Определение № 511 от 01.07.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 233/2022
- Вид
- Определение № 511
- Подписан
- 01.07.2022
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- София Андонова Радославова, Димчо Стоянов Луков, Нели Георгиева Батанова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 2, т.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. Шумен, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: София Анд. Радославова
Членове:
Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500233 по описа за 2022 година Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3260 от 20.05.2022 г. депозирана от адв. М.В. М. от АК – П., в качеството му на пълномощник на С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н.П. срещу определение № 351/28.04.2022 г., с което е отхвърлено искането с пр. осн. чл. 248 от ГПК, да бъде изменено решение № 77/25.03.2022 г. постановено по гр. д. № 1260/2021г. по описа на РС – Нови пазар в частта за разноските. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го отмени. Излага се довод, че претендирания адвокатски хонорар е на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено лице и в посочената разпоредба не е налице изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за безплатна правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършвала от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.
38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат – чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78 от ГПК. В настоящия случай тези предпоставки били налице и при своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, 1 съдът е длъжен да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатна правна помощ е само негова, като в този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, залегнала в многобройни съдебни актове. Отделно от това излага, че доверителката му безспорно е материално затруднено лице, както и съдът е посочил, че същата има над 13 на брой сключени договори за кредити, за които се води отделно съдебно производство. По отношение на размера на възнаграждението излага, че същото се определя по правилата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 и т. 2 - съобразно вида и броя на предявените искове.
С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение, като вместо него постанови друго, с което да осъди "Сити Кеш“ ООД, да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 304,80 лева, както и разноските за настоящото производство в размер на 15.00лева – държавна такса.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който моли съдът да я остави без уважение. Счита, че ищецът в първоинстанционното производство не е представил необходимите доказателства за това, че е материално затруднено лице, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. В случай, че съда уважи жалбата и измени решението в частта за разноските, то моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в размер на 300 лева, а не 600лева, тъй като исковото производство не било с фактическа и правна сложност, поради което съдът следва да присъди адвокатското възнаграждение в минималния размер, предвиден в НМРАВ.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:
2
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. Х. М. с ЕГН ********** от гр. Н.П. чрез адв. М.В. М. от АК – П. срещу "Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869 със седалище в гр. София по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена 1068.57 лева, за обявяване нищожност на клауза за заплащане на неустойка, обективирана в договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 559575/18.08.2021 г. сключен между ищцата и ответника. От ответника по делото е депозирана насрещна искова молба с цена на иска 853,40 лв. С молбата се иска ищцата да бъде осъдена да заплати сумата от 53,40 лева, представляваща непогасен остатък на възнаградителната лихва за периода от изпадане в забава до обявяване на предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 800 лв., представляваща сбор от непогасен остатък от главницата на непадежиралите предсрочно изискуеми вноски по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С решение № 77 от 25.03.2022 г. съдът е уважил предявения иск изцяло и е прогласил нищожността на клаузата по чл.6.2 от Договор за заем № 559575/18.08.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател. Осъдил С. Х. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД сумата от 800,00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за заем № 559575/18.08.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател. Осъдил С. Х. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Сити Кеш“ ООД сумата от 53,40 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от изпадането на длъжника в забава от 21.09.2021 г. до предявяване на иска – 29.10.2021 г. по Договор за заем № 559575/18.08.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател.
Осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв.М.М. от АК-П., платените от името на ищцата разноски по делото в размер на 50,00 лв. Осъдил С. Х. М. да заплати на „Сити Кеш“ ООД разноските по делото в размер на 300,00 лв.
Отхвърлил искането на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА , във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 вр. чл. 2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за присъждане на адвокатски възнаграждения в размер на 300.00 лева по предявения от името на ищцата иск и в размер на 300,00 лева 3 по предявените срещу нея насрещни искове по чл.240 от ЗЗД. За да отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е приел, че не са налице доказателства за основанията на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, поради което искането е недоказано и неоснователно.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалния представител на ищцата е депозирал молба, с искане за изменение на решението, в частта му за разноските. Излага доводи, че основанието на което е предоставена безплатната правна помощ е по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – за оказване защита на материално затруднено лице. Също така е посочил, че ответната страна не е оспорила претендирания адвокатски хонорар на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА, но дори и да го е оспорила, именно тя е следвало да докаже липсата на предпоставките за уважаване на искането по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Позовавал се е на редица определения на ВКС, в които е прието, че не е необходимо съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 13 на чл. 38, ал. 1 от ЗА. Излага се довод, че се касае за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може да се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 от ГПК. Наведени са доводи за влошено материално положение на ищцата по делото, като са представени и писмени доказателства в тази връзка. В молбата се излага аргумент, че по делото е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията на чл. 38, ал.
1 от ЗА. С депозирана молба е направено искане от съда да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 304,80 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В даденият от съда срок, ответника е депозирал молба, в която е поискал съда да остави искането без уважение, тъй като до приключване на съдебното дирене са представени доказателства, установяващи материалната затрудненост на страната. Алтернативно се прави искане, ако съда измени решението в частта за разноските, да присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в НМРАВ.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решението, в частта за разноските, като е приел, че ако пълномощникът на ищцата й е оказал безплатна адвокатска помощ, той трябва да докаже основанията за това и конкретно, с оглед посоченото в 4 пълномощното основание, че ищцата е лице в затруднено материално положение. Посочил, е че искането за заплащане на възнаграждение в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ следва да бъде доказано на общо основание, съгласно действащите принципи на правото за законосъобразно упражняване на процесуални права. В обжалваното определение е посочено, че ако в действителност, ищцата е лице в затруднено материално положение, то същата би имала право, както по чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ, така и на освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по делото. Съдът е приел, че писмените доказателства, приложени към молбата не са представени своевременно, както и че при служебна проверка съдът е констатирал, че ищцата е в трудово-правно отношение, поради което е приел претенцията за неоснователна.
Настоящия въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай на основание чл.36, ал.2 от ЗА определя възнаграждението в размер не по нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две:
1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1 и 2) в съответното производство насрещната страна да е била осъдена да заплати разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 - т.
3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната процесуално представителство. Адвокатското възнаграждение, когато е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната, изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му, като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната. Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА, не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка 5 за присъждането на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 от ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена да заплати разноски. В чл. 38, ал. 1 от ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или на друг юрист.