Решение № 228 от 20.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Кюстендил, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2363/25.02.2025 г. от К. И. Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. И., със съдебен адрес: гр. *****, насочена срещу Решение №41/22.01.2025 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№1644/2024 г. по описа на същия съд.

Въззивницата – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, приемайки го за неправилно, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост.

Консолидира се с извода на районния съд, че собственик на процесните земеделски имоти е общият наследодател на страните Н.И.Ш., починал на *** г., които са му възстановени с Решение №4015/30.06.1998 г. на Поземлена комисия гр.

Кюстендил, влязло в сила на 21.04.1999 г. Изразява обаче несъгласие с извършената от него оценка на ангажираните в производството доказателства, твърдейки, че последните са едностранчиво тълкувани от решаващия съд, а част от доказателствата били игнорирани, респ. некредитирани от съда.

За необоснован се възприема изводът на съда, че ответницата владее процесните имоти не от месец април 1999 г. /влизането на решението на ПК Кочериново в сила/, а от доста по-късен етап, който извод съдът бил обосновал с оглед представения по делото договор за наем на земеделски имоти от 12.06.2018 г., като същевременно игнорирал показанията на свидетелите на ответницата – С. И. и К.Г., установяващи, че ответницата владеела имотите за период по-дълъг от 20 години.

Сключеният и представен по делото договор за наем на земеделска земя от Д. Д.

1 с дата 01.06.2023 г., според въззивницата, бил изготвен за нуждите на делото и не бил действителен.

Недоумение във въззивницата будело и кредитирането на показанията на свидетелите на ищците, въпреки техните взаимни противоречия и противоречието им и с останалите доказателства по делото.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Д. Г. Д., Г. В. Д. и М. В. Д., действащи чрез процесуалния си представител адв. Н. Г. Б.. С него е застъпено становище, че въззивната жалба е неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемите твърдят, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства било установено по безспорен начин, че ответницата не е владяла процесиите имоти, а ги е държала както за себе си, така и за другите съсобственици.

Излагат, че представените към делото договори за наем на процесните имоти пораждали само облигационни отношения, а не доказвали владение по смисъла на ЗС.

Според въззиваемите, обстоятелството, че ответницата отдавала процесните имоти под наем, като наследник на наследодателя И.Ш., а не като собственик, доказвало липсата на субективният елемент на придобивната давност, а именно намерението да се своят имотите. Освен това, тъй като владението било недобросъвестно, срокът на продобивната давност бил 10 години, а ответницата държала имотите само шест години - от 2018 г. до 2023 г., когато се сдобила с нотариален акт за собственост за целите имоти, въпреки че нейната наследствена част била само 1/30 идеална част.

Сочат, че решението било съобразено с константната практика на ВКС, а именно: Тълкувателно решение 1 от 06.08.2012 година на ВКС по тълкувателно д. 1 от 2012 г.на ОСГК, Решение № 109 от 27.06.2017 година на ВКС по гр. № 3973/2016 г.,1 г.о., Решение № 115 от 28.10.2016 г.на ВКС по гр.д. № 977/2016 г., II г.о.,Решение № 70 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр.д. № 39918/2016 г., II г.о. и Решение № 76 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 4761/2021 г.,1 г.о.

Акцентират на липсата на демонстриране на собственически намерения при ответницата. Действията й, изразяващи се в ползване, ремонтиране, поддържане и деклариране в данъчната служба на процесните наследствени имоти не покривали законовите изисквания на понятието намерение за своене на имота, което се възприемало като субективно психическо състояние. То трябвало да намери външен израз чрез извършване на такива действия, които по явен и недвусмислен начин да сочат, че се отричат права на съсобственици, което не се установявало от събраните по делото доказателства.

Въз основа на изложените съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа от подателите й и оспорва от насрещнните страни.

Съдът – в настоящия му въззивен състав, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Д. Г. Д., с ЕГН 2

**********, Г. В. Д., с ЕГН ********** и М. В. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, против К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Д., община Дупница, област Кюстендил.

Посочено е било, че страните придобили поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***, всички по кадастралната карта и кадатралните регистри на гр. К., обл. Кюстендил, на основание наследствено правоприемство от общия наследодател – Н.И.Ш., починал на *** г., бивш жител на гр. К..

След възстановяване правото на собственост върху тях с Решение № 4015/30.06.1998 година на Поземлена комисия град Кочериново, влязло в сила на 21.04.1999 година, те били отдавани под наем на различни лица срещу определена цена.

В началото на 2024 година ищците отишли в общинска служба „Земеделие“ град Кочериново да сключат договор за отдаване под наем на процесните имоти и установили, че ответницата К. И. Т. се снабдила с документ за собственост върху тях Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение с № 142, том I, рег.№ 1964, дело № 132/04.05.2023 година на Нотариус О.Т., вписан в Нотариалната камара на РБ под № 731 и район на действие – района на Дупнишкия районен съд, въпреки знанието, че наследодателят И.И.Ш. оставил и други наследници, освен нея. Изрично е посочено, че ответницата не е владяла идеалните части на съсобствениците-ищци, а само ги е държала, като те непрекъснато владели собствените си идеални части от процесните имоти след възстановяване правото на собственост на наследниците на наследодателя Н.И.

