Решение № 226 от 26.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 183/145/ от 30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 655/2024 г. по описа на РС-Самоков, е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с адрес град София, п.к.1606, бул. Македония“ № 3, че дължи на ЗАД А. **, ЕИК*********7, сумите за които по ч. гр. дело № 16621 от 2024 година е издадена на 01. 04. 2024 год. от Софийски районен съд, 63-ти състав Заповед № 9879 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, а именно 724, 18 лева главница по регресна претенция за щети на лек автомобил „Б. *** G. T.", peг. № ** **** ** от ПТП осъществило се на 20. 10. 2019 година на второкласен път ІІ-62 км.

73+300, ведно със законната лихва върху сумата 724, 18 лева, считано от датата 20. 03. 2024 год. на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, и мораторна лихва в размер на 243, 42 лева за периода от 19. 03. 2021 г. до 19. 03. 2024 год.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД А. **, ЕИК*********7, разноски за исковото производство, сумата 50 лв. държавна такса, 1

150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 45 лв. депозит за призоваване на свидетел, 315 лв. депозит за вещо лице по назначена съдебно автотехническа експертиза, както и 100 лева разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 16621 от 2024 година, посочени в Заповед № 9879 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно 50 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Въззивникът излага, че представеният ПТП е в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.

183 от ГПК и следва да бъде изключен от доказателствата по делото. В него липсва пълно и ясно описание на механизма на реализираното произшествие, на цялата пътна обстановка и конкретното място.

Излага, че не е представен снимков материал на местопроизшествието и на самото препятствие. Посочва, че местопроизшествието не е посетено от служители на МВР и отразеното застрахователно събитие в процесния протокол няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП. Заключението на вещото лице не можело да се ползва, тъй като е изготвено на база представения протокол за ПТП.

Описаните щети са с възможен механизъм на ПТТ от бордюр, преминаване през отводнителна шахта на пътя или друга твърда неравност или др. Излага, че формално са кредитирани общите условия за застраховка на МПС „Каско“ на ЗАД „А.“ и не ставало ясно кои точно са кредитирани. Излага, че водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните последици – несъобразена скорост. Водачът се е движил със скорост, която не му е позволила да възприеме евентуалното препятствие и евентуално да спре – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Излага, че ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива описаната евентуална щета – гуми. По изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на РС-Самоков и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не постъпил отговор от ЗАД „А.“ АД.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.

258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Самоков решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Самоков е сезиран с искова молба от ЗАД А.** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 724, 18 лева, представляваща главница по регресна претенция, мораторна лихва в размер на 243, 42 лева за периода от 19. 03. 2021 г. до 19. 03. 2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица „Каско“ и „Злополука“ № ************/06.02.2019 г., че същата има за обект лек автомобил марка „Б. *** G. T.", peг. № ** **** **, като застрахован бил В. И. П., а застраховател – ищецът в производство. Срокът на застрахователното покритие е от 06.02.2019 г. до 05.02.2020 г.

Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове групирани клаузите „М“ (минимално „Каско“), „Ч“ (частично „Каско“) и „К“ (кражба). Изключените рискове са изчерпателно изброени в раздел IV, точки от 14.1 до 16.14.6 включително.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета №

№

***************/21.10.2019 г., от които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от платежно нареждане от 29.06.2020 г., ищцовото дружество е изплатило на В. И. П. сумата от 714,18 лева.

Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 724,18 лева.

3

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 20.10.2019 г. около 14:20 часа, лек автомобил „Б. *** Д X- Д.", с рег.№ ** **** ** се движи по път ІІ-62 с посока от гр. Самоков към гр.

Дупница и в района на км. 73+300, преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП.

Стойността необходима за възстановяване на увредените до степен на смяна две гуми и две джанти на застрахования при ищеца лек автомобил „Б.***Д“, с рег.№ ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 818,77лв., а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите на 15,00 лв. - 25,00 лв.

От показанията на свидетеля В. И. П. се установява, че при управление на собствения си лек автомобил „Б.*** Д X.-Д.", с рег. № ********, със скорост максимум 70 км.ч., на второкласния път Самоков – Дупница преминал през дупка. Дупката била голяма и в средата на лентата за движение по която се движел автомобила и нямал възможност да я заобиколи, защото срещу него се движел в лентата за насрещно движение тежкотоварен автомобил. При попадането в дупката се спукали предна дясна гума и задна дясна гума на автомобила и били увредени и джантите. Свидетелят веднага уведомил КАТ и на място се явил младши автоконтрольор от РУ на МВР Самоков, който съставил протокол за ПТП и в него описал механизма на ПТП и видимите щети по автомобила.

Въззивният съд се доверява на заключението по СТЕ, т. к. същото е изготвено при обективна и професионална преценка на фактите, обосновано е логически, а и не е оспорено от страните.

Кредитират се и показанията на единствения разпитан свидетел по делото, които кореспондират със заключението и събраните писмени доказателства.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява 4 задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В §1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД– вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай е доказано, че между ищеца и В. И. П. е сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5

714,18 лева.

Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че ПТП не било посетено от КАТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.