Решение № 23706 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23706 гр. Со., 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110143938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е за разглеждане от К. А. срещу „ИАМ“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 101 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № 4849717/14.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата К. А. е сключила с ответника „ИАМ“ АД договор за паричен заем № 4849717/14.07.2023 г. за сумата от 3 000 лв., при лихвен процент – 40 %, ГПР – 49,02 %, срок на погасяване – 9 месеца и обща сума за връщане – 3 521,79 лв.

В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1 000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищцата сключила и договор за предоставяне на гаранция № 4849717/14.07.2023 г. с „ФБ. ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата. За така сключения договор ищцата се задължила да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 1

537,21 лв., което било разсрочено заедно с вноските по кредита. Ищцата твърди, че е погасила кредита си предсрочно, като на 19.07.2023 г. е заплатила в полза на ответника сумата от 3 101 лв. Счита, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради погрешно посочен ГПР, съответно на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита. Сочи, че всички суми извън чистата стойност на кредита се явяват недължимо платени (платени при начална липса на основание). Излага доводи, че възнаграждението за гаранта представлява скрита договорна лихва за заемодателя, тъй като ответникът и „ФБ. ЕООД са свързани лица. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е задължително условие за отпускане на заема, като същото се дължи независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това, овластен директно да получи плащането на възнаграждението е ответникът – заемодател, този разход е предварително известен на кредитора, което сочи, че това възнаграждение е разход, който следва да бъде включен при изчисляване на ГПР, с което последният многократно би нахвърлил посочения в договор за паричен заем размер. Счита, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, поради което договорът за заем е недействителен. Поддържа, че и договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като накърняващ добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите. В тази връзка излага доводи, че възнаграждението в общ размер на 537,21 лв. се дължи без насрещна престация и на заемодателя, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. Сключването на договор с точно този гарант, при тези условия, е било задължително условие за сключване на договора за заем, което съставлява неравноправно третиране на потребителя. Счита, че с уговорката за заплащане на възнаграждение на гаранта се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. По тези съображения ищцата счита договора за паричен заем и договора за предоставяне на поръчителство за нищожни, поради което заплатената сума в размер над 3 000 лв. (101 лв.) е недължимо платена и подлежи на връщане от ответника. С оглед изложеното, моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ИАМ“ АД, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗПК. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй 2 като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че по силата на договора за паричен заем ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 3 000 лв., общата сума, подлежаща на връщане е в размер на 3 521,79 лв., включваща и възнаградителна лихва в размер на 521,79 лв., която е била редуцирана до 50 лв., с оглед предсрочното погасяване на задълженията по договора. Твърди, че евентуалната претенция за ищцата във връзка със заплатено на „ФБ. ЕООД възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е неоснователна. Добавя, че плащането на дължимото възнаграждение е станало чрез „ИАМ“ АД, но възнаграждението по този договор не е влязло в патримониума на ответника, а в този на „ФБ. ЕООД. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на иска в доказателствена тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/. сключването на договор за паричен заем № 4849717/14.07.2023 г. с „ИАМ“ АД с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни материалноправни норми – в частност на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; 2/. извършено плащане на процесната сума в размер на 101 лв. по договора за паричен заем в полза на ответното дружество.

При доказване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на сумата, а именно, че договор за паричен заем № 4849717/14.07.2023 г. е действителен, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора, съответно че е налице основание за получаването, респективно за задържането на сумата, както и възраженията си, че сумата над 50 лв. до 101 лв. е постъпила в патримониума на „ФБ. ЕООД.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между ищцата К. А., в качеството на заемател, и ответника „Изи Асет М.“ АД, в качеството на заемодател, е сключен договор за паричен заем № 4849717/14.07.2023 г. със соченото от ищцата съдържание.

От приетия договор за паричен заем № 4849717/14.07.2023 г., сключен между ищцата и ответника се установява, че страните са се уговорили за отпускане на паричен заем в размер на 3 000 лв. със срок за връщане от 9 месеца, платим на 9 месечни вноски с краен срок на погасяване 09.04.2024 г., с размер на вноската 391,31 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 % годишно и годишен процент на разходите от 49,02 %, и обща сума, дължима от заемателя – 3 521,79 лв., включваща и възнаградителна лихва в размер на 521,79 3 лв.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1 000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 (3 521,79 лв.) със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия договор за предоставяне на гаранция № 4849717/14.07.2023 г., сключен между ищцата и „ФБ. ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „ИАМ“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 4849717, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 537,21 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка по 59,69 лв., с посочени падежни дати от 13.08.2023 г. до 09.04.2024 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „ИАМ“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „ИАМ“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

В договора за паричен заем се съдържа погасителен план, видно от който заемната сума следва да бъде върната на 9 месечни вноски с падежи от 13.08.2023 г. до 09.04.2024 г., при размер на вноската по кредита 391,31 лв., съответно с включено възнаграждение за предоставяне на гаранция – 451 лв.

4

Между страните не се спори, че ищцата К. А. е усвоила заемната сума в размер на 3 000 лв.

По делото е приета квитанция от 19.07.2023 г., във връзка с договор за паричен заем № 4849717, с която служител на „ИАМ“ АД е удостоверил внасянето от страна на К. А. на сумата от 3 101 лв. за погасяване на задълженията по процесния договор за паричен заем, като изрично е посочено, че кредитът е приключен. Квитанцията е подписана от Д.