Решение № 769 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100901081 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 1081 по описа за 2024 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20240522184704 на „Т. М.Т.С.” ЕООД, EИK *******, гр.

София, представлявано от управителя Я.М., чрез адв. М. П., съд. адрес: гр. София, ул.

„*******, ет. 1, постъпила срещу отказ, peг. № 20240513195938/15.05.2024 г., постановен по заявление А4, вх. № 20240513195938, за вписване увеличаване на капитала на дружеството от 2938750 лева на 9208740 лева чрез трансформиране на извършени допълнителни парични вноски в дялове от капитала, които да бъдат поети от едноличния собственик „У.С. 2022” АД.

1

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като към заявлението били приложени документите, установяващи основателността на заявеното вписване на увеличаване на капитала на „Т. М.Т.С.” ЕООД, като извършените парични преводи като допълнителни вноски не подлежали на оценка по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ, тъй като такава се прилагала само за непаричните вноски. Не бил възможен спор каква е стойността на извършените парични плащания, които били в български лева (официална парична единица в Република България съобразно чл. 24 от Закона за Българската народна банка (отм.)) и в евро, за което е определен официален валутен курс на лева към еврото (чл.

29, ал. 2 ЗБНБ (отм.)), поради което същите не се нуждаели от оценка. Извършените допълнителни парични вноски представлявали форма на кредитиране на дружеството и при невъзстановявнаето им в уговорения срок, възниквало вземане на извършилия ги съдружник, в случая - едноличен собственик на капитала, в правомощията на когото било да определи начина на погасяне на допълнителните вноски и нямало пречка това да стане чрез придобиване на дялове в капитала. Допълнителните парични вноски не били вноски в капитала и за тях забраната за прихващане, въведена с нормата на чл. 73а ТЗ не се прилагала.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат допълнителни съображения в подкрепа на постановения отказ, които е следвало да бъдат изложени при неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20240513195938 е заявено за вписване в ТРЮЛНЦ по партидата на „Т. М.Т.С.” ЕООД увеличаване на капитала на дружеството от 2938750 лева на 9208740 лева чрез трансформиране на извършени допълнителни парични вноски в дялове от капитала, които да бъдат поети от едноличния собственик „У.С. 2022” АД. В протокол от 25.04.2024 г. съвета на директорите на „У.С. 2022” АД взел решение с извършените допълнителни парични вноски в полза на „Т. М.Т.С.” ЕООД, които не били погасени към 31.12.2023 г. и възлизали на общо 6269993,68 лева да бъде увеличен капитала на последното, като с новоемитираните дялове се погаси задължението за връщане на допълнителните вноски.

Длъжностното лице в постановения отказ приело, че допълнителната парична вноска представлява вътрешен източник за финансиране на дружеството, поради което решението на ОС на съдружниците/едноличния собственик на капитала за извършването й не се отразява в търговския регистър и в капитала на дружеството – аргумент от чл. 134, ал. 3 ТЗ.

По правната си същност допълнителната парична вноска представлявала заем, даден от съдружника на дружеството, респективно - вземане на съдружника от дружеството. Срещу направената допълнителна парична вноска, съдружникът придобивал право на вземане към дружеството за сумата на вноската. За целите на увеличаването на капитала, съдружникът се задължавал да извърши вноска, била тя парична или непарична включително като апортира вземането си към дружеството за направената допълнителна парична вноска, но в този случай, следвало да бъдат спазени изискванията на чл. 72 и чл. 73 ТЗ - да се извърши оценка на вземането на съдружника/едноличния собственик, вноската да се опише в учредителния акт и да се заяви за вписване в търговския регистър, които изисквания не били изпълнени. С 2 оглед неприложимостта на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице постановило обжалвания отказ за вписване на заявеното увеличаване на капитала по партидата на „Т.

М.Т.С.” ЕООД.

Жалбата е депозирана в срок, но по същество е неоснователна.

Предметът на дължимата от регистърния орган проверка се свежда до установяване от формална страна спазването на законовите изисквания за увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове и спазен ли е редът за заявяване вписването на промяната в обстоятелствата по партидата на дружеството в търговския регистър.

В настоящото производство не е спорно, че едноличния собственик на капитала на „Т.

М.Т.С.” ЕООД - „У.С. 2022” АД е извършил допълнителни парични вноски в изпълнение на решение от 01.10.2022 г., за които са представени доказателства, които следвало да бъдат върнати до 31.03.2023 г. с годишна лихва от 6 %, като с ново решение на съвета на директорите на едноличния собственик от 25.04.2024 г. е прието непогасения остатък от подлежащата на връщане сума да бъде погасен чрез издаване на нови дялове от капитала на „Т. М.Т.С.” ЕООД. Така същественият в настоящото производство въпрос е допустимо ли е тази форма на увеличаване на капитала и приложима ли е била процедурата на чл. 72, ал. 2 ТЗ в случая.

