Решение № 622 от 14.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502284 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. П. С. и И. И. И. срещу решение № 260251/ 25.04.2024г. на СГС, ГО, 18, постановено по гр.д.

№ 8367/19г. в частта, в която е отхвърлен искът на първата с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, а на втората изцяло.

Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД в частта, в която е уважен искът на М. П. С. по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди .

Жалбоподателите- ищци твърдят, че правилно е прието по отношение на М. С., че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за смъртта на баща й П. С., настъпила при ПТП на 29.10.2017г.

Има влязла в сила присъда по отношение на виновния водач. М. С. счита за занижен определеният размер на обезщетението. Съдът не е обосновал убедителен оценъчен извод. Някои от фактите са обсъдени формално, а други не са обсъдени. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

1

И. И. поддържа, че неправилно и необосновано е отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й П. С.. Съдът не е извършил цялостна и всеобхватна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Между нея и починалия й дядо е имало много силна връзка, обусловена от конкретни обстоятелства- майка й я е родила на 15 години, а биологичният й баща не се е интересувал от нея. Тя е била отглеждана от майка си, баба си и дядо си. Дядо й е осъществявал функциите на неин баща.

В обжалваната от И. И. част решение е постановено в противоречие с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Правилно е прието, че не е налице съпричиняване на вредите от страна на П. С..

Затова М. С. моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. И. И. моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от нея иск.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част е неправилно. Счита, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не кореспондира с действително търпените. М. С. рано се е отделила от семейството си, което е съпроводено с липса на финансова и емоционална зависимост от родителя си.

Разводът на родителите й не подпомага укрепване на връзката родител- дъщеря. Неправилно е прието за неоснователно възражението за съпричиняване. Сочи, че по друго дело за вреди от смъртта на П. С. е приет принос от 30%. Той е установен от събраните доказателства. Поддържа, че съпричиняването от страна на починалия е не по- малка от 50%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за сумата над 40 000 лв. до уважения размер от 100 000лв.

В депозирани писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните взаимно оспорват жалбите си.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищците М. С. и И. И. твърдят, че на 29.10.2017г. около 20.30ч. на пътя между с.

Гайтаново и с. Априлово, община Горна Малина на път SF02170, на около 2км. от с. Априлово е настъпило ПТП. Водачът Г. С., управлявал лек автомобил „ Тойота Раф 4“ с рег. № ******** се движел с несъобразена скорост с атмосферните условия и навлязъл в насрещната пътна лента, където се намирал лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ********, управляван от П. Д.

С.. Настъпил е удар между двете МПС, при който е загинал последният.

Образувано е досъдебно производство. Ищецът М. С. е негова първородна дъщеря, за която той е полагал грижи, помагал й е финансово. Тя е родила на 15години и скоро след раждането на детето се е разделила с баща му.

Починалият й е помагал за отглеждането на внучката си. М. С. и баща й са се чували почти всеки ден по телефона, а той е идвал през седмицата в гр.

София и са виждали, а тя е пътувала до семейната им къща в с. Гайтаново, за да бъде с родителите си. Ищецът С. е на 28 години, когато е загубила баща си.

Била е силно привързана към него и все още не може да преодолее тежката му загуба. Тя е споделяла всичко с него, търсела е опора и подкрепа от него.

Преди загубата М. С. е била младо, весело момиче. От внезапната смърт на баща й тя е изпаднала в тежко психическо, емоционално състояние, тъгата я преследва постоянно. Изпитва огромна болка, която не е превъзмогнала.

Ищецът И. И. е внучка на починалия П. С.. Тя е била на 13 години, когато е настъпила смъртта му. Поради раздялата на родителите й и липса на отношения с биологичния й баща, тя е имала особена и необичайно близка връзка с дядо си, която може да се определи като такава между баща и дъщеря. Той и баба й са я отгледали от бебе. Той е водел и вземал от училище, живеели са под един покрив. След това починалият е отишъл да живее в с. Гайтаново заедно с жена си, но И. И. ги е посещавала редовно.

След смъртта му тя е се е променила- затворила се е в себе си, плачела е , развалила е успеха си в училище. Не е можела да повярва, че дядо й го няма, отказвала да говори с близките си, сънувала кошмари, станала раздразнителна и избухлива.

Лекият автомобил „Тойота Раф 4“ е имал застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към момента на ПТП.

Предявили са застрахователни претенции пред дружеството, но са получили отказ да им се определи и изплати обезщетение. Считат, че изтърпените болки и страдания трябва да бъдат възмездени. Затова М. С. моли съда да осъди 3 ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., в едно със законната лихва от 29.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. И. И. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение от 100 000лв., в едно със законната лихва от 29.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата Претендират разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК оспорва исковете.

Не оспорва наличието на валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „ Тойота Раф 4“ с рег. № ******** към датата на ПТП. Прави възражение за нередовност на исковата молба по отношение на И. И., тъй като не е посочена банкова сметка.

Счита, че на нея не й се дължи обезщетение, тъй като не попада в кръга от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си. Поддържа, че претендираното от М. С. обезщетение за неимуществени вреди не съответства на изискванията за необходимост и достатъчност. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия П. С., тъй като е управлявал лек автомобил „Пежо 206“ по средата на пътното платно, с което е нарушил правилата за движение по пътищата, както и след употреба на алкохол над 0, 5 промила, а именно 3, 64 промила. Това представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С тази концентрация на алкохол същият е следвало да бъде в безпомощно и безсъзнателно състояние.

Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.10.2017г., протокол за оглед на ПТП от същата дата и фотоалбум е, че на 29.10.2017г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП.

Не се спори, че за лек автомобил „ Тойота Раф 4“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на ПТП.

Безспорно е, че на ********г. при описаното ПТП е починал П. Д. С.препис- извлечение от акт за смърт.

От удостоверение за наследници № 011242/.01.11.2017г. се установява, че след смъртта си, той е оставил като законни наследници две дъщери, от които едната е ищецът М. С..

Не се оспорва, че ищецът И. И. е дъщеря на М. С. и внучка на П. С..

4

Не се спори, че с влязла в сила присъда водачът Г. С. е признат за виновен за станалото на ********г. пътно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смъртта на П. С..

Безспорно е, че ищците са отправили до ответника извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от дружеството на 22.01.2019г. и са представили допълнително поискани от застрахователя доказателства. С писма от 19.04.2019 г. и 13.02.2019г. застрахователят е отказал да им изплати такова.

Към исковата молба е представена автотехническа експертиза, изготвена за нуждите на наказателното производство, която съдът не следва да обсъжда в гражданския процес, тъй като не е събрана по предвидения в ГПК ред.

Представената съдебномедицинска експертиза на труп № 769/17г. представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, изготвен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и установяваща причините за смъртта на П. С. след извършена аутопсия. Същата е представена в цялост към отговора на исковата молба. От нея е видно, че при изследване на кръвна проба от трупа на починалия, каква е причината за смъртта му, както и че в кръвта му е имало 3,64 промила алкохол.

По делото е допусната медицинска експертиза- основна и допълнителна, според която причината за смъртта на П. С. е пряка и непосредствена причина от ПТП и се дължи на закрита гръдна травма. Той е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Вещото лице е посочило с какво се характеризира тя. Посочило е, че при такава концентрация на алкохол в кръвта 128 пъти нараства вероятността за транспортни произшествие в сравнение с по- ниска степен на алкохолно опиянение. Вещото лице е посочило, че в момента на настъпване на удара П. С. най-вероятно е бил без поставен предпазен колан. Ако е бил с такъв той ще получи по- леки травми, но не може да се направи прогноза дали би настъпила смърт. В съдебно заседание експертът е допълнил заключението си.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертизаосновна и допълнителна. От заключението се установява, че ударът между двете МПС е челен и е настъпил в лентата за движение на лек автомобил „Пежо 206“. Предните чести на автомобилите са се припокривали с 1, 26м.

Платното за движение е двупосочно, без хоризонтална маркировка и пътни 5 знаци. От двете му страни има банкети. Непосредствено преди удара лек автомобил „Пежо 206“ се е движел в своето платно в близост до мислената осева линия- 10-15 см. в дясно от нея. Участъкът от пътя, където е станало произшествието е прав и водачът С. е имал възможност да възприеме лек автомобил „Тойота Раф4“ от голямо разстояние , но не и че той е в неговата част от пътното платно. За водача на лек автомобил „Пежо 206“ ударът е бил непредотвратим и при спиране от негова страна. В съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото заключение.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, безпристрастни, обосновани, основаващи се на научните правила и опита на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Л. е първа братовчедка на М. С.. Познава ищците.

Вечерта, когато е станало ПТП, на нея са й се обадили полицай, за да я уведомят за него. След като отишла на мястото на произшествието се е обадила на М.. Свидетелят описва емоционалното състояние на М. С. от смъртта на баща й, как я е възприела, какви са били отношенията между двамата. Описва и как И. И. е възприела смъртта на дядо си, какви са били взаимоотношенията между тях.

Свидетелят И. познава И. И. от 10 години. Не са приятелки от 2020г.

Били са съседи и най-добри приятелки. Тя също излага твърдения за това, как ищецът И. е възприела смъртта на дядо си, какви са били отношенията между тях.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Л. ги прецени при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка с ищците, но ги счита за достоверни и убедителни.