Определение № 107 от 16.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500040 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Х. Г., подадена чрез пълномощника адв. Б. З., против разпореждане № 2734/08.12.2023 г., по гр.д. № 315/2023 г. на РС Тетевен.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното определение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя, районният съд неправилно не е зачел определението на ВКС, с която е спряно изпълнението на наложеното на пълномощника дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца, неправилно не е разгледал подадените чрез същия пълномощник молби по чл. 248 и чл.

250 ГПК. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за допълване на решението чрез уважаване на всяка от подадените молби по чл. 248 и чл. 250 ГПК.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена чрез системата за сигурно електронно връчване чрез адв. З., на 08.12.2024 г., т.е. в деня на обявяване на разпореждането. Тя е подадена чрез пълномощник, доколкото по делото няма молба за оттегляне на упълномощаването на адв.

З.. От друга страна, при данните за висящото съдебно производство по гр.д.

№ 4794/2023 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, съдът извърши служебна справка по същото дело и констатира, че по него е постановено влязло в сила съдебно решение № 95/14.12.2024 г., с което са отменени както решение № 966/21.09.2023 г. на Висш адвокатски съвет за оставяне без уважение жалбата на адвокат Б. З. срещу решение № 2223/09.08.2023 г. на Софийски адвокатски съвет, така и последното решение, с която адвокат Б. З. е отписан като адвокат от регистъра на САК. В мотивите на решението по гр.д. № 4794/2023 г. на ВКС е прието, че обнародването в Държавен вестник 1 на отписването от регистъра на адвокатската колегия е извършено при изтекла давност за изпълнение на наложеното на адвоката наказание лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца.

При това положение следва да се приеме, че частната жалба е подадена и от пълномощник адвокат.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

От фактическа страна се установява, че производството по делото е образувано по искова молба от М. Х. Г. против „Файненшъл България“ ЕООД, подадена чрез адв. Б. З., с която е предявен иск по чл. 124 ГПК за установяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство № 4402913 от 16.02.2022 г., както и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., предявен като частичен от общ размер на 300 лв., претендирана като недължимо платена по нищожен договор за поръчителство № 4402913 от 16.02.2022 г.

Преди последното по делото съдебно заседание от 06.12.2023 г. по делото е постъпила молба от адв. Б. З. (чрез ССЕВ, с вх. № 6467/06.12.2023 г.), в която е изложено твърдение за постановено по гр.д. № 4794/2023 г. на ВКС спиране на обжалваното от адвоката решение на Висшия адвокатски съвет за привеждане в изпълнение на наложеното дисциплинарно наказание „лишаване от адвокатски права“, като с молбата е направено искане за увеличаване размера на иска от 50 на 300 лв., както и за заплащане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание от 06.12.2023 г., председателят на съдебния състав е докладвал молбата, констатирал е, че адвокатът е лишен от права, на основание чл. 146 е изготвил доклад на делото, като след събиране на допуснатите доказателства (приемане на заключението по допуснатата експертиза), е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване.

С решение № 150/07.12.2023 г., по гр.д. № 315/2023 г. на РС Тетевен, съдът обявил за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 4402913 от 16.02.2022 г., сключен между М. Х. Г. и „Файненшъл България“ ЕООД, осъдил ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на М. Х.

Г. сумата от 50 лв., претендирана по частичен иск от 300 лв., като недължимо платена по нищожен договор за поръчителство № 4402913 от 16.02.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.04.2023г.) до окончателното изплащане на вземането. С решението съдът осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата разноските по делото, на адв. Д. М. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, а по сметката на съда - разноските за изплатено възнаграждение на вещото лице.

Решението е връчено на М. Х. Г. на 19.12.2023 г., лично.

В деня на обявяване на решението (07.12.2023 г.) от адв. Б. З. е подадена молба (чрез ССЕВ, с вх. № 6523/08.12.2023 г.), с която е поискано допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК, чрез произнасяне по целия заявен предмет (за присъждане на сумата до пълния претендиран размер от 300 лв.), както и за неговото изменение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, чрез присъждане на такива в размер на 5 500 (заплатено от страната адвокатско възнаграждение).

С разпореждане № 2734/08.12.2023 г., по гр.д. № 315/2023 г. на РС Тетевен (предмет на частната жалба), съдът оставил молбата без уважение, като недопустима. Съдът счел молбата за недопустима, защото е подадена от 2 адвокат с лишен права, от една страна, а от друга, заради упълномощаването от ищцата на друг адвокат.

От правна страна съдът намира следното:

Разпореждането е неправилно. То е постановено от съда в разрез с установените от закона правила за администриране и разглеждане на съдържащите се в нея искания за изменение на решението в частта за разноските (чл. 248 ГПК) и за допълване, чрез произнасяне по целя заявен предмет (чл. 250 ГПК). Независимо от изразеното в диспозитива на съдебния акт действие на съда спрямо молбата (оставя без уважение), няма как да се приеме, че от съдебния състав, постановил обжалваното разпореждане, е извършено произнасяне по същество по което и да било от двете исканията в молбата, защото тя е счетена за недопустима. Отделно от това, констатираното от районния съд подаване на молбата от лице, лишено от адвокатски права, не би могло обуслови недопустимост на молбата, нито изначално да освободи съда от задължението му да я разгледа по същество.

Дори адвокатът да е бил лишен от права, с оглед на което той не би могъл да бъде процесуален представител на страната по пълномощие (чл. 32, т. 1 ГПК), подаването в такива случай на молба от името на страната молба би съставлявало действие, извършено без представителна власт, пораждащо задължение за съда да укаже на страната възможността за потвърждаването му, определяйки й срок за това (чл. 101, ал. 1 ГПК). Районният съд е следвало да даде на ищцата такива указания, с оглед несъобразеното от него определението по гр.д. № 4794/2023 г. на ВКС, спиращо изпълнението на обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет, и изграденият от него извод за подаване на молбата от пълномощник адвокат, лишен от адвокатски права. Към настоящия момент не се налага изпълнение на това процесуално задължение (за потвърждаване на действието по подаване на молбата), доколкото с решение № 95/14.12.2024 г., по гр.д. № 4794/2023 г. на ВКС, са отменени решенията на Висшия адвокатски съвет и решението на САК, с което адвокат Б. З. е отписан като адвокат от регистъра на колегията. При надлежно извършено процесуално действие (подаване на молбата от пълномощник адвокат) и в сроковете по чл. 248, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 250, ал. ГПК, районният съд следва да извърши съответната процедурата по всяко от тях – чл. 248 ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските и по чл. 250 ГПК по искането за допълване на решението.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното разпореждане е неправилно. Същото следва да се отменени и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствните действия при съобразяване на дадените по-горе разяснения относно администриране и произнасяне по направените в молба с вх. № 6523/2023 г., подадена от адв. Б.

З., искания по чл. 248 ГПК и по чл. 250 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2734/08.12.2023 г., по гр.д. № 315/2023 г. на РС Тетевен, с което съдът е оставил без уважение, като недопустима молба с вх. № 6523/2023 г., подадена от адв. Б. З., с която са заявени искания по чл.

248 ГПК и по чл. 250 ГПК.

3

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствните действия при съобразяване на разясненията в мотивите на настоящето определение, относно администриране и произнасяне по направените в същата молба искания по чл. 248 ГПК и по чл. 250 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4