Решение № 4 от 15.01.2026, Районен съд - Смолян

Съд: Районен съд - Смолян
Дело: Административно наказателно дело 570/2025
Вид: Решение № 4
Подписан: 15.01.2026
В сила: 03.02.2026
Състав: Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.34 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.36 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
чл.175, ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№4 гр. *, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Административно наказателно дело № 20255440200570 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят обжалва НП №*г. на Начаник *-* в *-*, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Твърди, че не е извършил виновно нарушението, описано в диспозитива на НП, с което му е вменена вина, за това, че управлява MПC, което не е регистрирано по надлежния ред. Към момента на проверката от контролните органи не е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Счита, че при произнасянето си наказващият орган неправилно е приел, че след отказ за образуване на досъдебно производство спрямо него /ДП №2162/13.10.2025 на РП-*, ТО-Златоград/ задължително следва да реализира административнонаказателна отговорност.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство и при издаване на НП наказващия орган е допуснал нарушение на чл.11, чл.36 и чл.84 от ЗАНН и е постановил НП, без да направи преценка на субективния елемент на нарушението, на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Счита, че допуснатите нарушения са съществени и опорочават администратинонаказателното производство, тьй като водят до неяснота на обвинението и засягат правото му на защита, поради което обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Моли съда да отмени изцяло Наказателно постановление НП №*г. на Начаник *-* в *-*, като неправилно и незаконосъобразно, като отмени наложените му с него наказания.

Претендира да му бъдат присъдени сторените разноски по делото.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Жалбата се подържа от пълномощникът му адв.Б.С.. Излага подробни съображения в писмени бележки.

В с.з.въззиваемия се представлява от юриск.*, която оспорва жалбата. Претендира за юриск.възнаграждение.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На 09.09.2025г., около 21:50 часа, в с.*, на ул.“* до * свидетелите Ч. Л. и П. П. спрели за проверка лек автомобил марка и модел „* А5“, бял на цвят с рег. № *, собственост на М. З. Б., който управлявал автомобила. В хода на извършената проверка свидетелите Л. и П. установили, че автомобилът, управляван от жалбоподателя М. Б. бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 04:36 часа на 27.08.2025г, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По повод извършеното административно нарушение, на жалбоподателя М. Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от свидетеля Л. за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В Районна прокуратура – гр. * била образувана прокурорска преписка № */2022г. по описа на РП – *, с оглед евентуалното наличие на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

След извършена проверка, с Постановление на РП - * от 13.10.2025г. на прокурор при РП-* е постанновен отказ да се образува досъдебно производство., като преписката била изпратена на началника на началника на * –* по компетентност.

На 04.11.2025г. Началника на *-* е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя М. Б. административно наказания "глоба" в размер на 500 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал. 1 от ЗДвП.

Така възприетата фактическа обстановка не се оспорва от страните, а и същата се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства– показанията на свидетелите Ч. Л. и П. П., които съдът кредитира като обективни, логични и последователни.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена. В този смисъл е налице осъществено от обективна страна административно нарушение.

От субективна страна обаче не са събрани доказателства, че е налице умисъл у жалбоподателя, т. е., че последният е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация, респ. не се съдържат доказателства за осъществен състав от субективна страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че жалбоподателят, като собственик на превозното средство, да е бил уведомен за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаят е бил налице единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, което не се оспорва. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Твърденията на жалбоподателя, че по никакъв начин не е бил уведомен от Гаранционен фонд или ОД на МВР- Сектор ПП за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, кореспондират с доказателствата по делото.В мотивите на постановлението на РП за отказ да се образува досъдебно производство е прието, че писмата за уведомяване по чл.574 ал.10 от КЗ не са получени от адресата.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства жалбоподателя виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че жалбоподателя изобщо не е знаел, че автомобилът, който управлявал е бил служебно дерегистриран. Поради посоченото, от субективна страна жалбоподателя не е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След като процесното 3 нарушение не е извършено виновно от жалбоподателя, то неправилно и незаконосъобразно за него е ангажирана административно наказателната отговорност, поради което НП подлежи на отмяна на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН..

Разноски:

С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски следва в негова полза такива да му бъдат присъдени.

Жалбоподателя за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Б.С., и е заплатил в брой сумата от 600. 00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2025г. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Ще следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да се осъди *- * като разпоредител с бюджетни средства да заплати на жалбоподателя сумата от 600,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*г. на Началник *-* в *-*, с което на М.

З. Б., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.* за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА *– ГР.* да заплати на М. З. Б., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.* сумата от 600 лв. /шестотин лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. * по реда на Административно-процесуалния кодекс.