Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 13.05.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 82/2022
Вид
Решение № 93
Подписан
13.05.2022
В сила
13.05.2022
Състав
Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.98а, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."Б" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Ямбол, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500082 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на "АВЕКС" ЕООД, с ЕИК 128615107, подадена чрез пълномощника адв. Л.Ч. - Сливенска АК против Решение № 403/08.12.2021 г. по гр.д.

№ 1768/2021 г. на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил „Авекс" ЕООД, с ЕИК 128615107, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, представлявано от В.С. А., със съдебен адрес гр. С. ж.к. ************, чрез адв.Ч.- АК-Сливен, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов" №37, на основание чл.79 Закон за задълженията и договорите и чл.318 и сл. Търговски закон и чл.86, ал.1 Закон за задълженията и договорите, сумата от 1594,41 лв., представляваща стойността на допълнително начислената консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 01.02.2016 г.27.04.2016 г. и сумата от 611,18 лв. законна лихва за забава за периода 26.05.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1027,70 лв., представляваща стойността на допълнително начислената консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.10.2015 г.-17.12.2015 г. и сумата от 393,67 лв. законна лихва за забава за периода 27.05.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 1029,12 лв., представляваща стойността на допълнително начислената консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.10.2016 г. 29.11.2016 г. и сумата от 380,48 лв. законна лихва за забава за периода 14.07.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е „Авекс" ЕООД, с ЕИК 128615107, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, на основание чл.78,ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 913,78 лв.

1

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата са изложени теоретични съображения, че прекъсването на давността е последица от предявяването на основателен иск, а спирането е последица от активните действия на кредитора по предявяване на допустим иск, който е в състояние да доведе до принудително реализиране на спорното право. Недопустимият иск нито спира, нито прекъсва давността, поради което според жалбоподателя недопустимите искове на монополиста по чл.422, ал.1 ГПК, прекратени с Решение по в.гр.д.№147/2019 г. на ЯОС и необжалваното определение от 06.01.2021 г. по гр.д.№211/2021 г. на ЯРС, не са прекъснали и не са спрели погасителната давност за процесните вземания. Въззивникът сочи, че отрицателният установителен иск не прекъсва давността на основание чл.116, б.„Б" ЗЗД, защото 1) същият не обективира активни действия на кредитора и 2) независимо от изхода на процеса, ОУИ не може да доведе до принудително реализиране на спорното вземане.

Именно по тези причини ОУИ на длъжника не представлявал „иск" по смисъла на чл.116 б.

„Б" ЗЗД, като сочи още, че давността се спира и прекъсва с предприемане на активни действия от кредитора за принудително осъществяване на спорното право - със завеждане на осъдителен иск или с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Жалбоподателят твърди, че предвид изчерпателното изброяване в чл.116 ЗЗД на основанията за прекъсване на давността, само действията на длъжника по признаване на вземането прекъсват давността, а действията на длъжника по оспорване на вземането, макар и по исков ред, не прекъсват давността. Изложени са съображения, че по силата на чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва не само с предявяване на иск, но и на възражение, като възражение по смисъла на закона не е всеки довод или твърдение на ответника, с което се отблъсква искането на ищеца, а само това, с което може да се осъществи едно субективно гражданско право. В тази връзка въззивникът допълва, че обосновката на кредитора защо смята вземанията за дължими, направена по реда на чл.131 ГПК по гр.д.№5183/2019 г. на PC Бургас, не може да доведе до принудително събиране на вземанията му, поради което тази обосновка не представлява „възражение" по см. на чл.116 б.„Б" ЗЗД.

В жалбата са изложени и твърдения за допуснати нарушения във връзка с доклада и по конкретно на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 ГПК, т.к. като ЯРС не бил дал на жалбоподателя указания да уточни въз основа на кои факти смята, че процесните вземания са погасени по давност, поради което не била настъпила преклузия за доказване на горепосочените факти. Заявено е, че след като ЯРС не е указал на жалбоподателя, че носи тежестта да докаже какви производства са водени между страните и техния предмет, е допуснал съществено процесуално нарушение. Въззивникът твърди още, че съдът е длъжен да укаже на страните кои от фактите, включени в предмета на спора, са му служебно известни и като не е направил това относно предишните производства за същите вземания, ЯРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено по реда на чл.266, ал.3 ГПК. Изложени са съображения, че всички процесни вземания са погасени по давност; че всички пломби на трите процесни електромера са били здрави към датата на демонтажа им; че манипулациите са извършени след демонтажа на електромерите, което изключва възможността потребителят да е потребявал енергия, която не се измерва.

Моли ЯОС да уважи въззивната жалба. Заявена е претенция за присъждане на всички направени разноски в производството пред ЯРС и ЯОС.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, чрез юрисконсулт К.А. е депозирала писмен отговор, в който е заявила становище за неоснователност на въззивната жалба, като иска оставянето й без уважение, съответно за правилност на атакуваното решение. Посочено е, че от приетата по делото техническа експертиза безспорно се е установило извършване на манипулации на СТИ, които са довели до неточно измерване на консумираната ел.енергия на обекта, като на основание разпоредбите на ПИКЕЕ, дружеството е извършило коригиране на сметките за ел.енергия, като са издадени процесните фактури, спрямо направените констатации от БИМ в протоколите от извършените експертизи на манипулираните електромери. Твърди още, че относно процесната фактура е налице влязло в сила решение №V-147/15.10.2020 г. по възз.гр.д.№1064/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което със сила на присъдено нещо е установено, че ответникът дължи вземането по законосъобразно издадената фактура.

