Решение № 489 от 08.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500816 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ЗД“БУЛ ИНС“ АД с ЕИК**** срещу Решение № 271/ 31. 07. 2025 г. по гр. д. № 634/ 2024 г. по описа ра РСЧервен бряг.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за частична отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно за разликата над присъдената сума от 5000 лв. до 25 000 лв. за неимуществени вреди и за разликата над присъдената сума от 1285 лв. до 2570 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Г. Д. П. с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. И. В., че въззивната жалба е 1 неоснователно и следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени разноски на основание чл.

38, ал.2 ЗА.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата страна сумата от 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания и сумата от 2 570 лв. за претърпени имуществени вреди от въззиваемата в резултат на настъпило на 23. 09. 2020 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „****“, модел „****“, рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29. 12. 2023 г. до окончателното изплащане. С решението съдът е осъдил въззивника да заплати на адв. И. В. от ПлАК на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА сумата от 2855, 60 лв. адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС- Червен бряг сумата от 1000 лв. държавна такса и сумата от 864, 75 лв. деловодни разноски.

В мотивите на решението си районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че на въззиваемата вследствие на настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания, подробно описани в решението, изразяващи се в мозъчно сътресение, с краткотрайна загуба на съзнание и депресивен синдром. Посочено е, че въззиваемата е изпитвала болки и страдания, страх от случилото се, страхова невроза от случилото се, депресивен синдром, като това представлява разстройство на здравето не опасно за живота.

Районният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, ме са налице всички елементи на фактическия състав на деликта по чл. 45, ал.1 ЗЗД – увреждане, вина, противоправност, и причинно- следствена връзка между 2 деянието и настъпилото увреждане. Съдът е приел, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на застрахованото при застрахователното дружество автомобил, като не е уважил направеното възражение за съпричиняване от въззивника по отношение на въззиваемата. Съдът е посочил, че въззиваемата няма вина за настъпване на процесното ПТП, като е управлявала своя автомобил при спазване на правилата на ЗДвП. По тези причини районният съд не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и не е намалил претендираното обезщетение по размер.

По претенцията за застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди първоинстанционният съд е установил, че дължи мата сума е в размер на 2 570 лв. относно нанесените щети върху автомобила на въззиваемата. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД с оглед приетата липса на съпричиняване от страна на въззиваемата.

По исковата претенция за лихви районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 и чл. 493, ал.1, т.5 КЗ, като за началния момент е съобразил и разпоредбата на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ и това е застрахователната претенция на въззиваемата пред застрахователя до окончателното изплащане на сумите по предявените и уважени искове.

Във въззивната жалба са изложени доводи относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че би следвало същите да са в размер на 10 000 лв. съобразно тежестта на причиненото мозъчно сътресение на въззиваемата. Изложени са и доводи относно наличието на съпричиняване от страна на въззиваемата, която не е спазила нормата на чл. 47, ал.1 ЗДвП и е станала причина с поведението за настъпване на ПТП. Въззивникът приема, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД и съответно приема, че съпричиняването е 50 %, поради което следва искът за неимуществени вреди да бъде уважен за 5000 лв. , а искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1285 лв. и в останалата част следва първоинстанционното решение да бъде отменено и съответно искът да бъде отхвърлен за разликата над 5 000 лв. до 25 000 лв. за претенцията за неимуществени вреди и за разликата над 1285 лв. до 2 570 лв. за претенцията за имуществените вреди, като съответно се коригират и присъдените деловодни разноски. По въпроса за вината на водача на застрахования при въззивника автомобил и относно размера на 3 имуществените вреди претърпени от въззиваемата не се спори във въззивната жалба.

Въззивният съд счита, че въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

По въпроса за причинените на въззиваемата неимуществени вреди е допуснато и изслушано заключение на съдебно- медицинска експертиза, от което става ясно, че на Г. П. е причинена контузия на главата и тялото и мозъчно сътресение с показания за краткотрайна пълна загуба на съзнание, които могат да се получат при цитираното ПТП, като водач на МПС. Посочено е, че въззиваемата е била на лечение в УМБАЛ – Плевен от 23. 09. 2020 г. до 25.09. 2020 г. и е даден отпуск поради заболяване от 23. 09. 2020 г. до 15. 10.

2020 г. Посочено е, че прогнозите за оздравителния период са за не по- малко от един месец, възможно 2 - 3 месеца, в зависимост от продължителността на оздравителния процес при различните лица. Вещото лице е посочило, че попродължителен период има усложнението, т.н. „депресивно състояние, за което се прилага специфично лечение – продължителността на този синдром е различна при различните индивиди, но с постепенно отслабване на неговата острота, като в случая не е налице двигателен дефицит, а са налице субективни данни за психичен дискомфорт. Посочено е, че това състояние може да продължи месеци, като не е налице разстройство, опасно за живата на пациента. В доклада си пред съда вещото лице е посочило, че въззиваемата е имала болки и страдания, страхова невроза от инцидент, но към 2025 г. няма данни или основания за наличие на остатъчни увреждания и че същите са отзвучали, включително и физическото неразположение свързано с травмата на главата.