В решение № 467 от 16.07.2004 г. по гр. д. № 1866/2003 г., I Т. О. на ВКС, спорният в настоящото производство въпрос е подробно разяснен, поради което и настоящият състав възпроизвежда тук решението в съществената му част. Търговският закон с нормата на чл.

148 е уредил само начините на увеличаване на капитала на дружествата с ограничена отговорност, без да урежда източниците за това. За акционерното дружество изрично е предвидена възможността за увеличаване на капитала със средства на дружеството (чл. 197, ал. 1 ТЗ), каквато разпоредба при дружествата с ограничена отговорност липсва. Това обаче не означава, че нашето законодателство забранява увеличаване на капитала при дружества с ограничена отговорност за сметка на неразпределената печалба. Напротив. Търговският закон предвижда три начина за увеличаване на капитала: увеличаване на дяловете, записване на нови дялове и приемане на нови съдружници. Съобразно източниците на средства увеличаването на капитала бива ефективно и номинално. Принципът е капиталът да бъде увеличаван ефективно чрез нови вноски и при трите начина. Но нашето законодателство допуска и номинално увеличаване на капитала за сметка на дружественото имущество, което превишава стойността на записания капитал. В чл. 12, ал. 1, т. 13 и т. 14 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ-1998 г.) при посочване на неподлежащото на облагане имущество, законодателят е допуснал разпределяне на печалбата в търговското дружество под форма на нови дялове или увеличаване на номиналната стойност на записаните вече дялове. Това разпределение на печалбата изрично е посочено като източник за увеличение на капитала и по двата му начина: чрез записване на нови дялове и увеличаване номиналната стойност на съществуващите такива. Тази идея е възпроизведена и в действащия ЗДДФЛ, който в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 предвижда да не се облагат разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. Следователно нашето законодателство допуска номинално увеличаване на капитала за сметка на дружественото имущество, което превишава стойността на записания капитал, какъвто е и настоящият 3 случай.

Действително допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви (чл. 147, ал. 3 ТЗ), както в случая. Това обаче не означава, че те не могат да служат за източник за увеличаване на капитала. Допълнителните парични вноски се правят по решение на общото събрание (едноличния собственик на капитала) само при определената от чл. 134, ал. 1 ТЗ цел: покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. При това решението на общото събрание на дружеството за допълнителна парична вноска трябва да бъде обвързано с определен срок, в който дружеството ще ползва средствата. След изтичане на срока или при опрощаване на задължението на дружеството за връщането им от кредитора - съдружник, няма пречка при единодушно решение на съдружниците или при решение на едноличния собственик допълнителните парични вноски да послужат за увеличаване на капитала. Решението за увеличаване на капитала с допълнителни парични вноски, като всяко решение за увеличаване на капитала, трябва да бъде взето с единодушие (чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 134, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 1 ТЗ).

Независимо, че внасянето на допълнителните парични вноски е свързано със строго определена цел, те представляват имущество, с което дружеството може да се разпорежда, доколкото законът не го забранява. Такава забрана в нашето законодателство няма, а съобразно изложеното по-горе и разпоредбата на ЗДДФЛ, увеличаването на капитала в дружества с ограничена отговорност с имуществото, под форма на неразпределена печалба, е допустимо. Допълнителните парични вноски служат за постъпване на нови парични средства в дружеството, при това свързано със строго определени цели за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Специалната цел, с която са направени допълнителните парични вноски, обаче, не се отразява на правната им същност.

Те представляват особена форма на кредитиране на дружеството. С внасянето на допълнителна парична вноска дружеството става длъжник на съдружника-вносител („У.С.

2022” АД), а съдружникът – кредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. С решението за увеличаването на капитала чрез допълнителните парични вноски фактически настъпва ликвидиране на дълг на дружеството чрез предоставяне на съдружника- кредитор на дял от основния капитал. Налице е една сделка, която съдържа в себе си две търговски операции: изплащане на дълга и придобиване на дял в капитала на дружеството. Въз основа на решението на едноличния собственик за увеличаване на капитала може да се дебитира сметката, по която се отчита дългът на дружеството към съдружника-вносител, и да се кредитира сметката "Основен капитал".

Съдружникът, притежател на вземането, може да го прихваща със свое вземане срещу дружеството. За разлика от дружествения дял, вземането за допълнителна парична вноска може да бъде прехвърляно без ограничение (чл. 129 ТЗ), поради което и носителят му може да вземе решение за апортирането му срещу нови дялове от капитала.

При дадените от ВКС разяснения следва да се приеме, че увеличаването на капитала за сметка на допълнителните парични вноски е напълно допустимо, но тъй като в случая увеличението не е станало за сметка на имущество на „Т. М.Т.С.” ЕООД над вписания капитал (неразпределена печалба), а чрез записване на нови дялове от „У.С. 2022” АД срещу вземането му за връщане на допълнителните парични вноски, то спазването на процедурата по чл. 72 ТЗ е било наложително. Срещу новите дялове „У.С. 2022” АД не извършва плащане, а внася свое вземане, което макар да има за предмет конкретна парична сума само 4 по себе си представлява непарична вноска (субективно материално право на вземане) и чл.