Иска се потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на 2 направените по делото разноски.

В о.с.з. въззивника не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирана писмена молба, с която въззивната жалба се поддържа.

В о.с.з. за въззиваемата страна не се представлява. От процесуалния представител на същата е депозирана писмена молба, с която се поддържа искането за потвърждаване на атакуваното решение.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че ответното дружество е потребител на ел. енергия, като за обекта му с ИТН 29442196, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Милин камък“ № 38, бил открит клиентски номер 1001419184. От представените КП за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване №233981/17.12.2015 г., №257162/27.04.2016 г. и №325081/29.11.2016 г. се установява, че представители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на 17.12.2015 г., на 27.04.2016 г. и на 29.11.2016 г. са извършили проверки на измервателната система на обекта на ответника, кафе с адрес гр.Ямбол, ул.„Милин камък“ №38 в присъствието на представител на дружеството - В.А., като са демонтирали СТИ в обекта и след поставянето му в безшевна торба, пломбирана от тях, са го изпратили за експертизи в БИМ, ГД "МИУ", РО-Пловдив. Въз основа на изготвените експертизи от БИМ, в КП за метрологична експертиза на средство за измерване №178/03.04.2017 г., №87/07.03.2017 г. и №230/18.04.2017 г., са установени манипулации, като било установено, че проверяваните СТИ отчитат с грешка съответно от минус 60% до минус 65%, при допустимо откронение от +/– 2%. Поради това са издадени справки за коригиране на сметки за електроенергия: 1. Справка от 20.04.2017 г. за общо 7929 kWh на стойност 1027,70 лв., за което е издадена фактура №1171641591/16.05.2017 г., за която с писмо от 16.05.2017 г., получено на 19.05.2017 г. от служителя К.А., ответното дружество е уведомено за извършена корекция; 2. Справка от 19.04.2017 г. за общо 12315 kWh на стойност 1594,40 лв., за което е издадена фактура №1171640161/15.05.2017 г., за която с писмо от 15.05.2017 г., получено на 19.05.2017 г. от служителя К.А., ответното дружество е уведомено за извършена корекция; 3. Справка от 22.06.2017 г. за общо 7300 kWh на стойност 1029,12 лв., за което е издадена фактура №1174436114/03.07.2017 г., за която с писмо от 03.07.2017 г., получено на 12.07.2017 г. от служителя Аврамова, ответното дружество е уведомено за извършена корекция.

От заключението на изслушаната по делото СТЕ, се установява, че констатациите в КП от извършената метрологична експертиза №87/07.03.2017 г. на БИМ на СТИ №63747645, отразявало извършената неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в унищожаване на фирмената и метрологична пломба, и двете предпазващи СТИ от неправомерен достъп до вътрешността на електромера, с последващо премахване на електронни компоненти към функционалната схема на електромера. В резултат на описаното въздействие били променени метрологичните характеристики на уреда, при което същия започвал да измерва неточно консумираната ел. енергия. Налице било външно неправомерно въздействие върху уреда, като в КП не се съдържала информация за конкретна манипулация, но в резултат на премахване или при добавяне на допълнителни компоненти към функционалната схема на електромера, винаги се променяли заводски установените функционални разпределения на токовете и напреженията, които се подавали към основния процесор на електромера и в конкретния случай извършената манипулация водела до частично неизмерване на консумираната ел. енергия с точно установен процентен измерител –66,24 %. Периода на преизчисляване на количеството ел. енергия бил приет за 86 дни, като количеството ел. енергия изчислено като разлика в показанията за дневна и нощна тарифа за периода 01.02.2016 г.-27.04.2016 г. била общо12315 kWh, а методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия, била приложена правилно в съответствие с изискванията на чл.48 ПИКЕЕ. Справката за коригиране на сметката за електроенергия, била извършено при хипотезата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. От проучванията в ЕР Юг се установявало, че лицевия капак на електромера бил отварян на 30.12.2015 г. в 20.33.30 ч., като данните с отчитане на СТИ били представени като приложение към експертизата. Съгласно КП от БИМ, процесния електромер бил трифазен, двутарифен, 3 статичен. Произведен бил през 2012 г. и разполагал с метрологична маркировка и знак за оценка на съответствието за одобрен тип средство СЕ М 12/1304. Електромера бил преминал последваща проверка през 2015 г., което съгласно горецитирания протокол било удостоверено с пломба от последваща метрологична проверка М15/045 03. През процесния период СТИ бил в нормален експлоатационен междупроверовъчен период. КП от техническа експертиза на средство за измерване №233981/17.12.2015 г. на ЕВН ЕР и КП №178/03.04.2017 г. на БИМ, като констатациите, отразени в КП от извършената метрологична експертиза №178/03.04.2017 г. на БИМ на електромер №63350892 отразявали извършената неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в унищожаване на фирмена и метрологична пломба, и двете предпазващи СТИ от неправомерен достъп до вътрешността на електромера, с последващо премахване на електронни компоненти към функционалната схема на електромера. Налице било външно неправомерно въздействие върху електромера, като в КП не се съдържало информация за конкретна манипулация. В конкретния случай извършената манипулация водела до частично неизмерване на консумираната ел. енергия, поради промяна на основни метрологични характеристики зависими от вида и параметрите на съставните елементи в измервателната верига на електромера. В конкретния случай отчетеното количество ел. енергия било по-малко от реално консумираното с точно установен конкретен процентен измервател –66,63%.