Решение № 282 от 10.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200248 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №22-1158-004245/13.01.2023г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Перник, на В. А. В., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата и чл.188, ал.1 от с.з., в качеството му на собственик на л.а. джип „Гранд Чероки“ с рег. №****, са наложени административни наказания глоба в размер 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за това, че на 20.12.2022г., 23.20 часа, в с. Люлин, ул. ****, водачът, управлявал превозното средство, не спрял на подаден сигнал за спиране със стоп палка от униформен служител на МВР, с което осуетил извършването на полицейска проверка – нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от В. В., с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната му. Излага възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за неправилна оценка на установените по делото факти, за недоказност на обвинението и незаконосъобразно наказване..

Тази позиция се поддържа и допълва в съдебните прения от пълномощника му - адв. К. С., който пледира за отмяна на обжалвания акт поради издаването му в нарушение на закона и при неспазване на процесуалните правила .

Административнонаказващият орган – началник сектор „Пътна полиция“ в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна. В съдебно заседание не е участвал и не е 1 представляван от пълномощник.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На20.12.2022г., свидетелите Н. В. Н. - мл. автоконтрольор, и Р. С. Е. – командир на отделение в сектор ПП при ОД МВР - Перник, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на Първо РУ – Перник. Около 23.20 часа се движели със служебен автомобил по ул. **** в селото, когато пред дом №** възприели движещ се срещу тях джип „Град Чероки“ с рег. №****. Свид. Е. включил светлинната сигнализация на патрулния автомобил и през отворения прозорец подал на водача сигнал за спиране със стоп - палка. Последният намалил за момент скоростта си на движение, но впоследствие заобиколил полицейската кола като преминал частично през тротоара, след което ускорил и продължил движението си. Служителите на МВР незабавно го последвали с включена светлинна и звукова сигнализация. Водачът на превозното средство не спрял, преминал през няколко улици в селото, след което продължил по черен път в посока гориста местност над селото. Междувременно, след справка с ОДЧ, служителите на МВР установили, че собственик на автомобила е жалбоподателят В. А. В., живеещ на адрес *****. Поради гористия терен свидетелите Н. и Е. не могли да продължат преследването в гората, което дало възможност на нарушителя да се отдалечи и укрие. Двамата поискали съдействие от колегите си от АП212, които разполагали с високопроходим служебен автомобил, управляван от свид. К. Н.. След пристигането им с него навлезли в гората по черния път, но при извършения обход не установили търсеното превозно средство и неговия водач, поради което се насочили към адреса на собственика.

Около полунощ забелязали да приближават от ул. 15-та две лица, едното от които установили като В. В.. Същият бил във видимо нетрезво състояние – лъхал на алкохол, носел и малка бутилка с алкохол в ръка, походката му била нестабилна, говорел неясно. Запитан относно местонахождението на притежавания от него автомобил В. отказал да съдейства - първоначално заявил ,че не помни къде е, а впоследствие казал, че е в гората, където го оставил преди ден, тъй като се счупил. Отрекъл да го е управлявал същата вечер.

В. бил отведен в ОДМВР – Перник за изясняване на случая. Там му била предоставена декларация за предоставяне на информация във връзка с управлението на собственото му МПС, с оглед разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.

В къщата В. В. вписал, че не може да посочи кой е управлявал личният му автомобил.

По тази причина и с оглед фактическите обстоятелства по случая срещу него, в качеството му на собственик на превозното средство, свид. Н. Н.

2 съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № 725076 за неизпълнение на дадено на водача на автомобила нареждане за спиране и осуeтяване извършването на проверка, като приел, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП .

При съставяне на АУАН соченият като нарушител вписал, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото да подаде писмени такива.

На 13.01.2023 г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на В.

