Решение № 1809 от 12.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1809 гр. Варна, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20253110112264 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от П. Ю. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу ПРБ, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както следва: 1) за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 6902.44 евро /13500 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, настъпили вследствие на незаконното обвинение от П. по чл. 194, ал. 1 НК във връзка с воденото Д.П. № ****** г. по описа на **** - гр. В. с преписка № ****** на РП - гр. В., приключило с Присъда рег. № ****** по НОХД № ****** по описа на ВРС, влязла в законна сила на ****** с която ищцата е призната за невиновна по така повдигнатото й обвинение, ведно със законната лихва върху сумата 13500 лв., считано от ****** до окончателното й изплащане; 2) за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 766.94 евро /1500 лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат от незаконното обвинение – заплатен адвокатски хонорар по договор от ****** за правна защита и съдействие по НОХД № ****** по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата 1500 лв., считано от ****** до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата П. Ю. Г. твърди, че на ****** с постановление № ****** на ВРП било образувано Д.П. № ****** г. по описа на **** - гр. В. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. На ****** с нея бил проведен разпит по делегация в качеството й на свидетел в гр. С. от разследващ полицай, с тенденциозни въпроси, явно насочени към участието й в престъплението. С цел съдействие на разследването дала образци за сравнително изследване. Поддържа, че още на тази дата се почувствала като 1 осъден престъпник, като за нея било крайно унизително фотографирането, но нямала друг избор, за да докаже невинността си. Била привлечена като обвиняем на ****** с постановление на разследващия полицай, бил й проведен разпит на обвиняем и й била наложена мярка за неотклонение „Подписка“. На същата дата й била извършена и полицейска криминална регистрация, била снимана, дактилоскопирана, били й взети образци от ДНК, което било крайно унизително за нея. Били нарушени и процесуалните й права, тъй като не била наясно, че има право и на служебен защитник, тъй като причината да заяви, че не желае защита била финансова и тя не била подготвена към този момент. В последствие помолила нейни познати да й услужат със средства, за да заплати възнаграждение на договорен защитник в съдебната фаза на процеса, които след това се наложило да им възстанови на части. На ****** й било предявено и разследването, без да има и минимална правна подготовка и без да знае как да упражни правата си по чл. 55 НПК. По този начин били нарушени правата й по чл. 227, ал. 3 НПК. На ****** било съставено заключително мнение на водещия разследването по досъдебното производство за предаването й на съд и същото постъпило във ВРП. На ****** бил внесен обвинителен акт от ВРП във ВРС, по който било образувано НОХД № ****** по описа на ВРС. Последвал отвод на съдиятадокладчик и делото било разпределено на друг такъв. С разпореждане № ****** било насрочено първото разпоредително открито съдебно заседание по делото, което било отложено и пренасрочено за дата ******, на която дата тя се явила лично. Посочва, че с оглед задължението й да се явява лично в о. с. з. е пътувала от гр. С. до гр. В. за всяко съдебно заседание. *****то по ред съдебно заседание се провело на ****** в което именно представила и доказателства за платен от нея адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. за процесуалната й защита по делото. Последвали още три открити съдебни заседания, на които се явявала лично на ********** На част от заседанията присъствал и неин близък познат Б. Х., тъй като същата изпитвала голям стрес и поради страха да не бъде сама го помолила да бъде до нея за емоционална подкрепа. В последното пето открито съдебно заседание била постановена Присъда № ****** по НОХД № ****** по описа на ВРС, с която съдът я признал за изцяло невинна за повдигнатото обвинение от ВРП по чл. 194, ал. 1 НК. Присъдата не била обжалвана, съответно протестирана, като същата влязла в законна сила на ****** С определение № ****** по НОХД № ****** по описа на ВРС била отменена наложената й мярка за неотклонение „подписка“.

Поддържа, че е била обвиняема и подсъдима за период от 1 година, 2 месеца и 1 ден, а именно от ****** до ****** Твърди обаче, че е търпяла неимуществени вреди за по-дълъг период по време на воденото разследване, а именно от ******, когато е узнала, че делото се води срещу нея за кражба, до ****** – влизане в сила на присъдата. Посочва, че в периода ****** – ****** е била с наложена мярка „подписка“. Била й е извършена полицейска регистрация на ******, която и до момента не е заличена, независимо, че е оправдана. Счита, че в случая ответникът П. на РБ не е изпълнил служебно задълженията си да уведоми компетентния орган – МВР, че са налице основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на регистрацията.

Излага, че е била незаконно обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление. Неосъждана е. Наложената й МНО ограничила гражданските й права. Всичко това я поставило в крайно унизително положение, изпитвала срам, неудобства и притеснения за бъдещето си. Имала смущения в съня си, 2 които били периодични и трудно се концентрирала в ежедневието си.

