Решение № 298 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Миглена Йовкова

Николай Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000500808 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 –

273 ГПК.

С решение № 380 от 28 ноември 2024г. по гр. д. № 38/2024г.

Пернишки окръжен съд, ГО е осъдил „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 да заплати на основание чл. 432 от КЗ на Р. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50 000, 00 лв. (петдесет хиляди лева, 00ст.), ведно със законната лихва от 16.03.2023г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.07.2023г. в гр.

Пазарджик, причинено виновно при управление на лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 350“ с рег. № ********, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482; осъдил ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 2 1

000,00 лева /две хиляди лева, 00 ст./, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 725,00 лева - заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото експертизи; осъдил ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

,Джеймс Ваучер“ № 87 да заплати на адвокат Д. З., с адрес на кантората: гр.

София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, сумата от 4 650,00 лева /четири хиляди, шестотин и петдесет лева, 00 ст./, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважения иск.

ЗД „Бул инс“ АД е подал въззивна жалба срещу решението по гр. д.

№ 38/2024г. на ОС - Перник в негова осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението от 10 000 лв. до 50 000 лв. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за посочената разлика.

Р. В. Л. е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й и главните доводи, релевирани от ответника, за неправилност на обжалвания акт.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от 16.03.2023г. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие естеството на травматичните увреди и тежестта на увреждането, болките и страданията на 31-годишния пострадал, продължителността на лечебния и възстановителен период, продължаващите болки, деформации в крака и невъзможността за пълно свиване на крака и клякане, негативното въздействие върху пострадалия в психоемоционален план, за което съдът е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на майка му, като е посочил, че отчита възможната заинтересованост на свидетелката. ПОС е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалваната част.

2

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото да се търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо. В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 12.07.2023г. в гр. Пазарджик, от което са му причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, признат за виновен с одобрено споразумение от наказателния съд за причиняването на ПТП и средна телесна повреда на долния ляв крайник на ищеца (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателя, е на първо място какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищеца, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД). Жалбоподателят счита, че определеното от съда обезщетение е завишено с оглед претърпените и доказани от ПТП вреди – мекотъканни травми без дългосрочни здравословни последици, обичайния 3 възстановителен период, при отчитане и на психо-емоционалното състояние на пострадалия, - той следва да бъде определен преди редуцирането му поради съпричиняване в размер на 20 000 лв. Другият спорен въпрос във въззивното производство е този по съпричиняването на вредоносния резултат.

Жалбоподателят поддържа възражението си, целящо намаляване на отговорността му, че ищецът е управлявал с несъобразена скорост, като го е обосновал с приетото в заключението на автотехническата експертиза, че мотоциклетистът е могъл да предотврати ПТП като приложи аварийно спиране, когато лекият автомобил се е насочил към пътното платно и се е превърнал в опасност за движението.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено от специалист по съдебна медицина, от чийто неспорени констатации изхожда и въззивният съд в решаващата си дейност, както и съгласно задължителния за гражданския съд акт на наказателния съд (одобрено споразумение), Р. В. Л. е получил следните травматични увреждания, в резултат от ПТП-то от 12.07.2023г.: травма на четириглавия мускул на левия долен крайник и сухожилията му, контузни рани в областта на лявата подбедрица, ляво коляно, охлузни рани на лява длан и пръсти, охлузна рана в дясна поясна област, луксация на пателата (колянното капаче).

Клинично травмата в областта на левия долен крайник се е изразявала в дефицит на екстензията на колянната става. След първоначалния преглед и параклинични изследвания и консултации, по спешност на 13.07.2023г. е осъществена оперативна интервенция.При оперативната намеса е установена следната обективна находка: голяма кожна рана в областта на ляво бедро, в дълбочина с наличие на лезия на общата фасция на четириглавия бедрен мускул, тотална лезия с дефект на медиалната глава на четириглавия бедрен мускул и частична лезия на мускулите - ректус феморис и на вастус медиалис.

Осъществена е била първична хирургична обработка на раната, лаваж, дебридман, хемостаза. Пластично са възстановени увредените мускули вастус медиалис и ректус феморис на четириглавия бедрен мускул. Поставен е дълбок аспирационен дренаж, осъществен послоен шев на раната, стерилна превръзка и наложена гипсова имобилизация. Следоперативният период е протекъл гладко със запазена циркулация на увредения крайник, без значими субективни оплаквания и поради липса на медицински риск от приключване на болничното лечение е изписан от лечебното заведение на 16.07.2023г.

Отпуск поради временна неработоспобност е разрешен на пострадалия за общо 15 дни, от които 5 дни - болнично лечение и 10 дни - домашно4 амбулаторно лечение. Уврежданията са значителни по тежест и степен мекотъканни в областта на ляво бедро със засягане на кожа, подкожие, мускулна фасция и мускули на четириглавия бедрен мускул, както и изкълчване на колянното капаче, които са отнели трайно /за период от време, по-голям от един месец/ и в значителна степен основните функции на долния крайник, а именно опорната и ходенето. Останалите мекотъканни травматични увреждания, а именно контузните рани в областта на лява подбедрица и ляво коляно, охлузните рани на лява длан и пръсти и охлузната рана в дясна поясна област, са повърхностни наранявания, не отнемат трайно и в значителна степен функции и са довели до разстройство на здравето с временен характер, като отзвучават за период от време около 2-3 седмици. В резултат от претърпените травматични увреждания пострадалият е търпял физически болки и страдания по време на възстановителния период, като същите са били с по-голям интензитет в часовете и дните след инцидента и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. Налична е единствено медицинска документация, касаеща периода на лечение в лечебно заведение от 12.07.2023г. до 16.07.2023г., без да има медицински документи от проведени контролни прегледи и изследвания, въз основа на които да се конкретизира срокът на възстановяване при пострадалия.

Средностатистическият срок на възстановяване при травми, касаещи пълно прекъсване на четириглавия бедрен мускул, е от порядъка на около 40-60 дни.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че четириглавият мускул не е бил напълно прекъснат, а са били прекъснати части от четирите мускула, формиращи бедрения мускул.

В показанията си св. Л. – майка на ищеца, които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е разказала, че след изписването на сина й от болницата всички се грижили за Р. - тя, съпругата му, баща му и брат му; той бил неподвижен, не можел да ходи и до тоалетната, не можел да си сгъва кръста, а кракът бил прав, 40 дни бил с шина. След първия месец започнала рехабилитация, още докато синът й бил с поставена шина; след ПТП, което станало по време, когато се обучавал в школа за полицаи, той станал позатворен. Показанията й, че и към м.05.2024г., когато е проведен разпитът, синът й продължавал да изпитва болки и мнението й (което принципно няма доказателствена стойност), че това е по причина на липсата на тъкан и на мускули, както и, че е приемал антибиотици поради получена в болницата 5 инфекция, и, че не може да сгъва крака си и да кляка изцяло, както и, че не е се е възстановил психически, не кореспондират на други данни по делото – в частност на заключението на СМЕ, поради което не могат да бъдат кредитирани при преценката им по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, въпреки че дефинитивно тя свидетелства за свои непосредствени възприятия (трайни негативни последици за физическото здраве на ищеца не се твърдят и в исковата молба). В тази връзка са и доводите на жалбоподателя, че няма медицинска информация, която да удостоверява дългосрочни или остатъчни последици, свързани с травмите, поради което и следва да се приеме пълно възстановяване на функциите на крайника в рамките на типичния оздравителен период.