Решение № 207 от 30.08.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Тетевен, 30.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100377 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от А. П. П., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. ххххххххххххххх, ап. 1, чрез адв. Е. И. срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител Ирина Недкова Х.а-Станкова с цена на първия иск: 1200.00 лева и цена на втория иск: 635.00 лв.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № 2024022**************/ хх.хх.2024 г. сключен с „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума, с опредЕ. цена на иска – 635.00 лева.

Излага се в исковата молба, че на хх.хх.2024 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 2024022**************/ хх.хх.2024 г., като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 500 лв.

Ищцата сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 2024022**************/ хх.хх.2024 г. лихвеният процент по кредита е в размер на 38.75 %, а годишният процент на разходите е 46.42%. В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 4, ал.

2 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финасова институция за сумата от 558.00 лева В случай на неизпълнение от стрА. на кредитополучателя на условията визирани в чл. 4, ал. 2 от договора, същият дължи неустойка визирА. в чл. 6, ал. 1 на кредитора в размер на 620.00 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищцата заявява, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради следните съображения:

Ищцата заявява, че за да заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те 1 не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от стрА. на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирА. с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Заявява, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

На следващо място се сочи, в исковата молба, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 620,00 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е над 100 % от заетата сума в размер на 500,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от стрА. на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2024022**************/ хх.хх.2024 г., сключен между ищеца и „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 както и да осъди ответното дружество да възстанови неоснователно заплатените суми по процесния договор.

2

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Претендира сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК за установено от фактическа стрА. следното:

По делото не е спорно, че на хх.хх.2024 г. между „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 кредитор и А. П. П. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит "до 500" № 2024022**************, по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., при ГПР по кредита – 49.09 %; годишна лихва – 40.60 %; обща сума, подлежаща на връщане – 703.04 лв., срок – 12 месеца. Кредиторът е длъжен да предостави на кредитополучателя всеки одобрен транш по посочения начин – превеждане на сумата по банковата му сметка или чрез системата на ипей. Първият транш по кредита в размер на 300 лв. се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на договора.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителски кредит "до 500", кредитополучателят е длъжен да предостави на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора /чл. 3. 2 от ОУ/. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на 1000 лв. и със срок на валидност до 26.11.2026 г. За поръчителите са предвидени множество условия.

По силата на чл. 6 от договора страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в размер на 4 лв. плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Неустойката се начислява на ден, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3. Неустойката се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява следното: По Договор за потребителски кредит "до 500" № 2024022************** от хх.хх.2024 г. усвоената от кредитополучателя А. П. сума е в размер на 300 лв., представляваща първия транш по кредита, Вещото лице е дало заключение, че посоченият в договора за кредит ГПР от 49.09% е изчислен с включване в разходите по кредита единствено на договорната лихва от 203.04 лв. При включване в разходите по кредита и на сумата за неустойка в размер на 1602.00 лева, ГПР възлиза на 2 247.94 %.

Експертът е дал заключение, че съгласно чл. 19, към Приложение 1 по чл. 19, ал. 2, т.

3, буква Е, което касае при договори за кредит под формата на овърдрафт се приема, че общият размер на кредита е усвоен изцяло и за целият срок на договора, ако срока на договора под формата на овърдрафт не е известен при изчисляване на ГПР се приема, че е не по-малко от 3 месеца. Този овърдрафт е сключен за една година с размер 500 лв. и едно от условията за влизане в сила на този овърдрафт е превод на сумата от 300 лв., с което считам, че този договор е влязъл в сила. Заради това изчисленията по т. 1 са направени на базата на това допускане и в самата аргументация на т. 1 цифрите заложени в параметрите в таблицата отговарят на това, което е заложено и в договора. За 203.04 лв. изчислената лихва и съвпада с чл. 11, ал. 4 от договора. Това е по отношение на възражението за т. 1.

Кореспондира с допусканията такива каквито са в чл. 19. Какъв е размера на платената сума, в документите по делото е приложена разписка за плащане на сумата от 1135.74 лв. и с 3 основание погасен заем към НЕТКРЕДИТ. Липсва идентификация на кой заем, защото в това дело се гледа този договор, конкретен заем, и заради това в заключението по т. 3 не се ангажирам, а получената информация от Неткредит за плащанията по договора потребителски кредит е представена, че на хх.хх.2024 г. са преведени 300 лв., които са на основание чл. 2, ал. 2 от договора, това е на л. 9 от делото. Това е основанието за превода на тези 300 лв. и на 08.03.2024 г. представят информация, че кредитополучателят е върнал 300 лв. по този кредит. Това е информацията от Неткредит. Неткредит твърдят, че са дали 300 лв. и са получили 300 лв. А. П. твърди, че е превела по заеми чрез „Изи Пей“ 1135.74 лв. на Неткредит. Съвпадение на суми има по този кредит, но в самата разписка не е обозначено за кой кредит са върнати тези пари. С оглед представените доказателства е видно че на 25.04.2024 г. дружеството е заплатило на А. П. сумата от 500 лв., което е новоусвояване по кредитната линия, която сума, отнесена към дата 02.09.2024 г., съгласно доказателствата представени за погашение от ищцата прави период от 25.04.2024 г. до 02.09.2024 г. изчислено на сумата от 500 лв. при лихвен процент от 40.6% и неустойка 0,89% на ден от ползвА.та сума в размер на 500 лв. прави сума от 569.60 лв., към която следва да бъде прибавена лихва от 67.66 лв., което се равнява на 637.26 лв., прибавено към главницата от 500 лв. прави общ размер на сума за погасяване 1137.26 лв., което напълно кореспондира с представеното и претендираното доказателство от ищцата за заплащане на сумата от 1135.74 лв. на дата 02.09.2024 г.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: