Определение № 1162 от 18.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1460/2024
- Вид
- Определение № 1162
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
- Чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- Чл. 21, ал. 2 · Наказателен кодекс
- Чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- Чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1162 гр. София, 18.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 28.10.2024г., СГС, НО, 24 с-в, е оставено без уважение искането на подсъдимите Б. И., чрез защитника си адв. Т. и подсъдимите Д. К., И. М. и З.
С., чрез защитника им адв. Т., за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 6694/23г. по описа на СГС, НО, 34 с-в. В атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл.
249, ал. 4 от НПК. Поради това искането на защитата е оставено без уважение, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по същество. С определението съдът се е произнесъл и по отношение на мерките за процесуална принуда спрямо подсъдимите, като е отменил мерките Забрана за напускане територията на Република България спрямо всички подсъдими.
Също така съдът е изменил мерките за неотклонение спрямо подсъдимите, като е намалил размерите на действащите мерки за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ, както следва: за подсъдимата И. – от 10 000 лева на 5 000 лева, по отношение на подсъдимите М. и С. – от 5000 лева на 1000 лева. По отношение на подсъдимата К., действащата мярка за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1000 лева е изменена в ПОДПИСКА.
1
Срещу определението на съда, в законоустановения срок, е постъпила жалба от адв. П. Т., упълномощен защитник на подсъдимата Б. И. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Излагат се подробни съображения, че са налице допуснати на фазата на досъдебното производство съществени нарушени на процесуалните правила, които са нарушили правото на защита на обвиняемата, свързани с надлежното описание на съставомерните елементи на вмененото й престъпление и фигурата на ощетеното ЮЛ. С жалбата се атакува и определението в частта му относно мярката за неотклонение, като се изразява становище, че са налице предпоставките по отношение на И. мярката за неотклонение да бъде отменена изцяло или да бъде определена мярка за неотклонение ПОДПИСКА, предвид данните за личността на И., продължителността на производството и процесуалното й поведение. Моли се за съдебен акт в този смисъл.
Постъпила е и жалба от адв. М. Т., упълномощен защитник на подсъдимите Д. К., И. М. и З. С.. В същата се поддържа становището, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, тъй като не е налице надлежно описание на деянието и и индивидуализирането му по дата, час и място. Неизяснен остава според защитата и субективният елемент по отношение на подсъдимите З. С. и Д. К.. Според защитника са налице основания за допълнително смекчаване на процесуалната принуда по отношение на подсъдимите и отмяната на мерките им за неотклонение, тъй като действащите досега такива са постигнали целите, визирани в чл. 57 от НПК. Моли се за съдебен акт в този смисъл.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249, ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намери следното:
Жалбите са неоснователни.
Производството по НОХД № 6694/23г. по описа на СГС, НО, 34 с-в е образувано по внесен обвинителен акт срещу Б. В. И. за извършено 2 престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. Ал. 2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1, вр. Чл. 20, ал. 2 от НК, срещу И. В. М. за 4 отделни престъпления по чл. 212, ал. 2, вр. Ал.
1, вр. Чл. 20, ал. 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 21, ал. 2 от НК и за престъпление по чл.
253, ал. 4, вр. Ал. 2, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК, срещу З. П. С. за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК и срещу Д. П. К. за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. Ал. 1, вр. Чл. 26, ал. 1 от НК. Настоящият въззивен състав счита, в която насока споделя становището на първоинстанционния съд, релевирано в атакуваното определение, че вменените на четиримата обвиняеми деяния са изяснени в достатъчна степен, за да може делото да бъде разглеждано в съдебната фаза на наказателното производство, без законно гарантираното право на защита на подсъдимите да бъде засегнато. На практика, в подадената жалба, твърденията в която са идентични с тези, релевирани пред първоинстанционния съд в проведеното разпоредително заседание, не се излагат доводи, подлежащи на разглеждане по смисъла на чл. 248, ал. 3 от НПК.
На първо място, този съдебен състав следва да посочи, че е извън пределите на проверка на настоящото производство обстоятелството, дали повдигнатото обвинение е доказателствено обезпечено, както и дали от същия следва извод за авторството и вината на лицата, срещу които се води производството. На тази процесуална фаза този извод е единствено от компетентността на наблюдаващия прокурор, който е обективирал становището си, изготвяйки и внасяйки в съда обвинителен акт именно срещу четиримата обвиняеми. Не е в правомощията на съда в рамките на това производство да коментира тези обстоятелства, тъй като същите попадат в обхвата на чл. 301 от НПК и по тях се дължи произнасяне единствено с присъдата. Обвинителната теза е ясно формулирана, като не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, поради което и не е нарушено правото на защита на лицата, срещу които се води производството. Налице е надлежно описание за това каква е фактическата деятелност на всеки от обвиняемите, размерът на причинените вреди както като цяло, така и от всяко едно от твърдяните деяния поотделно.
Ясно е релевиран правният извод на прокурора, че пострадало ЮЛ се явява Столична община, като доводите на защитата, че такова се явява Общинска банка са такива по същество и също не могат да намерят място в настоящото произнасяне. Дали това е реално осъществилата се фактическа обстановка и 3 дали действията на подсъдимите осъществяват състава на вменените им престъпления са въпроси по същество, които не подлежат на контрол в рамките на това производство. Доколко изводите на прокурора съвпадат с реално осъществилата се фактическа обстановка и отразяват коректно доказателствената съвкупност, съдът следва и ще вземе отношение с акта си по същество. Ето защо и този въззивен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в рамките на воденото ДП и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че такъв е бил изводът на въззивния съд при предходното разглеждане на делото, с произнасянето по ВНЧД 1189/22г. на САС, 8 с-в.
Този съдебен състав споделя и становището на първоинстанционния съд относно мерките за процесуална принуда и действащите мерки за неотклонение. Правилно в тази насока са отчетени продължителността на делото и процесуалното поведение на лицата, срещу които се води наказателното производство, като са отменени мерките за процесуална принуда Забрана за напускане територията на Република България и е смекчена тежестта на действащите мерки за неотклонение. Следва да се посочи също така, че срещу определението в тази му част не е постъпил протест. Правилно също така първоинстанционният съд не е отменил изцяло мерките за неотклонение спрямо подсъдимите Б. И., И. М. и З. С., отчитайки високата степен на обществена опасност на вменените им деяния.
Независимо, че в тази си част /относно адекватният и дължим размер на мерките за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ/ съдът е бил лаконичен, крайните му изводи се споделят изцяло. Следователно и в тази си част определението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и постановено при спазване на нормативните изисквания.
Предвид съвпадението в изводите на първата инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение, постановено в открито 4 съдебно заседание на 28.10.2024г. на СГС, НО, 24 с-в, с което е оставено без уважение искането на подсъдимите Б. И., Д. К., И. М. и З. С., чрез защитниците им, за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 6694/23г. по описа на СГС, НО, 34 с-в, като съдът се е произнесъл относно мерките за неотклонение и мерките за процесуална принуда спрямо подсъдимите.
ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5