Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 20.12.2019, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 99/2019
Вид
Решение № 238
Подписан
20.12.2019
В сила
21.01.2020
Състав
СИРАНУШ САХАК АРТИНЯН

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.298, ал.1, т.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е № 218

20.12.2019г., град Средец

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: Сирануш Артинян

При участието на секретаря Маринка

Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 99 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А1

България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адв. Д. Ц., против М.Т.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди, че между него и М.Т.Х. били сключени Договор № М5301727 от 05.09.2016г. и Договор № М4870433 от 15.02.2016г., които договори имали рамков характер и за предмет предоставяне на електрони съобщителни услуги и продукти, а отделните услуги и продукти по тях били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Номерата на въпросните договори М5301727 и М4870433 представлявали индивидуални клиентски номера и реферирали към услугите, които ползвал абоната. Другият индивидуализиращ признак на абоната бил ID номер, с който абонатът се въвеждал в системата на оператора, като в настоящия случай М.Т.Х., фигурирала в системата на ищцовото дружество под индивидуален абонатен номер /ID/ *********.

Към рамковия договор ********* от 05.09.2016г. било подписано Приложение № 1 от 05.09.2016г., с което бил определен тарифен план Мтел мобилен интернет Сърф L 2г. за телефонен номер ***, месечната такса била в размер на 24,90 лева, като била уговорена отстъпка от 50% за 12 месеца. Съобразно чл.5.2.1 от приложението срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което срокът на договора изтичал на 05.09.2018г. За посочения телефонен номер били начислени допълнителни 2 бр. 1,5 GB мобилен интернет, активиран от ответника в отчетен период 07.10.2016г. – 06.11.2016г., видно от фактура № *********/11.11.2016г., посредством интернет страницата на мобилния оператор. Поради неплащане в срок на уговорените суми по горепосочения договор, от страна на мобилния оператор били изпращани SMS – и за уведомяване на абоната за просрочени задължения, които били отразени като отделна такса в съответните фактури, а начислената сума била в размер на 1,49 лева за SMS, съобразно действащия ценоразпис за съответния период. Поради неплащането в срок на уговорените суми, предоставянето на услугите по договора било спряно, съобразно т.27.2 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите, а за възстановяване на услугата била начислена такса за повторно включване в размер на 1,90 лева, съобразно действащия ценоразпис за съответния период, за което била издадена фактура № *********/11.11.2016г.

Към рамков договор № *********

/М4870433/ от 15.02.2016г. било подписано Приложение № 1/15.02.2016г., с което се определял тарифен план Мтел Трансфер М 2г. есен 2015 за телефонен номер ***, като била определена месечна абонаментна такса в размер 20,00 лева и отстъпва 20% за срока на договора. Съобразно чл.6.2.1 от приложението срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което срокът на договора изтичал на 15.02.2018г.

Към горепосочения рамков договор било подписано и Приложение № 1/18.10.2016г., с което бил определен тарифен план Мтел Безкрай ХL 2016 август 2 г. за телефонен номер ***, с месечна такса 23,99 лева. Съобразно чл.6.2.1 от приложението срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, поради което срокът на договора изтичал на 18.10.2018г. Първата издадена за този номер била фактура № *********/28.10.2016г., като периодът на фактуриране бил от 23.09.2016г. до 22.10.2016г., като се излага, че от сключване на договора и активиране на услугата – 18.10.2016г. до края на периода 22.10.2016г. услугата била ползвана, поради което била начислена част от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея била добавена и месечна такса за следващия отчетен период, тъй като съобразно т.22.2 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД /предишното наименование на „А1 България“ ЕАД/ и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM,

UMTS, LTE, месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. Предвид това в посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 23,32 лева, като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен период, а освен това била начислена и такса за активиране на услугата в размер на 9,90 лева, съгласно действащия ценоразпис за процесния период с отстъпка от 50 %.

Била активирана и услугата Musicall за отчетен период от 23.10.2016г. до 22.11.2016г., чиято такса е 0,60 лева, като за това била издадена фактура № *********.

Към рамковия договор №

М4870433/15.02.2016г. бил сключен допълнително и договор за продажба на изплащане от 18.10.2016г. за същия абонатен номер. Предмет на договора бил апарат Coolpad Modena DS Blacu MAT 25 23м, като срокът на договора бил 23 месеца и били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, като всяка била в размер на 2,98 лева. Бил сключен и допълнителен Договор за електронни съобщителни услуги от 27.08.2016г. в Приложение от същия бил описан избрания тарифен план Мтел Безкрай М 2016 август за телефонен номер ***, като за него била уговорена месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева. Съобразно чл.6.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът за ползване на услугите бил 24 месеца, поради което същият изтичал на27.08.2018г. На 27.08.2016г. бил подписан и допълнителен Договор за продажба на изплащане, като срокът на същият бил 23 месеца, като била уговорена една първоначална и 23 месечни вноски в размер на 6,98 лева. Първоначалната вноска била платима при предаването на вещта, а всяка следваща била описана в погасителен план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане, като предмет на същия бил апарат Huawei Y5 DS Gold :AT 15 23м.

По отношение рамков договор №

М4870433/15.02.2016г. били начислени и други такси, съобразно действащия ценоразпис на оператора за процесния период, които били отразени в представените фактури, в това число и такса уведомяване за задълженията на ответницата в размер на 1,49 лева.

