 ЗСмП основание за прекратяване пълномощията на действащия председател на Сметната палата. КС изяснява, че в оспореното решение НС се позовава на нормата на чл. 19, ал. 2 ГПК, която не съдържа основания за освобождаване от длъжност на председателя на Сметната палата, а урежда последиците от освобождаването му, по начин, който да обезпечи непрекъснатостта на функциониране на държавния орган. С горните мотиви и като несъответстващо на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, КС е обявил оспореното решение за противоконституционно.

Спорът между страните в настоящото производство се концентрира около правното действие и последиците на Решение № 5 от 22.06.2023г. по конст. дело № 5 от 2023г., с което Конституционният съд е обявил за противоконституционно Решение от 20.01.2023г. на Народното събрание, с което ищецът Ц. Л. Ц. е освободен като председател на Сметната палата.

На първо място следва да се посочи, че съгласно действащата правна уредба Закон за Сметната палата, Сметната палата е независим държавен орган който осъществява контрол върху публичния сектор в Р. България, чрез одитна функция 3 върху изпълнението на държавния бюджет. Конституционно установеният държавен орган се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове, които се избират от Народното събрание (чл. 12, ал. 1 ЗСмП). Регламентирано е също, че мандатът на председателя, двамата заместник -председатели и членовете е 7 години (чл. 12, ал. 2 ЗСмП), като в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от закона са предвидени хипотезите на предсрочно прекратяване пълномощията на ръководните органи преди изтичане на мандата им, което е в дискрецията също на Народното събрание.

В настоящия случай съществувалото по силата на Решение от 26.03.2015г. на НС правоотношение между ищеца Ц. Ц. и ответника Сметната палата на Р. България е прекратено именно с процесното Решение от 20.01.2023г. НС, последното атакувано пред КС.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. В изпълнение на правомощията по цитираната норма, с Решение № 5 от 22.06.2023г. по к.д. № 5 от 2023г. КС се е произнесъл като е обявил горепосочения ненормативен акт на НС за противоконституционен.

С Тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12 май 2020 г.), на Конституционния съд по к.д. № 5/2019г., е дадено разрешение на въпроса за правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт. Възприето е, че правните последици от ненормативните правни актове, каквито са и решенията на Народното събрание, се пораждат веднъж в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност. Тъй като те са вече породени, решението на Конституционния съд не може да въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето – като прегради занапред регулативното им действие. Ето защо при контрола за конституционност на ненормативни правни актове върховенството на Конституцията може да се гарантира, ако обявената противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или издаване. В заключение органът осъществяващ конституционен контрол аргументира, че за да се осъществи предназначението именно на контрола за конституционност, институционализиран в производството пред Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т.