С оглед на изложеното е заявено искане на основание чл. 108, ал. 1 ЗС съдът да признае, че ищците са собственици, съотв. Д. Г. Д. – на 1/6; Г. В. Д. – на 1/12 и М. В. Д.

– н а 1/12ид.ч, или на общо 1/3 ид. части от процесните имоти - Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***, като ответницата бъде осъдена да предаде владението върху тях при посочените права, и по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение с № 142, том I, рег.№ 1964, дело № 132/04.05.2023 година на Нотариус О.Т., вписан в Нотариалната камара на РБ под № 731 и район на действие – района на Дупнишкия районен съд.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, която сочи, че претенцията е неоснователна.

Наведени са доводи, че действително ищците са наследници на починалия наследодател Н.Ш., но още с възстановяване на земеделските имоти през 1999 г. (с Решение на ПК на гр. Кочериново с № 4015/30.06.1998 г., влязло в сила на 21.04.1999 г.) ответницата, в качеството си на наследник на И.Б.Ш., б.ж. на гр. К., починал на *** г., неин баща и на дядо си Б.Н.Ш., б.ж. на гр. К., починал на *** г., започнала да владее, ползва и стопанисва описаните в исковата молба земеделски недвижими имоти, находяши се в землището на гр. К.. Още от тогава владението й било спокойно и без претенции от други лица. Изтъква се, че засадила зеленчукова градина и отдавала процесните имоти под наем, за което сключвала договори за наем и само тя е получавала уговорения наем. Оспореното е твърдението на ищците, че същите са упражнявали фактическа власт върху който и да е имот и части описани в исковата молба. Оспорен е представеният договор за наем с твърдения, че същият е съставен 3 единствено и само да обслужва целите на производството по делото.

С оглед изложените съображения намира предявения иск за неоснователен и недоказан.

С атакуваното съдебно решение съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Д. Г. Д., с ЕГН **********, Г. В. Д., с ЕГН ********** и М. В. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****, са собственици (Д. Г. Д. – 1/6; Г. В. Д. – 1/12 и М. В. Д. – 1/12) на общо 1/3 ид. части от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***, на основание наследствено правоприемство, като на основание чл.

108 ЗС е осъдил К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Д., община Дупница, област Кюстендил, да предаде на Д. Г. Д., с ЕГН **********, Г. В. Д., с ЕГН ********** и М.

В. Д. с ЕГН **********, владението върху описаните 1/3 ид. части от процесните недвижими имоти. Отменил е, на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК, Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение с № 142, том I, рег. № 1964, дело № 132/2023г. на нотариус О.Т., с рег. № 731 на НК в частта, в която К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Д., община Дупница, област Кюстендил е призната за собственик, на основание наследствено правоприемство и давностно владение на 1/3 ИДЕЛАНИ ЧАСТИ от от описаните по-горе недвижими имоти. Осъдил е К. И. Т., с ЕГН **********, с адрес: село Д., община Дупница, област Кюстендил да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Д. Г. Д., с ЕГН **********, Г. В. Д., с ЕГН ********** и М. В. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***** сумата от 1675.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.

За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел фактите въз основа на събраните по делото доказателства, като установената фактическа обстановка се споделя и от настоящата съдебна инстанция.

Действително се установява от ангажираните по делото доказателства, че по силата на Решение с № 4015/30.06.1998 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. К.

/л. 11 и сл./, на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.И.Ш. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесните три имота - Поземлен имот с идентификатор ***;

Поземлен имот с идентификатор ***; Поземлен имот с идентификатор ***.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на л. 7- л. 10 от делото Н.И.Ш. е починал на *** г., като е оставил свои наследници по закон – неговите низходящи Б.Ш. – син, К.Ш. – син и М. Д. – дъщеря. Посочените наследници също починали и оставили свои низходящи, в т.ч. ищците Д. Г. Д., Г. В. Д., М. В. Д. – които са съответно син и внуци на М. Д., ответницата К. И. Т. – внучка на Б.Ш. и дъщеря на неговия син И.Ш., както и следните лица: Д.И.А. Б.Д.Б., З.С.Б., С.З.Б.,, М.З.Б., А.А.С., В.С.Б., Ю.С.Х., А.М.С.С., А.-Х.С.С., Г.Е.Н., Е.Й.Б., Д.Н. Г.а, С.Н.Н. К.С.К. К. Д.М., Е.П.Ш., Н.П.В., С.П.К., П.П.К., П.С.Ш., К.Х.Ш., С.Х.Ш..

С приложения заверен препис от констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение с № 142, том I, рег. № 1964, дело № 132/2023г. /л. 12/, ответницата е призната за едноличен собственик на процесните имоти. По делото е била приобщена и преписката по съставянето му, изискана от нотариус О.Т., от която се установява, че в хода на нотариалното производство са били разпитани свидетелите С. И., К.Г. и Л.К.