Изпитвала нервност, страх и несигурност при всяко едно от провежданите съдебни заседания. Започнала да страда от безсъние. Наложило се да моли за паричен заем близки и познати, за да може да заплати възнаграждението на адвоката си. Поради продължителността на делото започнала да живее с мисълта за незаслужена виновност. Изпитвала постоянна тревожност, напрежение, срам и стрес. Чувствала вътрешно напрежение и безизходица.

Полицейската регистрация допълнително я унизила. Всичко това я довело до ниско самочувствие, затваряне в себе си и до ниска общителност с околните.

Станала притеснителна и изпитвала постоянно страхове да не влезе в затвора.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ПРБ, чрез РП – В.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че наказателното производство срещу ищцата е приключило с влязла в сила на ****** оправдателна присъда по НОХД № ****** по описа на ВРС, по силата на която ищцата е била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.

194, ал. 1 НК. Поддържа, че липсват доказателства да са възникнали вреди, които да са произтекли от поведението на ответника, а само общо и декларативно се заявяват твърдения за такива. Не съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищцата, и воденото срещу нея наказателно производство. Неоснователно намира и твърдението, че във връзка с наложената й мярка за неотклонение „подписка“ са били ограничени гражданските права на ищцата. Излага, че повдигнатото й обвинение е за престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ повече от 5 години, и се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Въпреки това спрямо обвиняемата е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, като други мерки за процесуална принуда по отношение на нея не са били налагани. Била е свободна и е нямала никакви ограничения да се движи свободно, включително и в чужбина, както и да изпълнява семейни, социални и трудови функции. Посочва още, че предприетото наказателно преследване срещу ищцата в досъдебното производство не се отличава с особена интензивност, доколкото процесуалните действия с нейно участие се свеждат единствено до привличането й в качеството на обвиняем, разпит в това й качество и предявяване на материалите по делото. Липсват каквито и да е доказателства, че е бил нарушен нормалният й ритъм на жИ.т. Твърди, че воденото наказателно преследване под ръководството и контрола на П., както и съдебното производство /приключило на първа инстанция/ са били проведени в разумен срок. Спрямо ищцата е било налице изключително минимално използване на елементите на наказателната репресия. Възразява срещу твърдението на ищцата, че е претърпяла вреди за по-дълъг срок – от ****** когато е узнала, че се води досъдебно производство и е била разпитана в качеството й на свидетел. Това, че тя е била разпитана като свидетел, не означава, че образуваното досъдебно производство се води срещу нея.

Моментът на привличането й в качеството на обвиняем с формулирането на конкретно обвинение слага началото на възбуждането на наказателното преследване срещу нея, а не моментът на започване на разследването.

Посочва, че относно предявения в рамките на съдебната фаза на наказателното производство граждански иск от конституирания граждански 3 ищец „П и М“ *****, П. не е легитимирана да отговаря за вреди, причинени от негови действия. Не е пасивно легитимирана П. да отговаря и за вредите във връзка с полицейската регистрация на ищцата. Излага, че полицейската регистрация не представлява действие, извършено в рамките на воденото срещу нея наказателно производство, а отделна административна процедура.

Счита, че за да бъде заличена полицейската регистрация е необходимо инициативата за това да бъде поета от ищцата, като отправи писмено искане до съответните органи на МВР. Намира претенцията за неимуществени вреди не само за неоснователна, но и за силно завишена. Претендираният размер от 13500 лв. е несъответен на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че твърдените вреди не надхвърлят житейски обичайните в подобни случаи.

Оспорва претенцията за имуществени вреди. Посочва, че към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от ******, който удостоверява уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства този договор да се намира в кориците на воденото наказателно дело. Прави възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал.

5 ГПК, по отношение на размера на платеното адвокатско възнаграждение, доколкото наказателното дело, по което ищцата е била обвиняема, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираните обезщетения.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния й представител – адв. М. П., който поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от мл. рп Д. М., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Евентуално счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на критерия за справедлИ.ст.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти, от които се ползва – претърпени от нея неимуществени вреди под формата на негативни психически и емоционални преживявания, настъпили в резултат от незаконно обвинение – привличането й към наказателна отговорност за извършено престъпление от общ характер, във връзка с което е постановена оправдателна присъда; пряката причинноследствена връзка между действията на държавното обвинение /незаконното обвинение/ и претърпените от нея болки и страдания /неимуществени вреди/; характера и размера на вредите; заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за защитата й по наказателното дело в съдебната му фаза, съответно, че е представила доказателства за сторения разход по НОХД № ****** по описа на ВРС.