Решение № 796 от 25.09.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № І-

101 град Бургас

, 25.09. 2019 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

..........осемнадесети септември…. ..през две хиляди и деветнадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с.

Марина Мавродиева при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 911 по описа за

2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител наЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София–ищец по гр.д. № 4181/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 973/25.04.2019 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковите претенции на въззивника срещу Агенция“Пътна инфраструктура „-гр.София-чрез Областно пътно управление-Бургас за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 350,20 лв. –представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Каско стандарт“,сключен с полица от 30.06.2016 г. за причинени имуществени вреди при ПТП ,настъпило на 15.10.2016 г. с МПС „Субару Форестър „,с рег. № А 9876 МТ ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата ,както и за направените съдебно-деловодни разноски ,като въззивникът е осъден да заплати на ответника и разноски в размер на 300 лв.

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за неправилно и необосновано,в нарушение на материалния закон .

Оспорва се изводът на съда ,че от представения по делото застрахователен договор за застраховка „Каско стандарт“,сключен с процесната полица ,не можело да се направи преценка какви конкретни рискове е покривал ,съответно дали застрохователят е поел задължение да заплаща застрахователно обезщетение и при увреждане на гуми или джанти на автомобила.Подчертава се ,че съгласно доклада на съда предмет на доказзване представлява валидно сключения застрахователен договор Каско ,а не и предмета и обхвата му .Договорът обвързва застраховащия и застрахования и възраженията на трети лица ,че същият не поражда действие ,са ирелевантни .В изпълнение на определението на съда и разпределената доказателствена тежест между страните е бил представена застрахователната полица,видно от която такъв договор е сключен с отметка „Пълно каско „ в размел „Застрахователно покритие „,а условията на този вид застрахователен договор са ноторно известни и са публикувани в сайта на дружеството .Цитира се текст от Общите условия на застраховка Каско ,то който става ясно ,че застрахователното дружество правомерно е заплатило обезщетение за претърпените вреди по МПС.Освен това е било установено и от изслушаната и приета техническа експертиза, че застрахователят правилно и точно е репарирал щетите ,които са в причинно-следствена връзка с механизма на описаното ПТП.

Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се уважи исковата претенция в пълен размер. Прилага се и извадка от ОУ „Каско „ към застрахователната полица.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ответник чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения..Навеждат се твърдения на първо място ,че от приложената по делото застрахователна полица се установява ,че е сключена застраховка с покритие „Каско стандарт“,като в частта от полицата „Допълнителни покрития“ не е отметнато покритието „Гуми“,което навежда на извода ,че в случая застрахователното обезщетение е изплатено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по непокрит по застрахователния договор риск –т.е. при отсъствие на основание за плащане .,което пък според въззиваемото дружество е доказателство за ненадлежна суброгация на ищцовото дружество в правата на застрахования срещу деликвента.На второ място се счита ,че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС ,който в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост .Затова и според въззиваемия за ищеца не възниква регресно вземане за обезщетение по чл. 410 от КТ вр.чл. 49 ЗЗД .Настъпилият вредоносен резултат е следствие от противоправното поведение на водача ,който в нарушение на правилата за двежение,установени в чл. 20 ал. 2 ЗДвП не е избрал подходяща скорост ,съобразена с пътните условия и характера и интензивността на движение .

Освен това се подчертава ,че пътят ,на който се е случило ПТП –то е републиански ,но се намира на територията на Община Бургас/на изхода на с. Полски извор/ и съгл. чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата ,ремонтът и поддържане на този вид пътища в границите на урбанизирана територия ,се организира от съответната община .В конкретния случай за шахтата като елемент от подземно съоръжение е следвало да се поддържа от Община Бургас и тя е отговорна за поддръжката .

Моли се за потвърждаване на решението .И двете страни не сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 410 ал.

1 т. 3 КЗ вр.чл. 50 ЗЗД ,като безспорно е установена фактическата обстановка по делото :От представения по делото протокол за ПТП от 15.10.2016 г. е установено ,че на същата дата в 20,15 часа в с. Полски извор на изхода за с.

Братово е настъпило ПТП ,при което МПС

„Субаро Форестър „,с рег. № А 9876 МТ е попаднало в препятствие на пътното платно –вдлъбната шахта ,вследствие на което са били спукани двете леви гуми на автомобила и е била увредена алуминиевата джанта.Не се спорно също и че към датата на настъпването на ПТП-то увреденият автомобил е бил застрахован по договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт „ в ищцовото дружество ЗАД“Булстрад иншурънс груп“АД-видно и от приложената застрахователна полица от 30.06.2016 г. Договорът е сключен при основно покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя и

„Доверен сервиз“/видно от съдържанието му /.По делото е представено и копие от заведена при ищеца щета №

51-03000-03005/16/17.10.2016 г.във връзка с процесното ПТП ,от която се установява ,че учреденият автомобил е ремонтиран в доверен сервиз на застрахователя ,за която ищецът е заплатил сумата 1350,20 лв. на изпълнителя на ремонта ,което плащане е също безспорно .

