Решение № 89 от 27.02.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Търговище, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530100269 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание – чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищцата - Ф. Ю. Х. твърди в исковата си молба, че с ъгласно Нотариален акт, вписан в CB-Търговище под вх.рег.№ 791 от 07.03.2006 г., акт № 161, том II, дело № 422, тя е собственик на ДВОРНО МЯСТО с площ от 1185 кв.м. с построената в него КЪЩА, за което е отреден УПИ V-84 в кв.36 по регулационния план на с.Божурка, общ.Търговище, при граници: улица, парцели VI-83, III-86 и V-85. Имотът тя придобила от баба си Х. М., ЕГН **********. Бабата Х. М. М. започнала да живее в тази къща през 1936 г. като млада булка, когато се оженила за Х. М. М.-дядо на ищцата. Имотът фактически е бил владян от така описаните баба и дядо на ищцата в периода 1936 г.-2006 г. в продължение на 70 години непрекъснато и необезпокоявани от никого. Преди 1936 г. имотът е бил собственост на дядото на ищцата - Х.

М. М., а още по-назад във времето е бил собственост на родителите на Х. М.

М., тоест на прадядото и прабабата на ищцата. Както праводателите на ищцата, така и тя са владели описания имот не по дворищната регулация по регулационния план на с.Божурка от 1934 г., която регулация не е приложена, а са го владели и тя продължава да го владее по съществуващите на място имотни граници, тоест на практика ищцата владее ПИ № 84 в кв.36 и северната част от ПИ № 86 в кв.36, която северна част като имотни граници частично съвпада с УПИ III-86 в кв.36 по плана на селото. На място ПИ № 84 в кв.36 и северната част от ПИ № 86 в кв.36 представляват един единствен ограден имот като оградата е маркирана отчасти от много стар каменен зид суха зидария, отчасти от ограда от смесени стари бетонни и дървени колове с разпокъсана стара оградна мрежа, в която ограда с годините са се вплели 1 дървета и храсти, които са образували висок жив плет. Така поне от 1936 г. северната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от ищцата /и от нейните праводатели/, централната част от имота се владее от ответника, а южната част се владее от третото лице С. Ю. М. като последният живее със семейството си там от повече от 50 г.

Към настоящата искова молба ищцата прилага Геодезическа снимка с координати, изработена от „И.” ЕООД-Търговище, отразяваща дворното място, което се владее от ищцата по неговите естествени и непроменени във времето граници от десетилетия, от която е видно как се владее имотът и какви са неговите граници на място. От геодезическото заснемане е видно, че УПИ III-86 в кв.З6 и съответно УПИ 1-86 в кв.36 не съществуват на място като трайни топографски елементи и никога не са съществували. По отношение на ПИ № 86 регулационният план не е приложен. На място северната част от ПИ № 86 в кв.36 е неразделна част от дворното място, което се владее от ищцата , а преди това от баба и, дядо и, прабаба и и прадядо и.

Централната част от ПИ № 86 в кв.36 се владее от ответника като тази централна част представлява на място едно цяло с ПИ № 85 в кв.36, а южната част от ПИ № 86 в кв.36 почти напълно се припокрива с УПИ 1-86 в кв.36 и се владее от лицето С. Ю. М. като последният живее със семейството си там от повече от 50 г. Проектният път, който в плана разделя УПИ III-86 в кв.36 от УПИ 1-86 в кв.36, не съществува.

За сведение в обстоятелствената част на исковата молба е допълнена фактическата картина, като е посочено, че:

- Поне от 1936 г. северната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от ищцата /и от нейните праводатели/ и на практика представлява един имот заедно с УПИ V-84 в кв.36 като има лице на улица посредством източната граница на УПИ V-84 в кв.36, която граничи с път. В този смисъл за имота на ищцата (такъв, какъвто го владее на място, с обща площ от 3932 кв.м. и обхващащ в обема си както УПИ V-84 в кв.36, така и северната част от ПИ № 86 в кв.36) са налице минималните размери лице и повърхност по чл.19 от ЗУТ, ако приемем, че северната част от ПИ № 86 в кв.36 е неразделна част от УПИ V8 4 в кв.36, както твърди в исковата молба и както е в действителност на място, за което са представени писмени доказателства към исковата молба.

