Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 20.05.2025, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 81/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
20.05.2025
В сила
22.10.2025
Състав
Мариела Анастасова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179,ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Карнобат, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Красимира Хр. Недева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Административно наказателно дело № 20252130200081 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от С. Д. Я. с ЕГН ********** от Д. против Наказателно постановление № 25-0282-000017 от 26.02.2025г. на началник група РУ Карнобат. С атакувания акт на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179,ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 20,ал.2 ЗДвП. По съображения, подробно изложени в жалбата, е направено искане да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Представител на ответната страна не се явява и не изразява становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Районен съд - Карнобат, след като анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

На 12.01.2025г. св. Ч.-служител в РУ Карнобат, е изпратен по сигнал за настъпило ПТП на път III-795 в посока от гр.Карнобат към АМ Тракия. По това време пътната обстановка е утежнена- вали сняг, пътното платно е мокро и има натрупан сняг по платното, духа силен вятър.

При посещение на място св. Ч. установява, че се касае за настъпило самостоятелно ПТП, при което водачът на лекия автомобил излиза в ляво извън пътното платно при десен завой и събаря две указателни табели. Св.Ч. посочва още, че 1

ПТП е настъпило малко преди разклон за с.Детелина, където има поставен пътен знак за опасен завой надясно, както и друг пътен знак за ограничение на скоростта до 60км/ч.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели- Н. Д. Ч. и Т.В.Г., както и от писмените доказателства по делото, които я възпроизвеждат безпротиворечиво.

От правна страна съдът приема следното :

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на последното.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на един свидетел и жалбоподателя, съобразно изискванията на закона, предявен е на същия, за да се запознае със съдържанието му.

Не е допуснато твърдяното нарушение по чл. 40 ЗАНН, тъй като съгласно разпоредбата актът се съставя в присъствието на свидетели присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая свидетелят е индивидуализиран по начин, позволяващ призоваването му в случай на необходимост.

Непосочването на други свидетели, присъствали при настъпване на ПТП, не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, предвид проведения разпит на св.

Георгиев.

Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, позоволяващо на жалбоподателя да се защитава срещу конкретно посочени факти. Изрично е посочено, че жалбоподателят като водач на МПС не се е съобразил с атмосферните условия и поконкретно снеговалеж и мокро пътно платно.

В случая фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Безспорно се доказа, че на 12.01.2025г. жалбоподателят е управлявал МПС по път III-795 в посока от гр.Карнобат към АМ Тракия със несъобразена с конкретните атмосферни условия скорост. Несъобразената скорост по смисъла на чл.

20, ал. 2 от ЗДвП е различна от превишената. Законовата разпоредба вменява задължение на водачите да управляват автомобила с такава скорост, която би им позволила да спрат пред всяко предвидимо препятствие, те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Без значение е, че в хода на АНП, а и в производството пред съда не са ангажирани, съответно приети доказателства, които да установят скоростта, с която се е движил нарушителя и на скоростта, с която е следвало да се движи. Това е така, тъй като съставомерността на деянието не е обвързана от конкретно установена скорост, достатъчно е, както е в случая, вследствие на движението с тази скорост да е възникнало ПТП, за да се приеме, че същата се явява несъобразена със съС.ието на 2 пътя – снеговалеж, наличие на сняг по пътното платно и мокра настилка.

Нещо повече- в конкретния пътен участък, свързващ гр.Карнобат с АМ Тракия е налице денивелация, като в посока АМ Тракия автомобилите се спускат надолу под наклон, като преди разклона за с.Детелина, е и процесният завой надясно. Преди него са поставени два пътни знака- за опасен завой на дясно и за максимална допустима скорост от 60км/ч. Това означава, че доколкото липсва допълнителен знак, указващ, че това ограничение важи при извънредни атмосферни условия-дъжд, сняг, мъгла и т.н., то това ограничение е валидно при нормални атмосферни условия.

В случая и двамата свидетели посочват, че движението е било при зимни условия-валяло е сняг, имало е натрупан сняг по пътното платно, което е било мокро.

Следователно жалбоподателят е следвало да вземе предвид всички изброени по-горе фактори, влияещи върху пътната обстановка. Наличието на сняг по пътното платно и мокра настилка, особено в опасен завой, съставлява предвидимо препятствие за водача на автомобила в случая, респ. той е бил длъжен и е могъл да предвиди тази опасност и съответно да реагира и да я избегне. Всичко това аргументира извода, че в случая водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, респективно не се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Нещо повече, дори да се приеме, че пътят не е бил почистен и обработен, това би имало значение за отговорността на съответните институции, за причинените от тях вреди на трети лица, но не освобождават от отговорност водачите на МПС за съобразяване на поведението си като такива с оглед конкретната пътна обстановка.

За съставомерността на нарушението по чл. 179, ал. 2 ЗДвП е достатъчно да са причинени материални щети, каквито в случая са налице, за да има ПТП, съгласно дефиницията в пар. 6, т. 30 ДР на ЗДвП, като в АУАН и НП са посочени в какво се изразяват причинените щети.

Предвид изложеното наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Карнобат, наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0282-000017 от 26.02.2025г. на началник група РУ Карнобат, с което на С. Д. Я. с ЕГН ********** от Д. на основание чл.179,ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 20,ал.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

3

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________ 4