Решение № 173 от 30.05.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Благоевград, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20261210200281 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Р. С., ЕГН ********** с адрес гр. И, област С, ул.“И против Наказателно постановление (НП) № 25-1116-004524 от 11.02.2026 година на Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) евро/ 3000.01 (три хиляди лева и една стотинка) лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се сочи, че същото противоречи на материалния закони е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че не установено по безспорен начин процесното нарушение и неговото виновно извършване. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява, не процесуален представител по делото, не ангажира доказателства и не взема допълнително становище по същество.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, не сочи доказателства и не взема становище по същество.

1

Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2025г. около 10.40 часа в гр.Благоевград по ул. „Цар Иван Шишман“ жалбоподателят С. Р. С. управлявал товарен автомобил „Р М“ с рег.

№ , собственост на „Дизайн 2015“ ЕООД, гр.И, в посока от ул.“Хилендар“ към ул.“Васил Коритаров“, като при наличието на пътен знак „В16“, указващ забрана за влизане на ППС с височина включително и товара по голяма от обозначената – 2,7 метра, преминал през надлез на жилищна сграда на адрес ул.“Александър Стамболийски“ № 24 в Благоевград, като не преценил височината на надлеза и на управляваното МПС , като се блъснал със задната част на фургона на МПС във изолацията на надлеза под ап. № 1 на блок 24 , вх.Б, като по този начин реализирал ПТП с материални щети, увреждайки изолацията. Живущата в посочения апартамент, свидетелката Е. З. Г., усещайки удара в надлеза и установявайки настъпилото ПТП подала сигнал до полицейските органи, като на място се отзовал свидетеля С. Ж. З. – мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Благоевград, който установил товарния автомобил и неговия водач, както и установил реализираното ПТП и причинените от него щети. За установеното административно нарушение, актосъставителят С. Ж. З., в присъствието на свидетеля по акта Е. З. Г. съставил на място на жалбоподателя С. Р. С. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA бланков № 4443904 от 10.12.2025г. (лист 7 от делото)за констатирано нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП – навлиза след знак, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над обозначените. Актът е връчен лично на жалбоподателя С. Р. С., който не е отразил възражения и в акта било отбелязано „няма възражения“. Писмени възражения не постъпили в законоустановеният срок за това. Въз основа на този акт, на 11.02.2026 година Началник група в ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал атакуваното Наказателно постановление № 25-1116-004524 от 11.02.2026 година (лист 9 – 10, 12 от делото) , с което на жалбоподателя С. Р. С. за административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) евро/ 3000.01 (три хиляди лева и една стотинка) лева. НП е връчено на С. Р. С. лично срещу подпис с разписка на 16.02.2026 година в 00.50 часа (лист 10 от делото), като в законоустановения срок, на 25.02.2026г. чрез „Български 2 пощи“ ЕАД (лист 5 от делото)е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба, заведено в Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград под № УРЕ 111600-4315 от 26.02.2026г. (лист 2 от делото).

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя С. Ж. З. и свидетеля по акта Е. З. Г.. последната с показанията си установява, че живее точно над подлеза на блока в апартамент №, вход на блок на въпросния адрес. На процесната дата седяла на дивана в дома си и чула удара от бутането в блока.

Като разбрала какво е станало и видях какво се случва извикала полицията.

Сочи, че водача на товарния автомобил искал да мине с камиона през подлеза, но не е съобразил височината на камиона и се бутнал в блока, като закачил с горната част на товарния автомобил тавана на прохода на блока. При това положение от олющването и от удара се повредила изолацията на блока и на апартамента на свидетелката. На място дошли полицаите, видели за какво става въпрос и направили снимки. Съставили на водача акт за установяване на административно нарушение, като свидетелката била вписана, като свидетел при установяване на нарушението. свидетелката установява също, че такава ситуация често се получавала и тя винаги викала полиция, като издействала поставянето на знаци там, защото нейния блок е по-нисък от първия, който е на железарския магазин покрай реката, обратно на течението на реката, а другия е по-висок. Категорична е, че на място е поставен знак, с който се забранява преминаването на МПС с височина повече от 2,70 метра.

Свидетелката при предявяване на акта сочи, че подписа за свидетел е нейният и напълно поддържа изложеното в него. Съобщава също, че във връзка с причинената щета, застрахователите по гражданската отговорност на жалбоподателя са й изплатили 52 евро обезщетение.

Свидетелят С. Ж. З. установява с показанията си, че е актосъставител в случая, като на въпросната дата и час описани в акта, около 10,50 часа посетил мястото на ул. Цар Иван Шишман във връзка ПТП, тъй като бил изпратен от дежурния по повод подаден сигнал. Пристигайки на място установили ПТП, при което товарен автомобил марка и модел описани в АУАН, който не е спазил пътен знак с определени габарити в случая 2,70 метра височина и се е блъснал в жилищната сграда. Товарният автомобил бил с по-големи габарити не е трябвало да преминава през надлеза. При преминаването товарния автомобил, отгоре с каросерията със задната част се блъска в жилищната сграда под апартамент № на ул. „А С“ № Сочи, че от ПТП има настъпили материални щети, охлузвания по жилищната сграда. Свидетеля установява също, че е направил снимки със служебния таблет на ситуацията, товарния автомоби и причинените щети на подлеза. На място е съставен АУАН и Издаден протокол за материални щети. Акта е връчен на място на нарушителя, който го подписал без възражения. Екземпляр от съставените документи – АУАН и Протокол за материални щети са предявени на потърпевшия и водача, като са им предадени и екземпляр от същите.

Свидетеля потвърждава, че подписа за актосъставител е неговият, поддържа 3 изцяло изложеното в акта, както и представям фотоснимки от служебния таблет, направени по повод случая.

По делото са представени 5 (пет) броя разпечатани фотоси, направени от актосъставителя С. З. при съставянето на АУАН със служебен таблет, на които са заснети съответно: в далечен план подлеза, ведно с разположението на пътен знак „В16“ указващ максимална височина от 2,7 метра (лист 30 от делото); нарушената изолация по тавана на подлеза, представляващи материалните щети (лист 31от делото); указателна табела, поставена на входа и част от подлеза, удостоверяваща адреса – ул.“А С“ № , вх. (лист 32 от делото); заснет заден регистрационен номер на товарен автомобил с фургон, поставен между задни стопове (лист 33 от делото) и горната задна част и покрива на фургон на товарния автомобил с настъпили нарушения по целостта на същия, вследствие на ПТП (лист 34 от делото).

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят С. Р. С., ЕГН ********** (лист 16 от делото) е правоспособен водач на МПС с категории В и М, считано от 27.10.2025г., както същият е наказвана с електронен фиш за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 14 15 от делото) удостоверяват материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното Наказателно постановление правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното.

Изложените в тази връзка възражения на защитата за процесуални нарушения, свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на 4 чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно в акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акта, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е имал възможност да направи възражения по акта непосредствено след връчването му, като и му е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за разглеждане на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт.