Протоколно определение № 436 от 23.09.2025, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 436 гр. София, 23.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова и прокурора Б. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200542 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:25 часа се явиха:

Жалбоподателят С. А. Н., редовно призован, се явява.

За него се явява защитникът а. Я., редовно призован.

Жалбоподателят Ж. П. Ж., редовно призован, се явява.

Жалбоподателят В. И. В., редовно призован, се явява.

За него се явява а. П., редовно призован.

Висшия адвокатски съвет, редовно призован, не изпраща представител.

Постъпили са „бележки“ от адвокат Н.С., представител на Висшия адвокатски съвет.

Адвокат Я. (за жалбоподателя С. Н.): Считаме, че следва да се даде ход на делото, но имаме възражение против участието на прокурор в настоящото производство.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

С.

Н.:

Настоящото производство е дисциплинарно, специално производство, по реда на Закона за адвокатурата – чл. 7, а именно ал. 7, където единствено е уредено по какъв начин се провежда настоящото производство. В това производство, доколкото се касае за дейността на български адвокат, е абсолютно недопустимо и 1 незаконосъобразно участие на прокуратурата като страна, доколкото съгласно Конституцията на РБ адвокатурата е независима и свободна. Този въпрос считам за фундаментален, принципен и го отстоявам и поддържам изключително сериозно, тъй като абсолютно недопустимо е прокуратурата да се намесва по дисциплинарно производство срещу български адвокат.

Настоящото й участие аз разбирам, че е в качеството й на касационна инстанция пред ВКС, но според Закона за адвокатурата е абсолютно недопустима такава намеса на прокуратурата. В Закона за адвокатурата има единствено един ред, един случай, при който е уредено участието на прокуратурата и това е при обжалване изборите на висшите органи на българската адвокатура, където е регламентирано участието на Главния прокурор на РБ. В тази ситуация аз не знам на какво основание в момента е встъпил прокурорът, кой е прокурорът, как е разпределен и на какво основание му е предоставен достъп до настоящото дисциплинарно производство, макар и пред ВКС. Такива законови основания няма и считам за абсолютно недопустимо.

Други възражения нямам, поради което моля да не бъде конституирана прокуратурата като страна. Ако има желание прокуратурата да наблюдава, винаги може да наблюдава процеса. Заседанията са публични. Но изразяване становища по настоящото дисциплинарно производство е абсолютно недопустимо и противоконституционно.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж. Ж.: Не са налице процесуални пречки и моля да дадете ход на делото.

По отношение на така направеното възражение от страна на дисциплинарно обвинения адвокат, считам, че същото е неоснователно и той сочи друг ред по отношение обжалването съгласно Закона за адвокатурата.

Тоест, аз съм за участието на прокурор в заседанието.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. В.: Упълномощил съм адвокат, който ме представлява.

Адв. П. (за жалбоподателя В. В.): Считам, че няма процесуални пречки за даване ход на производството.

По отношение на искането в производството да не участва прокурор аз считам, че е неоснователно, доколкото в настоящото производство безспорно е, че прокурорът нито повдига, нито поддържа обвинението, но неговата функция е друга, поради което считам за правилно и законосъобразно участието му в настоящото производство.

ПРОКУРОРЪТ: Казвам се Б. Д. и съм прокурор във ВКП. Участвам на база на вътрешно разпределение на делата в днешното съдебно заседание.

2

Считам, че участието ми е породено с оглед разпоредбата на чл. 353, ал.

2 от НПК, доколкото реда за разглеждане на делото е по реда на касационното производство.

Нямам абсолютно никакви лични мотиви да участвам в това дело.

РЕПЛИКА на адвокат Я. (за жалбоподателя С. Н.):

Молим да съобразите, че настоящото производство е особено производство, поради което тезите, които бяха изложени от страна на другите страни са несъстоятелни.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Н.: Основанието, на което се позовава прокуратурата, касае производство по жалба, включително протест на прокуратурата. В настоящия случай прокуратурата изобщо не участва в дисциплинарното производство, нито при образуваното пред Адвокатския съвет, нито пред Висшия дисциплинарен съд, и пред ВКС няма регламентиран ред. Регламентираният ред е единствен и той е специален в тази ситуация, и както е посочено в ал. 7 не може там да участва прокурор. Прокурорът не повдига обвинение, даже аз не знам каква ще бъде неговата роля, след като тя не е регламентирана в специален закон. Законът за адвокатурата препраща към НПК само за неуредени случаи – чл. 139, ал. 6 от Закона за адвокатурата. А участието на страните е изрично регламентирано в Закона за адвокатурата, кои са страните в дисциплинарното производство. ВКП категорично не е страна.

