Протокол № 289 от 31.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 289 гр. Варна, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. А.

Съдебни

Албена Кр. Д.а заседатели: Ашхен Т. Бодурян при участието на секретаря Теодора Св. И. и прокурора А. К. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. А. Наказателно дело от общ характер № 20223100200939 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Подсъдимите:

Г. И. Щ. - уведомен от предходното с.з., явява се лично и с адв. Р. и адв. Д. , редовно упълномощени.

Г. Д. П. – уведомен от предходното с.з., явява се лично и с упълномощен. адв. В., редовно

Частните обвинители:

Б. П. В. – уведомена от предходно с.з., не се явява, представлява се от адв. Пл. В., редовно упълномощен от преди.

М. К. Т. – уведомена от предходното с.з., явява се лично и с адв. Пл. В., редовно упълномощен от преди.

Свидетелите:

М. Г. В. – нередовно призован, не се явява. Съдът докладва постъпила справка за задграничните пътувания, съобразно която лицето е напуснало страната на 25.07.2021 г. в 10:57 часа и в последствие не са регистрирани влизания в страната.

Х. А. Б. – редовно призован, не се явява.

Н. Я. А. – води се от РД „Охрана“ - Варна.

Т. Т. П. - редовно призован, не се явява.

1

В. М. А. – редовно призован, явява се лично.

С. К. Д. – редовно призован, явява се лично.

Д. М. С. – нередовно призован, не се явява. Съдът докладва, че същият е търсен на адреса и не е установен.

СЪДЪТ предупреждава адв. Н. В., че обаждания на мобилния телефон на председателя на състава са извън етичните норми на комуникация между страна и съд.

Комуникация следва да се извършва единствено и само в съдебната зала.

Прокурорът: Няма пречки, да се даде ход на делото.

Адв.В.: Да се даде ход на делото.

Адв.Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на явилите се лица:

Свидетелят Н. Я. А. – ЕГН **********, ***.

Свидетелят В. М. А. - ЕГН **********, ***

Свидетелят С. К. Д. – ЕГН **********, ***.

СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и същите обещават да говорят истината.

СЪДЪТ отстранява свидетелите А. и Д. от съдебната зала и пристъпва към разпит на свидетеля А..

Свидетелят Н. А.: В „МТГ Делфин“ съм работила в периода от 2006 г. до 2016 г. - 10 години. През 2012 г. си спомням, че съм оказвала спешна медицинска помощ на П. В.. Аз бях на половин бройка в предприятието с 3 работни дни в седмицата. Работихме на 8 часа от 07:45 до 16:45 часа.

2

По случая си спомням, че вече бях излязла на портала, т.к. работното ми време бе свършило и в 16:55 часа ми звънна телефона. Заместник-директорът ми се обаждаше да ми каже, че има припаднал работник. Тогава не си спомням кой беше зам.-директорът, но мисля беше С. П.. Той ми звънна по телефона. Обикновено той ни подаваше сигнали, когато има инциденти. Аз работих там в кабинет и ако има инцидент ни водят, завеждат ни, защото са огромни разстоянията от кабинета до случая. След като получих обаждането за случая се върнах и видях, че вече беше дошла колата, която ме чакаше пред кабинета. Приготвих се с чантите и отидохме. Качиха ме на вишка мисля беше, заедно със зам.-началника, защото обикновено така ходим. Медицинската помощ сама я оказах.

Там нямахме екип, а само медицинска сестра. Сам се работи, което е много трудно.

Обикновено, когато има нещо по-тежко се обаждат на телефон 112 и ние - колежка и аз, сме първите, докато дойде линейката.

Спомням си за случая, че слязохме. Предполагам, че е било машинно, много беше шумно и тясно. Със слизането още по тези стълбички надолу двама работници го влачеха.

Той беше с асфикция, това се виждаше. От двете страни го влачиха. Двама мъже носиха трети. Той нямаше жизнени показатели - без дишане, без пулс. Бяха го заливали с вода, но той си беше в кома, но без пулс и без дишане. Приложих КПР – изпратих да вземат кислородните бутилки от кабинета, веднага след като го видях. При припаднал и в безсъзнание са съвсем различни неща. Припаднал означава, че е дошъл пак в съзнание. Той си беше в кома. Донесоха бутилките. Ние с Г. бяхме. Имаше и други – заместник-началници на цехове. Доста хора бяхме, но ми помагаха Г. и още един, но не си спомням кой беше.

