Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 439 от 15.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 396/2026
Вид
Решение № 439
Подписан
15.04.2026
Състав
Мария Бончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20263110200396 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на А. Й. Б. против НП № 250445-000852 на Началника на група в ОД МВР- гр.Варна, с което на А. Й. Б. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 6 0 0 лева /306,78евро/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДП.

Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.

В съдебно заседание редовно призован , жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на НП На 05.10.2024г. в обл. Варна, общ. Аксаково, на км. 192+700 м, управлява собственият си л.а. Мерцедес А200 ЦДИ с рег. № *** с 96 км/ч с приспаднат толеранс от 3 км/ч при максимално допустима скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак 26 и допълнително поставен 1 предупредителен пътен знак А26. Превишението на скоростта е с 36 км/ч.

Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство АТСС АRH CAM S1 № 120ccda, снимащо в двете посоки. АУАН е съставен във връзка с попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Нарушението е в условията на системност.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на свидетелят Н. Г.. Събраните гласни доказателства са непротиворечиви и с тях се установява фактическата обстановка в пълнота.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е бил издаден съгласно изискванията и сроковете предвидени в ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Изложената в НП фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателят, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в жалбата. В същата декларативно се оспорват констатациите на наказващия орган приети за установени в електронния фиш. В конкретния случай, нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 96 км./ч. при разрешена с пътен 2 знак В- 26 -60 км./ч., т.е. автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел със скорост превишаваща допустимата от 60 км/ч. с около 36 км/ч. – установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство скорост. Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства.

Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът намира, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения при използването на техническото средство.

Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.5вр. ал.2 т.4 от ЗДвП. Видно от текста на посочената за нарушена разпоредба водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.. При системно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.

С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер, императивно установен със закон, обжалваното НП следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането 3 на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 40,90 евро /80лева/.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0445-000852 на Началника на група в ОД МВР- гр.Варна, с което на А. Й. Б. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 6 0 0 л е в а /306,78евро/ и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗДП.

ОСЪЖДА А. Й. Б. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро /80 лева/, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4