Съдебният състав след съвещание намира, че няма основания за прекратяване участието на прокурора в производството, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата решенията на Висшия дисциплинарен съд подлежат на обжалване пред ВКС в 14 дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7 от Закона за адвокатурата, съобразно което ВКС разглежда жалбата в тричленен състав, с призоваване на страните в открито съдебно заседание. В касационното производство участието на прокурор, съобразно разпоредбата на чл. 353 от НПК е задължително, като същевременно няма пречки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпилите жалби.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

С.

Н.:

Моля

3 да отмените едноличното разпореждане на председателя на състава, с което беше даден ход на делото.

Не считам, че е било налице тайно съвещание по въпроса дали да се даде ход по същество на настоящото производство.

Въпросът, който беше поставен в настоящото съдебно заседание е по хода на делото и останах с усещането, че това е разпореждане, еднолично прието от председателя на състава, с което беше преценено, че може да бъде даден ход по същество.

Защо считам, че следва да се отмени това разпореждане:

Настоящото производство по реда на Закона за адвокатурата е въззивно.

Това е втора инстанция, като ВКС е и касационна инстанция в тази ситуация.

В същото време, доколкото Законът за адвокатурата е специален, настоящата инстанция е втора – въззивна. В Закона за адвокатурата ясно е посочено, че на втора инстанция се допускат всички доказателствени искания. Вие не сте питали имаме ли доказателствени искания. Съответно и в НПК е посочено, че се провежда и съдебно следствие. Така че и по Закона за адвокатурата, който е специален, и по НПК следва най-малкото да бъдат запитани страните за други доказателства и доказателствени искания.

В тази връзка изрично съм изложил в жалбата си, че са налице множество процесуални нарушения, отказани са ми доказателствени искания и аз имам правото, независимо че съм член на органите на българската адвокатура, на втората инстанция да поискам и да представя пред съда съответните доказателства. Ако бъда лишен от това мое право като втора инстанция, би следвало да бъде мотивирано. Така че в тази връзка аз моля да бъде отменено, според мен едноличното разпореждане на председателя на състава Румен Петров, като съдът да разгледа моето искане и да ми бъде дадена възможност и да бъде изложено от страните дали същите имат някакви доказателствени искания.

Другото, което беше пропуск на настоящия състав, е да посочи, тъй като все пак редът в НПК е такъв, дали страните имат основания за отвод, в тази връзка преди да пристъпим по същество, а в НПК изрично е уредено, че основанията за отвод се излагат след разглеждане въпроса за даване ход на делото, не по същество. Така че на тези две основания, моля да дадете възможност да изразим становище дали има основания за отвод на целия състав или на някой от членовете на състава, след което, при евентуално липса на такива, да ни бъде дадена възможност да представим доказателствени искания.

Освен това, съгласно НПК е предоставена възможност преди разглеждане на делото по същество със съответните съдебни прения, производството да бъде прекратено на различни основания. Изрично в разпоредбата на чл. 289, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НПК е посочено, че при изнасяне на обстоятелства в съдебно заседание за прекратяване на производството по давност, съдът се произнася и това произнасяне се случва преди разглеждане на делото по същество с пледоариите, където е в отделна глава. Поради тези 4 основания аз считам, че не може да се прескочат всичките три процедури и да пристъпим към пледоариите, като считам, че съдът не следва да дава ход по същество.

Адвокат Я. (за жалбоподателя С. Н.): Тъй като този въпрос е изключително важен процесуален въпрос за хода на делото, считам, че по възраженията, които току що бяха изложени, следва съдът да се произнесе с определение, тъй като от вашето определение и становището по нашите възражения, които току що изложихме, зависи как ще протече и хода на делото. Ние имаме и възражения с искане за прекратяване на делото поради изтекла давност, при което следва след вашето произнасяне да ни се даде възможност да ги изложим по същество, тъй като те са налични и са доказани.

Ние наистина считаме, че се допуска една много принципна грешка по отношение вида на производството, което тече в момента пред вас. Това не е обикновено производство по общия ред по НПК, а е специализирано производство, въз основа на специален закон, поради което моля, ако се налага дори да се оттеглите на съвещание, за да може тези въпроси да бъдат обсъдени спокойно, тъй като те са изключително важни и следва да се произнесете с надлежни правни аргументи.

Много ви моля, произнесете по нашите искания.