Протокол № 182 от 07.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 182 гр. Благоевград, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200501244 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:12 часа се явиха:

Дружеството жалбоподател, редовно призовано – явява се юриск. В.Н., редовно упълномощена.

Ответникът, редовно призован – не се явява, не се представлява.

Вещото лице инж. С. М., редовно призовано - явява се.

ДОКЛАД НА СЪДА:

Постъпила е молба от въззиваемия чрез процесуалния му представител адв. И. З., с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Не възразява да се изслуша вещото лице по изготвената експертиза. Няма въпроси към вещото лице. Моли СТЕ да бъде приета. Настоява за присъждане на разноските, по списък, който представя. Изразява становище по съществото на спора, в смисъл, че поддържа тезата си. В случай, че въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение надвишаващо минималното такова, то да се уважи възражението им за прекомерност.

ЮРИСК. НИКОВА: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на страните, намира че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ЮРИСК. НИКОВА: Поддържам въззивната жалба. Не възразявам да се пристъпи към изслушване на вещото лице в днешното с.з.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Снема се самоличността на вещото лице:

С. Г. М.: 77 г., женен, неосъждан, без дела и родство със страните по делото.

На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от НК, за което даде обещание да представи вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението, което съм представил. В постановлението за възлагане е описан трафопост, който не съответства на този, който е монтиран реално на обекта. Явно имам техническа грешка в заключението и заявявам, че не са идентични. На практика, не са идентични.

Записал съм в заключителната си част стр. 5/8, че „съоръженията описани в постановлението за възлагане, исковата молба и ползваните на място от въззивното дружество са идентични“, но всъщност не са идентични, допуснал стилова грешка. На стр. 3 „Кабел ВН“ означава високо напрежение. На стр. 5, т. 6, в самото решение на КЕВР не се употребява думата синергична стойност, но данните, които са там се ползват за отразяване на синергичната стойност.

Аз съм извършил точно това. В решението на КЕВР. Мисля, че съм го цитирал. Приложението, което ползвам, ред 37 съм записал решението на КЕВР. То е на стр. 6/8 в таблицата № 37 съм цитирал решението, което ползвам. Такъв текст, че „синергичната стойност на база Норма на възвръщаемост на капитал“ в решението няма, но за да може да се определи синергичната стойност, при условията, които аз съм изследвал, се ползва това решение. Преценил съм, че трябва да се ползва. Ползвал съм коефициента от 6,67 %, което е в решението, той е капиталовата стойност по решенето, която аз ползвам, за да остойностя увеличението в синергичната стойност.

Специално съм отбелязал, че когато имаме синергична стойност, ние имаме два обекта работещи синхрон и стойността на обектите е по-голяма в случая, отколкото ако се оценяват единично. Бих могъл да обясня защо се използва 2 понятието синергична стойност, защото работят два обекта в случая, от които единият обект, трафопоста който е, захранва битови потребители, които получават електроенергия чрез този трафопост, но тази електроенергия се заплаща към електроразпределителното дружество. Затова съм направил анализ, че при тази ситуация трябва да се използва понятието синергична стойност, защото работят два обекта, от които втория и първия са зависими.

Тогава се ползва определението синергична стойност. Това е моето разсъждение по въпроса, който съм ползвал. Заплаща се такса към електроразпределителното дружество, има значение за определяне на тази стойност това, че се заплаща такса към електроразпределителното дружество, защото в типовия случай, който е отразен и в методиката, която се ползва, която съм цитирал и съм ползвал, специално към даден обект електро трафопост, в случая, ако към него има потребители, то те се обслужват от трафопоста, който е собственост на притежателя на същото съоръжение, и по принцип той заплаща към тези, които са свързани към този трафопост, заплаща към притежателя на трафопоста. Изготвил съм тази оценка на база методиката на КЕВР, задължително. В методиката е записано пазарна стойност. Такъв е конкретния случай, който анализирам. В зависимост от абонатите, които ползвайки ел. енергия от дадения трафопост, въпросът е заплащането къде се извършва. Според мен влияе за стойността на процесния обект. Те плащат ел. енергия, която потребяват, битовия потребител ползва съответните стойности. Понеже е битов, той си плаща с ДДС вкл. ел. енергията, която ползва, а небитовия са дружествата вече. Това плащане влияе върху стойността на вашия трафопост. Възвръщаемост на капитала е, когато дадена електроенергия се ползва за определени цели, в случая електроенергия може да не бъде електроенергия, се ползва за определени цели. Имаме вложения и възвръщаемост на капитала отразява връзката между тези положения, които са или инвестиции да го кажа по-точно, и възвръщаемост на това, което си вложил. За да бъда по-точен, възвръщаемост на капитала, поради това че, още веднъж се връщам, два обекта, които работят и съвместно работят при условия различни донякъде от методиката на КЕВР, която цитирам навсякъде, това е разликата. Тази възвръщаемост на капитала не е включена в методиката като стойност, но там има стойности които разходна, синергийна, точна пазарна стойност и няколко още пера, които се описват в методиката, цитирал съм ги, тези които ползвам. Изборът кои стойности трябва да ползвам, за да реша задачата, която ми е поставена, аз съм ги дал тези няколко стойности, които са в методиката. Визирам две стойности, които са от значение за конкретния случай. По методиката на КЕВР тази възвръщаемост не е включена, там има само понятието синергична стойност.

