Заповед за изпълнение № 1920 от 24.11.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Пети състав, в проведеното на 24.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2652 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Елица Юл. Орманова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът С. И. С. с ЕГН: **********, поС.ен адрес **********, да заплати на кредитора БЕСТ Кепитъл България ЕАД ЕИК: 202423225, седалище и адрес на управление **********, сумите: 261,24 BGN (двеста шестдесет и един лева и 24 стотинки), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 31,28 BGN (тридесет и един лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2022 г. до 30.05.2023 г.,както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 80,00 BGN (осемдесет лева).

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата: 219,61 BGN (двеста и деветнадесет лева и 61 стотинки), представляваща неустойка за периода от 31.10.2022 г. до 30.05.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 80,00 лв. (осемдесет лева) до претендирания размер от 180,00 (сто и осемдесет лв.) лева.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № 248047 от дата 31.10.2022г.: На 31.10.2022 г. между С. И. С., от една страна, в качеството на кредитополучател, и „Креди Йес“ ООД, в качеството на кредитодател, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № 248047, по силата на който кредиторът „Креди Йес“ ООД е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 300 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 7 бр. анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 81 лв.

Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за потребителски кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.

Уточнения относно цедирано вземане: На дата 12.01.2024г. между „Креди Йес“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) е сключен Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД /цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Креди Йес“ ООД прехвърля на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 248047, сключен между С. И. С. и „Креди Йес“ ООД. С пълномощно от 12.01.2024 1 г. предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземания на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника С. И. С., чрез препоръчана поща с обратна разписка.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за неустойки (чиито общ размер е почти колкото този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

По отношение на неустойката, начислена за непредоставяне на обезпечение, предвидена в чл. 8 вр. чл.6 от договора за кредит: по разбиране на настоящия състав уговорката, с която длъжникът се е задължил да предостави обезпечение на кредитора, респективно да заплати неустойка при неизпълнение на това задължение е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя.

Задължение на кредитора е да извърши проверка на кредитоспособността на длъжника преди сключването на договора /чл. 16, ал. 1 ЗПК/. В случая е предвидено не направо заплащането на неустойка, ако кредитополучателят не изпълни свое текущо задължение на падежа, а заплащане на неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение предоставянето на обезпечение в срок от 3 дни след усвояване на сумата по кредита. В нормалните случаи, когато кредиторът наистина цели обезпечаване изпълнението на същинските задължения по договора, а не допълнително обогатяване, прикрито под една или друга форма на неустойка, и то за неизпълнение на акцесорно задължение, разходи за извънсъдебно събиране на вземанията и други подобни, то се изисква преди сключването на самия договор за кредит и е условие за сключването му, а не в един последващ момент, както е в случая - три дни след усвояването. На практика уговорката за предоставяне на обезпечение след сключването на договора прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Неустоечната клауза е предвидена, за да получи кредиторът не само предвидената договорна лихва и евентуално, лихва за забава, ако такава бъде допусната от кредитополучателя, а допълнително възнаграждение, извън посочената договорна лихва. Това възнаграждение е прикрито като такова за вреда от неполучено обезпечение, но не е ясно защо самият кредитор не я е осуетил или намалил, поисквайки например да му се даде подобно обезпечение още преди сключването на договора, като е имал възможност въобще да не го сключи, ако обезпечението не се осигури. Тоест кредиторът изисква обезпечение едва в един по-късен момент, когато договорът е вече сключен, без да е била направена при сключването му ясна преценка за финансовата възможност на длъжника да изпълнява договора. В противоречие с добрите нрави се изопачава присъщата функция на обезпечението – да служи на кредитора и да бъде налично преди сключването на договора за кредит, именно като предпоставка за неговото сключване. В обобщение тази неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции, като цели само и единствено неоснователно обогатяване за кредитодателя. Още повече, че същата е включена и като част от общата вноска по кредита с размер – почти колкото този, включващ главницата и договорната лихва.

Относно претендираната неустойка осн. чл. 14 от ОУ: съгласно разпоредбата на чл.

2

33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължение на заемополучателя по договора за паричен заем, което има характер на скрито обезщетение за забава. Ето защо настоящият състав намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят черпи право да претендира посочената от него сума на осн. чл. 14 от ОУ е недействителна като противоречаща на законови разпоредби.

Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона или на добрите нрави. При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК се отхвърли.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. Заявителят е претендирал максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 180 лева. С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване от заявителя по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на заповедта в отхвърлителната й част, препис да се връчи на длъжника.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр "БЕСТ Кепитъл България" ЕАД IBAN: ***, валута на сметката: BGN, име на банката (BIC) или друг подходящ начин, банков код: UBBSBGSF.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, 3 може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.