За неуредените в индивидуалните договори въпроси се прилагали Общите условия на мобилния оператор. Ищецът издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната, а последният от своя страна не изпълнявал своето задължение за плащането им. Твърди се, че били налице незаплатени задължения по договорите по фактури за периода от 11.10.2016г. до 26.04.2017г. в общ размер от 596,45 лева. Задълженията по фактурите били изискуеми, тъй като съобразно т.26.5 от Общите условия на ищеца, след тяхното издаване операторът предоставял на абоната 15 дневен срок за плащането на посочената във фактурата сума. Издадените от дружеството фактури не били оспорени, съобразно т.26 от Общите условия, в 6 месечен срок.

Договор за продажба на изплащане от

18.10.2016г. и Договор за продажба на изплащане от 27.08.2016г. били прекратени поради неплащане на две последователни месечни вноски, като съответният договор се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението на купувача за заплащане на дължимите суми. Предвид прекратяването на договорите била начислена и неустойка. Размерът на неустойката за предоставяната мобилна услуга за телефонен номер *** по Приложение № 1/15.02.2016г. била в размер на 166,70 лева, като същата се определяла на база всички месечни абонаментни такси – 16,67 лева, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване на услугата, предвид което начислената неустойка били 10 такси за периода от 02.04.2017г. до 15.02.2018г. По отношение на договорите след 01.07.2016г. било определено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Ищецът сочи, че неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора била начислена за всяка от предоставените услуги за съответните телефонни номера както следва: 39,96 лева по сметка № ********* /3 месечни вноски по 13,32 лева/ - за телефонен номер *** по Приложение № 1/27.08.2016г. към рамков договор № М4870433/15.02.2016г.; 59,97 лева по сметка № ********* /3 месечни вноски по 19,99 лева/ - за телефонен номер ********** по Приложение № 1/18.10.2016г. към рамков договор № М4870433 от 15.02.2016г.; 62,25 лева по сметка № ********* /3 месечни вноски по 20,75 лева/ - за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 05.09.2016г. към рамков договор № М5301727/05.09.2016г.

При предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се дължало и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване на по съответния абонамент. Предвид това били начислени следните неустойки за отстъпки от цената на закупено крайно устройство и отстъпки от цената и услуги: 101,91 лева по сметка № ********* – за отстъпки от цената на закупено крайно устройство за ползване на услуги с телефонен номер *** по Приложение № 1/27.08.2016г. към Договор № М4870433/15.02.2016г.; 138,99 лева по сметка № ********* – за отстъпки от цената на закупеното крайно устройство за ползване на услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1/18.10.2016г. към рамков договор № М4870433/15.02.2016г.; 146,97 лева по сметка № ********* – за отстъпки от цената на закупено крайно устройство за ползване на услуги за телефонен номер *** по Приложение №

1/05.09.2016г. към рамков договор № М5301727/05.09.2016г.; 88,19 лева по сметка № ********* – за отстъпка от цената на предоставяна мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение № 1/05.09.2016г. към рамков договор № М5301727/05.09.2016г.

Ищецът излага, че претендираната главница е формирана от сумата от общо 596,45 лева – обективирана в фактурите, издадени за периода от 11.10.2016г. до 26.04.2017г., както и от сумата от общо 804,93 лева, представляваща начислената неустойка за неизпълнение на процесните договори. Претендира и лихва за забава, считано от първия ден след настъпване на падежа по всяка една от фактурите до предявяване на исковата претенция в размер на 104,70 лева.

За претендираните суми ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, предвид което е образувано ч.гр.д.№ 580/2018г., по описа на Районен съд – Средец и е издадена Заповед за изпълнение № 1212/14.11.2018г. по чл.410 от ГПК за част от претендираните суми в настоящото исково производство. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът, в качеството на заявител, разполагал с правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си.

„А1 България “ ЕАД отправя искане да се признае за установено, че ответникът М.Т.Х. дължи на дружеството присъдените със заповедта за изпълнение суми както следва: 1401,38 лева – главница; 104,70 лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 596,45 лева за периода от 27.10.2016г. до 07.11.2018г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира сторените разноски в заповедното и настоящото исково производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника М.Т.Х., чрез особения представител адв.М.С., с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Излага, че ищецът не е представил доказателства за активиране СИМ карти, респективно допълнителните услуги за мобилен интернет и Musicall, като липсвали каквито и да е справки за потреблението, от които да е видно разходваните услуги за претендираните периоди. Твърди се, че от представените фактури, договори и ОУ не можело да се обоснове категоричен извод за дължимост и изискуемост на претендираните вземания. Представените фактури не се сочило да са подписани от ответника, предвид което те не представлявали доказателства, които установяват извършени от ищеца доставки на далекосъобщителни услуги. В тази насока твърди, че претенцията на ищеца за заплащане на главница в размер на 596,45 лева по рамкови договори с номера М5301727 от 05.09.2016г., М4870433 от 15.02.2016г. и Договор № ********* от 27.08.2016г. и съответните приложения към тях била недоказана и неоснователна, като неоснователността на главното вземане имало за последица и неоснователност на акцесорното вземане за лихва за забава в размер на 104,70 лева. Счита за неоснователна и претенцията за заплащане на договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 804,93 лева, тъй като не било доказано осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане. Ищецът не бил представил доказателства, че надлежно и следвайки общия ред е упражнил правото си на прекратяване на договорите, за да възникне вземането му за неустойка за предсрочно прекратяване. Излага, че тъй като процесния договор бил сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му също следвало да е в такава форма и с него да е даден подходящ срок за изпълнение, съобразно чл.87, ал.1 от ЗЗД. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятствало пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок. Отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.