Какво е КПР - трябваше дишането и сърдечната дейност да се възобновят. Направих 3 удара с юмрук, прекордиални. След това медикаментозна терапия, наред с обдишването приложих. Амбуто си беше с мен от началото. Включихме кислорода. Подробни са показанията ми, които дадох тогава. Аз не работя от 2019 г., откакто не съм добре и ми се губят подробностите. Цианозата намаля. Цианоза - това е в следствие, че не работи сърцето и се получава посиняване на лицето. В следствие на медикаментите, които поставих и кислорода, следяхме постоянно честотата, но тя не успя да се вдигне. Имаше сърдечна честота, много парикардична, която е патологична. Тя се явява в следствие на медикаментите, но не е нормално да се задържи такава. Улавяхме пулс, даже мястото беше много шумно и нямаше нужда от слушалки. Карах дори един от тези, които ми помагаха да брои, т.к. мястото е много тясно, едно 50-сантиметрово, аз съм над главата на пациента. От другата страна са двамата мъже, които помагат. Беше много шумно, неудобно и хващаш пулса само с пръсти. Молих единия от мъжете да проверява. Имаше пулс но патологичен случай беше, тежък.

Кога са дошли реаниматорите не помня. Те се обаждаха още 2 пъти може би, като бях на място с пациента - това вече не мога да кажа. Но аз като лице първо на място, но не реаниматор, се постарах, каквото зависеше от мен го направих. Съжалявам наистина. Ясно ми беше, че резултатът ще бъде такъв. Нямаше как да присъствам, когато дойдоха реаниматорите, защото стълбите са много стръмни, тесни и в момента, когато те слизаха аз 3 трябваше от другата страна да изляза. Нямаше как, мястото беше неподходящо. Но сменихме се веднага.

На въпроси на прокурора:

Свидетелят А.: Не разбрах какво се е случило. Отиването ми на място е да видя пациента и да работя, мен не ме е интересувало какво е било. Разбрах, че е бил в трюм, може и да греша, не са ми ясни много тези неща, но от там са го изнесли на мястото, където работих. По време на работа нямам време да контактувам и да разпитвам, мен ми е достатъчно пациента да го видя. Като отидох не мога да кажа кои лица бяха около него, не помня физиономии и не си спомням. Минали са все пак 12 години, което е достатъчно дълго време. За случая не съм съставяла документи. Съдебна медицина дойде след реаниматорите.

Единствено два пъти показания давах пред РПУ – Аспарухово - веднъж след инцидента и след това няколко години по-късно. Може би дело са възобновявали, не знам, но ходих за втори път. Майка ми по него време, когато беше инцидента, я диагностицираха с рак, оперираха я, почина на 16.08. Синът ми беше в токсикология и нямам точен спомен.

На въпроси на адв. В.:

Свидетелят А.: Не мога да кажа колко време след инцидента съм пристигнала. Със слизането ми в кораба виждам, че го изнасят. Не се разпитва. Какво стана - в безсъзнание.

Това е вътре в кораба, не е на палубата, на тясно шумно място. Винаги, когато човек почине сърцето има електрически импулси, които в следствие на медикаментите се засилват, но те не са реално показател, че ще излезе от състоянието, те са патологични. Това, което аз поддържах при КПР-а като време ми се стори дълго, понеже случаят беше тежък и съм сама, въпреки помощта.

Не си спомням дали е имало индикации, че пациентът е употребил алкохол. Това обдишване, което съм направила се прави с амбу и след това се пуска кислорода. Долу мирише на горивото им, температурата е ужасна, сигурно над 40 градуса. Там, където бях аз температурата беше много висока и мирише на гориво, на смазочни ли какво, не мога да кажа. Не ме касаят тези неща дали е пил алкохол и не мога да Ви кажа.

На въпроси на адв. Р.:

Свидетелят А.: Предполагам 30 минути, ако не и повече, продължиха моите действия. Не мога да кажа кога дойде медицинския екип. Работниците около мен се обаждаха 2 пъти може би. Не мога да кажа дали след 30 минути дойдоха. Не съм гледала часовник за друго, освен за да следя кой медикамент след кой да поставя, защото си имам време. Тези неща трябва да ги пише в листите на „Бърза помощ”.

Адв. Р. : поради констатирани противоречия в казаното от свидетелката А. днес и казаното на досъдебното производство, моля да бъдат прочетени дадените от същата показания в протокол за разпит на свидетел от 14.04.2014 г. в частта относно казаното за температурата в помещението и по-точно предпоследния абзац на стр.2.

Свидетелката А.: За мен беше много горещо.