Решение № 299 от 16.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330110988 по описа за 2023 година.

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. А. Т. срещу Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – село Кадиево, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В исковата молба се излагат подробни съображения за неоснователността за извършеното ******, което е наложено със Заповед за налагане дисциплинарно наказание № ******** г., с която заповед е прекратено трудовото правоотношение между страните.

Ищцата е заемала длъжности „********“ и длъжността „*******“ по „******“ и „*******, при ответника.

Излагат се съображения, че уволнението е незаконосъобразно, поради което се иска то да бъде отменено, както и да бъде отменена незаконосъобразната заповед № ********г., като моли съда да възстанови ищцата Т. Т. на предишните длъжности.

Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който се излагат подробни съображения, че ******* е законосъобразно, че ищцата е извършила посочените дисциплинарни нарушения, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред е законосъобразно. Твърди, че е спазена процедурата по Кодекса на труда.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване се отделят следните обстоятелства - между страните е съществувало трудово правоотношение, по 1 силата на което ищцата е заемала гореспоменатите длъжности, както и че трудовите договори са били прекратени със Заповед № **********г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното *****, а същата се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „****”. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина., поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.

Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „*****“, като трудовият договор бил прекратен с процесната Заповед № *******г. Отразеното в заповедта основание за прекратяване на правоотношението е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – налагане на дисциплинарно наказание „***********“.

С горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „******“, на ищцата са вменени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТнеявяване на работа в течение на няколко последователни работни дни, не е описано от фактическа страна. Налице е твърдяно неявяване на работа в периода 10.4.2023г13.4.2023г.

Предвид гореизложеното уточнение, съдът счита следното досежно процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата и наличието на извършени нарушения:

Съдът счита за нужно да посочи , че периодът 10.4.2023г-13.4.2023г. е част от пролетната ваканция на учениците, което е безспорно по делото. От свидтелските показания се установява, че практика в училището е ****** да ползват отпуски през периодите на ваканциите/ изключение прави лятната ваканция, когато е имало дежурни ******, които е следвало да присъстват в училището, за да изпълняват текущи административни задачи/. Тази практика е поддържана и от насточщия ********* на училището.

Спорът по делото се явява въпроса дали ищцата е депозирала молба за отпуск за процесния период. Тя твърди, че е пуснала такава по надлежния ред, както всички останали ******. Свидетелката Р. посочва, че я е видяла да попълва самото заявление за отпуска. Свидетелката А. обяснява процедурата, по която ****** одобрява отпуските, като заявява, че за периода ищцата не е входирала молба за отпуск при нея.

Безспорно по делото е , че през процесния период ******/пускащи молба за отпуск/ не са получавали входящ номер на заявлението за себе си, което неминуемо води до неустановимост с категоричност на това спорно обстоятелства. Ищцата /според спецификата на процедурата, която зависи от *******/ обективно не може да 2 установи, че е депозирала молба . С оглед разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът не приема за доказано от ответника, че за процесния период ищцата не е имала оправдателна причина да отсъства от рабоното си място. Въпреки, че това е отрицателен факт, то в отговорност на ответника е да организира процедура за входиране на молби за отпуск, която може да бъде проконтролирана.

Според гореизложеното съдът намира, че ответникът не установява твърдените нарушения на трудовата дисциплина, а още по-малко в условията на пълно и главно доказване. За пълнота на изложението следва да се подчерае и че преценено съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, само по себе си отсъствието от работа за процесния период не се явява достатъчно тежко, за да обуслови налагане на дисциплинарно наказание „*******“. При определяне на тежестта на дисциплинарното наказание, то следва да се вземе предвид естеството на нарушението, дали за работодателя са настъпили вредни последици ( в тази връзка- Решение № 136/ 25.07.2016г. по гр.д. № 6323/ 2015г., по описа на ВКС, III- то г.о.; Решение № 133/ 23.04.2015г., по гр.д. № 5394/ 2014г., по описа на ВКС, IV- то г.о.). В конкретния случай в процесната заповед за ****** не са посочени никакви други нарушения, освен вече коментираното отсъствие от работа. Допълнително, не се изяснява как твърдяното нарушение е довело до вредни последици за ответника. Напротив, по делото се установява, че ****** са били инструктирани да вземат отпуск за процесния период, т.е. присъствието им в училището не е било необходимо, поради което и самото налагане на най-тежкото наказание изглежда самоцелно.

Съобразно гореизложеното, то ******* осъществено със Заповед № *******г за налагане на наказание „***********“, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Претенцията на ищцата с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди ***** длъжност е обусловена от основателността на тази за признаване на ******* за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното и доколкото ******* е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, то ищцата следва да бъде възстановена на заеманите преди ********* длъжности при ответника.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство.

Представени са доказателства са договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1080 лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата.

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 100 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за всеки от двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ ).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ******* на Т. А. Т. , ЕГН: **********, осъществено със Заповед 3

№ РД -******г ., издадена от *******на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – село Кадиево , област Пловдив, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т. А. Т. , ЕГН: ********** на заеманата преди ****** длъжност „*******и длъжността „*********“ и „******при Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – село Кадиево , област Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Основно училище „Св. св.

Кирил и Методий“ – село Кадиево , област Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. Т. , ЕГН: ********** сума в размер на 1080 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Основно училище „Св. св.

Кирил и Методий“ – село Кадиево , област Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 100 лева /сто лева/, представляваща държавна такса за предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4