Решение № 654 от 15.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Велико Търново, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103386 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. С. срещу Д. И. И., с която се иска осъждането на ответницата за сумата от 4 677.43 лева, представляваща половината от заплатено в периода от *** г. до *** г. задължение по договор за банков кредит № *** от *** г., сключен с „***“ АД, както и за сумата от 5 520.41 лева, представляваща половината от заплатено в периода от *** г. до *** г. задължение по договор за банков кредит № *** от *** г., сключен с „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на *** г. между него и ответницата, от една страна, и „***“ АД, от друга, е сключен договор за банков кредит, по силата на който на страните е отпусната сумата от 67 200.00 лева за закупуване на недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, като по силата на чл. 1, ал. 3 от договора кредитополучателите по същия отговарят солидарно за задълженията към банката. Заявява, че на ***г. между него и ответницата, от една страна, и „***“ АД, от друга, е сключен и договор за потребителски кредит, по силата на който на страните е отпусната сумата от 25 000.00 лева, като по силата на чл. 1, ал. 4 от договора кредитополучателите 1 по същия отговарят солидарно за задълженията към банката. Сочи, че от самото начало на отпускане на кредитите задълженията по същите се погасяват само от него, като в периода от *** г. до *** г. е заплатил общо 9 354.86 лева за погасяване на задълженията по първия договор, а за периода от *** г. до *** г. е заплатил общо 11 040.83 лева за погасяване на задълженията по втория договор. Счита, че като солидарен длъжник ответницата му дължи връщане на половината от така заплатените от него суми.

Ответницата оспорва исковете. Заявява, че сумата от 25 000.00 лева по договора за потребителски кредит е усвоена изцяло от ищеца, който е използвал същата за лични нужди и на практика тя не е получила нищо от нея.

Твърди, че към датите на подписване на договорите за кредит и на закупуването на недвижимия имот страните са живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, поради което са имали общо домакинство и общ бюджет, като по тази причина и поради факта, че точно тогава е била в отпуск по майчинство от страна на банката е предпочетено дължимите суми по договорите да бъдат удържани директно от трудовото възнаграждение на ищеца, който е работел на постоянен трудов договор.

Сочи, че този начин на погасяване на задълженията по кредита, който е бил предопределен от условията, поставени от банката, създава погрешното впечатление, че ищецът еднолично е заплащал вноските по кредитите. В тази връзка заявява, че в процесния период е имала собствени доходи, които ежемесечно е давала на ищеца за погасяване на половината от вноските по кредита и за разходите за храна, консумативи и отглеждане на общото им дете.

Заявява още, че освен средствата, които е получавала от НОИ и от работодателя си, е продала и личния си автомобил, за да може да допринесе повече за погасяването на кредита за закупуването на общото им жилище.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване. Прави изменение на предявените искове чрез увеличаване на техните размери до сумата от 5 030.86 лева /2 572.24 евро/ - половината от заплатено в периода от *** г. до *** г. задължение по договор за банков кредит № *** от *** г., както и до сумата от 5 840.62 лева /2 986.26 евро/ - половината от заплатено в периода от *** г. до *** г. задължение по договор за банков кредит № *** от *** г., сключен с „***“ АД.

2

Процесуалният представител на ответницата поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете, считайки същите за неоснователни.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на *** г. между „***“ АД – кредитор, от една страна, и М. И.

С. и Д. И. И. – кредитополучатели, от друга, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на страните по делото е предоставена сумата от 25 000.00 лева за покриване на текущи нужди, като задълженията по кредита е следвало да бъдат погасени за осем години.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора, за връщането на кредита и за останалите задължения кредитополучателите отговарят солидарно, а съгласно чл. 8 от договора, погасителните вноски се изплащат от кредитополучателите по някой от следните начини – в брой до 10-то число на месеца; безкасово чрез удръжка от разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя в „***“ АД до 10-то число на месеца.

Не е спорно също и се установява от приетите писмени доказателства, че на *** г. между „***“ АД – кредитор, от една страна, и М. И. С. и Д. И. И. – кредитополучатели, от друга, е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на страните по делото е предоставена сумата от 67 200.00 лева за закупуване на недвижим имот, като задълженията по кредита е следвало да бъдат погасени за двадесет и пет години. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за връщането на кредита и за останалите задължения по договора кредитополучателите отговарят солидарно.

От заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че в периода от *** г. до *** г. от разплащателна сметка на ищеца за погасяване на вноските по договора за ипотечен кредит от *** г. чрез т.нар. директен дебит е заплатена сума в общ размер от 10 061.72 лева, като за същия период от разплащателната сметка на ищеца за погасяване на вноските по договора за потребителски кредит от *** г. отново чрез т.нар. директен дебит е заплатена сума в общ размер от 11 681.24 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема 3 следното от правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 61 ЗЗД.

В тежест на ищеца беше да установи наличието на дългове, възникнали при условията на солидарност между страните, както и извършени от него плащания в полза на кредитора, с които е погасил повече от припадащата му се във вътрешните им отношения част от задълженията.

Съдът намира, че от събраните писмени доказателства безспорно се установи изтеглянето на процесните кредити, както и обстоятелството, че за връщането на сумите по същите страните са приели да отговарят солидарно.

В случая от заключението по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че в периода от *** г. до *** г. от разплащателната сметка на ищеца за погасяване на вноските по договора за ипотечен кредит от *** г. чрез т.нар. директен дебит е заплатена сума в общ размер от 10 061.72 лева, като за същия период от разплащателната сметка на ищеца за погасяване на вноските п о договора за потребителски кредит от *** г. отново чрез т.нар. директен дебит е заплатена сума в общ размер от 11 681.24 лева.

При горните съображения, съдът намира предявените искове за доказани по основание и в претендираните размери, доколкото по делото се установи, че в периода от *** г. до *** г. ищецът е погасил суми съответно в размер от 10 061.72 лева и в размер от 11 681.24 лева от предоставените кредити, задълженията по които са поети солидарно от страните. В този ред на мисли, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 2 572.24 евро /5 030.86 лева/ – половина от погасената за посочения период сума по договора за ипотечен кредит, както и сумата от 2 986.26 евро /5 840.62 лева/ – половина от погасената за посочения период сума по договора за потребителски кредит.

Възражението на ответницата, че сумата по договора за потребителски кредит е усвоена изцяло от ищеца, който е използвал същата за лични нужди и на практика тя не е получила нищо от нея, дори да се приеме за установено, не променя горния извод, доколкото, така или иначе, задължението по кредита е поето солидарно, а за какво е използвана изтеглената сума остава ирелевантно обстоятелство.

Недоказано остана и възражението на ответницата, че доколкото към 4 датите на подписване на договорите за кредит и на закупуване на недвижимия имот страните са живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство и по тази причина са имали общо домакинство и общ бюджет, ежемесечно тя е предоставяла на ищеца средства за погасяване на половината от вноските по кредита. Това е така, доколкото самият начин на погасяване на задълженията по кредитите – чрез т.нар. директен дебит от сметка на ищеца, изключва тази възможност, от една страна. От друга страна, ангажираните в тази връзка показания от страна на ответницата са неубедителни и дадени от лице, което е заинтересовано от изхода на делото в полза на ответницата. Действително, св.

Е. П. /майка на ищцата/ заявява, че един път месечно през част от процесния период е предоставяла на страните суми от порядъка на 400-500 лева, но това очевидно е правено от свидетелката, за да подпомогне семейния им бюджет, а не конкретно за да бъдат погасявани половината от вноските по кредитите.

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК , ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса в общ размер от 222.34 евро, както и възнаграждението на вещото лице по допуснатата счетоводната експертиза в размер на 200.00 евро.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ответникът следва да заплати на адв. С.

И. възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство, което съобразно фактическата и правна сложност на делото и положените процесуални усилия съдът определя в размер на 700.00 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** да заплати на М. И. С., ЕГН ********** сумата от 2 572.24 /равняваща се на 5 030.86 лева/, представляваща половината от заплатено в периода от *** г. до *** г. задължение по договор за банков кредит № *** от *** г., сключен с „***“ АД, както и сумата от 2 986.26 евро /равняваща се 5 840.62 лева/, представляваща половината от заплатено в периода от *** г. до *** г. задължение по договор за банков кредит № *** от *** г., сключен с „***“ АД, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – ***г. до окончателното им 5 изплащане.

ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** да заплати на адв. С. Н. И. от *** сумата от 700.00 /седемстотин/ евро – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дв.

ОСЪЖДА Д. И. И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 222.34 евро – държавна такса за производството, както и сумата от 200.00 евро – възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 2.56 евро – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6