От изготвената и приета по делото пред първата инстанция съдебно –автотехническа експертиза става ясно ,че процесните увреждания по автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на описоното ПТП ,както и че стойността на щетите вследствие това ПТП е в размер на 1350,20 лв. /като вредите са оценине по отделни пера/.

При тази фактическа обстановка първостепенният съде е приел ,че предявеният иск е неоснователен и недоказан ,тъй като от представения от ищеца застрахователен договор за застраховка „Булстрад Каско стандарт“/въз основа на който е изплатено застрахователното обезщетение / не ставало ясно какви точно застрахователни рискове е покривал този договор и не можело да се направи преценка дали застрохавателят е поел задължение да заплаща застрахователно обезщетение и при увреждане на гуми или джанти на автомобила .Освен това било видно

,че ищцовото дружество предлагало допълнително покритие „Гуми“,което навеждало на мисълта ,е уврежданията на гуми ,или поне не всички такива увреждания ,не са включени в основоното покрите на договора .Затова исковата претенция е отхвърлена като неоснователна ,а с оглед отхвърлянето на главния иск ,е отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата .

Решението е неправилно и необосновано.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника (въззививаем) АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.

В настоящия случай се установява, че на 15.10.2016 г., по време на действието на застрахования договор па застраховка "Булстрад Каско

Стандарт " сключен с ишеца, е настъпило застрахователно събитие, което съставлява покрит риск, като в резултат на преминаване на застрахования лек автомобил "Субару Форестър" с рег. № А 9876 МТ през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно/около шахта/, част от републиканската пътна мрежа стопанисван от ответника АПИ – пътя след табелата на с. Полски извор в посока с.Братова ,община Бургас , са му били причинени имуществени вреди.

Видно от представените пред БРС доказателства, за претърпените и декларирани от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1350,20 лв. с преводно нареждане 11.01.2017 г. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото, при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав: вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

Настоящият съдебен счита, че по делото са доказани условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за въстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС.

Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно договора със застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения по застраховка "Каско стандарт " настоящият състав намира, че ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и обхвата на същото ,тъй като той не е страна по договора. Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения основани на застрахователния договор.

Независимо от това ,следва да се посочи ,че в застрахователния договор от 30.06.2016 г. в раз“Декларация на застрахования“ застрахованото лице декларира ,че му е известно ,че застрахователният договор представлява комплект от документи ,включващи :застрахователна полица ,Общи условия –раздели и клаузи ,добавъци ,сметки и т.н. /предпоследен абзац на сочения раздел/ ,неразделна част от застрахователния договор ,което означава ,че договорът е сключен при Общи условия ,в които подробно са посочени условията и реда за изплащане на застраховките ,както и предмета и обхвата на застрахователните рискове .В договора е посочено ,че е сключен с отметка „Пълно каско „-в раздел „Застрахователно покритие“.Общите условия са публикувани в сайта на дружеството –ищец и са общоизвестни . Съгласно глава трета ,раз.“Изплащане на обезщетения при частични повреди „-т.!-6.3 от Общите условия на застраховка „Каско“ се сочи : “За щети по гумите и джантите и декоративните тасоче в случаите ,когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно ,застрахователят обезщетява по две увредени гуми и/или джанти ,и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени доказателстна на лице ,различно от застрахования ,или упълномощения водач на МПС“Следователно застрахователното дружество правомерно е заплатило обезщетение за претърпените вреди по процесното МПС . Видно от общите условия,застрахователното покритие на процесната застраховка включва пътнотранспортно произшествие и обект на застраховането е цялото МПС, част от което безспорно са неговите гуми. Гумите не са посочени като общи изключения. Следователно, процесните щети са включени в застрахователното покритие. Въззивният съд счита, че не е необходимо застрахователят да представи доказателство, че не е налично всяко от изключенията, предвидени в общите условия, когато застрахователят не изплаща обезщетение. В случай, че въззивникът възразява, че процесното ПТП попада в изключенията, той следва да докаже това свое възражение. Не се установява по делото застрахователят да не е следвало да изплаща застрахователно обезщетение.