Синергийната стойност е в методиката, описал съм я, на стр. 4, по-долу абзаца – база на стойностите, и съм написал „Справедлива стойност“ и „синергична стойност“. Това не е от методиката на КЕВР. Това е в стандарта за оценяване, бизнес стандарта, който се ползва при определяне на стойностите, бизнес стандарта. На стр. 6, ред 36 от таблицата, съм завишил стойността на обекта, след определянето му по …. Възвръщаемост на капитала е начислена след като е определена стойността на базата на СМР-тата. Ред 36 и ред 37 в какъв 3 аспект да са различни? Давам коефициент 6,67, с който се увеличава стойността на обекта, която е определена на база извършените СМР-та по КСС-то. Това увеличение 6,67% отразява синергичната стойност, която се ползва в случая. Ред 37, процентът 6,77 е стойността, с която е увеличена стойността на обекта, определена на базата на КСС-то и увеличена с 6,67%, с оглед определената синергична стойност. Няма извършено двукратно увеличение на стойността. На ред 37 процентът 6,77, който е възвръщаемост възвръщаемост на капитала използвам при определяне на синергичната стойност, това означава. В случая задавате въпроса в две посоки. Казах, стойността, която е определена на базата на таблицата, в която са заложени отделните пера по таблицата и е определена КСС, върху тази стойност, която е определена така е начислена 6,67, която всъщност увеличението с оглед на това, че се ползва понятието синергична стойност. То не, че се ползва, но съм приложи, че е синергична стойност. Редът е един и същи, № 36 и № 37.

Изчисленията, които са извършени са само на база една стойност, която е 6,67%. Обяснението, което съм дал защо е определен този коефициент, не означава, че го начислявам двукратно, обяснявам го еднократно, начислявам го еднократно върху стойността на обекта определена по КСС. 6,77% съм го използвал, еднократно, с което съм увеличил стойността на обекта, определена въз основа на КСС, която е. На стр. 4 съм посочил, че съм ползвал справедлива стойност, синергична стойност и това съм го взел от стандарта за бизнес оценяване от 2018 г. Синергичната стойност е определена за движими и недвижими, това са 5 или 6 вида стойности, които съответно вещото лице преценява коя от тези стойности е относима към към конкретната задача.

Включил съм ДДС. ДДС се включва в случая, когато обектът е физическо лице, той няма как да заплати за ползваната ел. енергия, няма как да получи възвръщаемост на ДДС-то. Когато аз си купя нещо, върху тази стока се начислява ДДС, което аз заплащам, т.е. заплащам като потребител. В случая, понеже потребителите са физически лица, те няма как да получат възвръщаемост на ДДС-то, затова съм го включил в оценката. На стр. 7 и стр.

8 е едно допълнително обяснение, което съм дал, с оглед на това да се прецени, по-точно, да дам по-точна преценка в текстова обосновка какво означава възвръщаемост на този капиталов резерв и т.н. Тази база е в самата наредба, която е. тя е определена 6,67%, ползвал съм я еднократно. Ползвал съм я при увеличение на стойността, защото съм преценил, че имаме синергична стойност, от там идва увеличението. В оценката ми не се съдържа параметър, който да отчита изхабяването на съоръженията и съм обяснил защо. Обяснил съм в текст защо към процесния период, който е, защо не се съдържа овехтяване - разходен подход, стр. 5, най-отгоре и под него съм обяснил, че когато ползваме в случая метода на амортизираната възстановителна стойност ние не начисляваме амортизация, защото хипотезата и постановката, че към момента ако се построи същия обект, със същите параметри, възстановяваме обекта до границите на допустими от даден потребител, който би го купил евентуално и затова не се начислява амортизация. Нито амортизация, т.е. амортизацията в трите й подтекста физическа, морална и икономическа. Нямам такава задача да изследвам защо 4 към публичния изпълнител вещото лице е оценил същите съоръжения, вкл. и недвижимата част на трафопоста, която към конкретната дата е вече собственост на електроразпределителните мрежи за 29 000 лв. За да предположа, трябва да имам поставена задача и ще отговаря с необходимото заключение по тази точка. На стр. 2 „Обект на експертизата е електросъоръжение: …..“ Това го констатирах на база изследване на различни експертизи, които са правени на място. Същите съоръжения са описани в няколко места. В постановлението за възлагане фигурира друг тип трафопост.

С други характеристики съоръжения. Това, което съм описал е това, което е на място. И това което съм описал в началото на стр. 3, е на място, заимствал съм го от другите експертизи, затова казвам, че няма идентичност между описаните в постановлението за възлагане, в исковата молба и тези, които на място са инсталирани. Трафопоста се оценява в комплексен вид, това е самият трансформатор, кабелите, които са описани и вече по таблицата, която е, това са отделните СМР, които се изпълняват.

ЮРИСК. НИКОВА: Нямам повече въпроси. Оспорвам експертизата.

Считам същата за необоснована, водеща до основателни съмнения за нейната вярност и правилност поради следното,:в.л. посочва, че използваните стандарти за оценяване 2018 г. няма разделяне на оценка на съоръжения и на оценка на недвижими имоти, което не отговаря на истината. В стандартите за оценяване има ясно разграничаване как се оценяват двата вида обекта и какви понятия и какви елементи трябва да включват тези оценки, като синергичната стойност е включена при недвижимата част. В конкретния случай става въпрос за движими обекти, по ЗС. Движимите обекти са оборудването, трансформатора, кабелите. Те се подменят, монтират, демонтират, с оглед на тяхната експлоатационна годност. Отделно от това, в същите стандарти е посочено, че когато се използва метода, който е посочил в.л. се начислява изхабяване, в противен случай бихме стигнали до абсурда, че тези съоръжения независимо от дългия експлоатационен период биха имали същата стойност като нови, което не е така, и което противоречи дори и на житейската логика.