С други думи налице е хипотезата на чл.200, ал.2 от ЗУТ.

-Централната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от ответника Б. Х. и на практика представлява един имот заедно с УПИ IV-85 в кв.36, като има лице на улица посредством източната граница на УПИ IV-85 в кв.36.

-Южната част на ПИ № 86 в кв.36 се владее от третото лице С. Ю. М. като последният притежава къща там и живее със семейството си в нея повече от 50 г., като имотът има лице на улица в югоизточната си част, както е видно и на приложеното ортофотоизображение.

През 2019 г. ответникът по настоящото дело-Б. Б. Х. подал срещу ищцата по настоящото дело-Ф. Ю. Х. искова молба с правно основание по чл.108 от 2

ЗС, с която поискал да бъде признат за собственик по наследство и давност на част от имот УПИ III-86 в кв.36. Било образувано гр.д.№ 2239/2019 г. по описа на РСТ, което било прекратено поради неотстранени нередовности на исковата молба.

Впоследствие през 2020 г. ответникът по настоящото дело-Б. Б. Х. подал нова искова молба срещу ищцата по настоящото дело - Ф. Ю. Х. на същото правно основание по чл.108 от ЗС, като този път поискал да бъде признат за собственик по наследство и давност на УПИ I-86 в кв.36. Било образувано и разгледано гр.д.№ 20203530101573 г. по описа на РСТ , което приключило с Решение № 320/13.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 20203530101573 г. по описа на РСТ, влязло в законна сила на 03.08.2021 г., с което е отхвърлен иска на Б. Б. Х..

С правното основание на двата си иска ответникът по настоящото дело-Б.

Б. Х. недвусмислено показал, че той самият не владее ПИ № 86, защото искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Междувременно, докато гр.д.№ 20203530101573 г. по описа на РСТ е било висящо, ответникът по настоящото дело-Б. Б. Х. се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност, вписан в CB-Търговище под ДВ.Вх.№ 1783, вх.рег.№ 1786/10.05.2021 г., акт № 165, том V, дело № 994/2021 г., имотна книга:

93284, с който е признат за собственик на ПИ с пл.№ 86 в кв.36 и 37 по плана на с.Божурка, общ.Търговище. От една страна ответникът губи две дела като с правното основание, на което е базирал исковата си молба, по същество признава, че не владее имота, а в същото време по време на второто дело /преди то да е приключило/ трима свидетели, доведени от него твърдят пред нотариуса, че той е владял имота в период по-дълъг от 10 г. непрекъснато и необезпокоявано. С издаването на въпросния нотариален акт ответникът отново влиза в пряк спор за материалното право на собственост на северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36, който се владее непрекъснато и необезпокоявано от ищцата, а преди това и от нейната праводателка, в продължение на около 90 години.

Поради това за ищцата възниква правен интерес от предявяването на настоящата искова молба.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя - ищцата е собственик по давност на северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 по плана на с.Божурка, общ.Търговище, обл.Търговище, с площ 2,747 дка, при граници: от север-ПИ с пл.№ 92, от изток-ПИ с пл.№ 83 и ПИ с пл.№ 84 (от който е неразделна част), от юг-самия ПИ с пл.№ 86 и от запад-ПИ с пл.№ 90, която северна част от ПИ с пл.№ 86 в кв.36 представлява на място неразделна част от УПИ V-84 в кв.36.

Редовно призована ищцата не се яви лично и се представлява от пълномощника и – адв. А. М., който поддържа иска така, 3 както е предявен.

Ответникът- Б. Б. Х., в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен. В писмения отговор излага следните съображения:

От представените по делото нот. акт № 125 том II дело 381/2006 година и № 161 том II дело 422/2006година на Службата по вписванията се установява , че ищцата се е снабдила с нот. акт за собственост за имот представляващ УПИ V-84 в кв. 36 по плана на село Божурка с площ от 1185 кв.м. В същия нот. акт при описване на границите е посочено , че една от границите на имота е пар.III-36 на Б. И.А.ов.