В хода на съдебното дирене като свидетели са разпитани В.Ц.В. и Н.Д.Н.. От разпита на свидетеля В.В., с когото въззиваемата живее на семейни начала от 2018 г., се установява, че след ПТП въззиваемата дълго време е изпитвала болки в главата, трудно е ставала от леглото, будела се е през нощта от сънища свързани с инцидента. Свидетелят твърди, че въззиваемата е посещавала психиатър заради психичното състояние, в което се е намирала, около две години се е возела на автомобил със страх и напрежение и след това е започнала отново да шофира автомобил. Свидетелят твърди, че не е контактувала с външни хора, не е имала социален живот, била е в стрес и по4 късно е започнала отново да контактува с хора. От разпита на свидетеля Н.Н. става ясно, че този свидетел е помогнал на въззиваемата да излезе от автомобила, изнесъл я е на ръце след инцидента, като същата само е стенела и не е можела да се движи самостоятелно и не е била контактна. Свидетелят твърди, че е познавал въззиваемата, поинтересувал се е как се чувства същата след инцидента и е разбрал, че се е затворила в дома си, не излиза и не се среща с хора, че е била уплашена и не се е качвала в автомобил.

Въззивният съд приема, че свидетелските показания кореспондират със заключението на съдебно – медицинската експертиза, като я допълват относно времето, през което въззиваемата се е възстановила, поради което следва да бъдат съобразени при определяне на тежестта на претърпените болки и страдания от въззиваемата вследствие на процесното ПТП. Въз основа на събраните доказателства, обсъдени по- горе съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 25 000 лв. предвид нанесената черепно- мозъчна травма, причиняването на мозъчно сътресение и последвалия психичен дискомфорт. От събраните по делото доказателства се установява, че физическото възстановяване на въззиваемата е продължило около 3 месеца, но почти две години е продължило психичното й възстановяване след инцидента. През този период въззиваемата не е спяла спокойно, събуждала се е от сънища свързани с процесното ПТП, не е контактувала с приятели и близки, стояла е по- често в дома си, рядко е излизала от него, със страх се е возила в автомобил и след втората година от инцидента е започнала да шофира самостоятелно. В свидетелските показания се твърди, че вследствие на преживения инцидент въззиваемата дълго време не е успяла да забременее и впоследствие е загубила детето, но по делото липсват доказателства за причинно- следствена връзка между процесното ПТП, психичното състояние на въззиваемата и загубата на дете при първата бременност и това обстоятелство не следва да бъде съобразено при определяне тежестта на причинените неимуществени вреди.

По въпроса за съпричиняването от страна на въззиваемата, направено като възражение от застрахователното дружество и в първоинстанционното производство и с въззивната жалба, въззивният съд счита, че възражението е основателно. В първоинстанционното решение са изложени кратки и неясни мотиви относно липсата на съпричиняване от въззиваемата, като само е 5 посочено, че същата е спазила правилата по ЗДвП и не е станала причина за настъпване на ПТП.

От заключението на съдебната авто - техническа експертиза става ясно, че водачът на автомобил „**** ****“ се е движел с посока от гр. Червен бряг към с. Радомирци по главен път ( ул.“Г. Димитров). Лек автомобил „****“, управляван от въззиваемата се е движела с посока частен дом (на безименна улица) към ул. „Г. Димитров“ и движението е по второстепенен път. Вещото лице е посочило, че хоризонтална сигнализация по двете улици в района на произшествието не е видима. Вертикална маркировка по безименната улица не се наблюдава, а върху пътен знак Д11 – Начало на населено място с. Рупци е монтиран допълнителен пътен знак Б3 – Път с предимство. В заключението е отразено, че водачът на лек автомобил „****“ при завой наляво е следвало да навлезе по възможно най- краткия път в дясната част на платното за движение или при навлизане на път с двупосочно движение или да пропусне движещите се с предимство участници в движението или да пропусне другите участници в движението, които се движат по този път, при излизане от крайпътна територия. По отношение на видимостта на пътя вещото лице е посочило, че е налице отлична видимост и водачът на лек автомобил „****“ е трябвало да се убеди за безопасното навлизане в кръстовището.

Въз основа на заключението на САТЕ въззивният съд счита, че въззиваемата като водач на автомобил „****“ е допринесла за настъпване на ПТП. От заключението става ясно, че същата е излязла от безименна улица, разположена перпендикулярно на ул.“Г. Димитров (която е главен път с предимство), направила е ляв завой и е направила опит да навлезе в дясното платно на ул.“Г. Димитров по посока на движещия се автомобил „**** ****“ от гр. Червен бряг към с. Радомирци, когато е станал сблъсъкът между двата автомобила.