В. като собственик на превозното средство предвидените в административнонаказателната норма административни наказания за установеното нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Н. В. Н., Р. С. Е. и К. Д. Н., както и приетите писмени доказателства – съставеният АУАН серия GA № 725076/ 21.12.2022г., декларация по чл.188 от ЗДвП, ., заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, писмо, рег. № УРИ115800-2021/22.03.2023г. от началник сектор ПП – Перник с приложени справка-картон на водача, изд. от Сектор ПП при ОДМВР – Перник и извадка от АИС – КАТ – регистрация на ПС и собственици.

Въз основа на установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, съгласно приетата заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.

Съдебният състав не приема за основателни възраженията за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани конкретно, ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.

При описаните на нарушението и в акта, и в наказателното постановление ясно е отразено, че отговорност на жалбоподателя се ангажира в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението по чл.103 от ЗДвП и съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, след като в декларация по чл.188 от с.з не е могъл да посочи кому 3 евентуално е предоставил управлението на превозното си средство при изложените обстоятелства. В този смисъл, правото да узнае фактите, на които се основава предявеното му административнонаказателно обвинение не е ограничено.

По същество:

Съвкупният анализ на доказателствените материали по делото мотивира убедителен извод, че нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което В. В. е привлечен към отговорност, е действително извършено, като от обективна, така и от субективна страна.

Нормата на чл.103 от ЗДВП по императивен начин предвижда, че “при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”. В конкретния случай на жалбоподателя е вменено, че в с. Люлин, движейки се по ул. **** към с. Дивотино, контролен орган - униформен полицейски служител, е подал своевременен и ясен сигнал за спиране със стоп-палка, на който водачът на автомобила, собственост на В., не се е подчинил, заобикаляйки служебния автомобил и продължавайки движението си по улиците на селото до навлизане по черен път в гориста местност, непроходима за лекия автомобил, с който служителите на МВР са се придвижвали.

Предвид позицията на жалбоподателя, поддържана в производството, че не е бил водач на превозното средство, то на констатацията за неподчинение на подадения сигнал за спиране на са противопоставени каквито и да е възражения, респ. оборващи я доказателства.

По тази причина и основавайки се на събраните по делото гласни и писмени такива съдът приема за безспорно доказано, че неустановеният водач на МПС е възприел подадения му от полицай Е. сигнал за спиране със стоппалка. Съмнение в тази насока не възниква предвид изяснените обстоятелства, при които сигналът е подаден – служителите на МВР са се движели в прав участък по същата улица в момента на възприемането на приближаващия срещу тях джип „Гранд Чероки“, включили са светлинната сигнализация на патрулния автомобил и през отворен прозорец униформеният полицейски служител – свид. Р. Е., е подал недвусмислен сигнал със стоп-палка. Действието му не е можело да остане незабелязано, тъй като при конкретните обстоятелства, установени еднопосочно от свид. Е. и Н., на водача се е наложило да ги заобиколи, частично преминавайки през тротоара, за да избегне ПТП и да продължи движението си. Така осъществената маневра от водача – нарушител, както и следващото му поведение - увеличаване на скоростта въпреки движещия се след него с включена светлинна и звукова сигнализация полицейски автомобил, както и оттеглянето по черен път в гориста местност над селото, недостъпна за автомобила на МВР, явно демонстрира съзнателен отказ да се подчини с цел да избегне проверка.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.103 ЗДвП не съдържа конкретизация за начина, по който следва да се подаде сигнала за спиране.

Такава се съдържа в нормата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП, където 4 изчерпателно се изброяват хипотезите при спиране на пътно превозно средство за проверка, както и начините, по които следва контролният орган да ги извърши. Нормата на чл.170, ал.3 от ЗдвП предвижда: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“. Аналогични предписания се съдържат и в нормата на чл.207 от ППЗДвП, като подаването на сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет е скрепено с допълнителното изисване то да стане чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!".

Смисловото тълкуване на нормите налага извод, че за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите на чл.170, ал.3 от ЗдвП и чл.207 от ППЗДвП. Обстоятелствата, установени в случая сочат именно това .