Предмет на спора по настоящото дело е част от Поземлен имот III-86 посочен като граница при посочените по-горе нот. актове.

Историята на Поземлен имот III-86 в кв. 36 е следната: Регулацията на с.

Божурка е от 1934 година. Поземлен имот III-86 съгласно плана на селото представлява Дворище 86 , което съгласно вписването в регистъра на Община Търговище е с площ според плана 5960 кв.м., а съгласно емлячния регистър е с площ от 5000 кв.м.Този имот е бил на И. С. , който в последствие е закупен от Б. И. А.ов - баща на ответника Б. Б. Х.. Той е бил единствен наследник на Б. И. А.ов. Родителите на ответника - баща Б. е починал 1993 година, а майката Ф. - починала 2014 година. Докато са били живи родителите са преотстъпили част от това дворище в южната част на лелята / сестра на Б.

А.ов/ да си построи къща. По-късно това место се е обособило като парцел I86 в който влиза част от дворище 86 в размер на 1415 кв.м- скица № 852/ 09.08.2019 година на Община гр.Търговище. Останалата част от дворище 86 е образуван парцел III-86 съгласно скица № ТСУ -876/ 15.08.2019 година е с площ от 3940 кв.м. на Община гр.Търговище. Дворище 86 и по-точно парцел III-86 в кв. 36 се е владял непрекъснато от родителите на ответника до тяхната смърт, а по-късно от ответника като наследник на Б. А.ов/ видно и от скица № 613/ 03.04.1989 година на Община гр.Търговище /. В имотния регистър на Община гр.Търговище имотът е бил записан в по-стария регистър на името на Б. И. А.ов, а и по-късно в настоящият регистър отново е записано под peг. № 86 , че имота представляващ парцел III в квартал 36 на името на Б. И. А.ов - баща на ответника.

Ищцата никога не е владяла и стопанисвала претендираната част от дворище 86. Прехвърлителката по нот. акт № 161 /2006 година / баба на ищцата/ ако бе владяла и стопанисвала имота още тогава щеше да се снабди с нот. акт за собственост. А съгласно представения и посочен по-горе нот. акт имота за който се снабдяват с акт е УПИ V-84 и е с площ от 1185 кв.м.

Апетитът на ищцата настъпва едва след отхвърляне на иска на ищеца по гр. дело № 1573 /2020 година. От данните по посоченото дело ответниците са оспорили предявеният иск с твърдението, че никога не са владяли и не владеят описания имот. Твърдят , че техният имот е съседен на процесния , но не са го владели никога, не са имали претенции към този имот.

4

Неоснователно е твърдението на ищцовата страна, че северната част от ПИ 86 е присъединен към УПИ V-84 . Не отразява истината твърдението на ищцата, че съществуващите на место граници съгласно геодезическото заснемана са топографски елементи и че те датират от 1936 година. Дори и да съществува на место някаква граница то тя не е пречка ответника и неговите родители да са владяли този имот до смъртта си , а след това и ответника.

Не е вярно твърдението на ищцата , че само централната част от имота 86 се води като едно цяло с имота на ответника УПИ IV-85 в кв.36 по плана на село Божурка.

Имотът се води като ПИ № 86 в квартал 36 по плана на село Божурка, община Търговище.

Не може да се придобива реална част от имот по давностно владение.

Ответникът моли да се отхвърли иска като неоснователен и да му се заплатят разноските по делото. Редовно призован ответникът се яви лично в открито заседание и с адв. Т. Д. , която поддържа писмения отговор и моли иска да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за собственост по давност вписан под Вх.рег.№ 741, акт № 125, том II, дело № 381 от 01.03.2006г. по описа на СВТърговище, Х. М. М., ЕГН ********** от с. Божурка, общ. Търговище е призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: Дворно място от 1185 кв.м. с построена в него стара паянтова къща, за което е отреден УПИ V-84 в кв.36 по регулационния план на с. Божурка, с неуредени регулационни отношения със съседните имоти, при граници: улица; пар. VI-83 на М. И. М.; пар. III-86 на Б. И. А.ов; пар. IV-85 на Б. И.