Решение № 1026 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. А.ов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. А.ов Административно наказателно дело № 20265330200625 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 1072/22.12.2025 г., издадено от заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, на основание чл. 178е от ЗДВП, на А. И.

Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. С жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Р. моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна като незаконосъобразно, по следните съображения:

В АУАН и НП са изложени следните фактически констатации относно твърдяното административно нарушение: При направена проверка на 18.08.2025 г. в гр. Пловдив, около 13,40 часа, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, попадащ в улична регулация, между кварталите 15, 15А, 15б и квартал 16 по регулационен план на Северна индустриална зона Пловдив, е установено, че е паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, с регистрационен № ***, собственост на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, клон Пловдив, като ползвател е „ПИМК“ ООД с ЕИК 115536179, на тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя.

За констатираното нарушение по ЗДвП била издадена глоба с фиш, която била надлежно 1 оспорена в предоставения 7-дневен срок, което наложило реализиране на процедурата по чл.

39, ал. 3 ЗАНН; редовно поканен да подаде декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП, управителят на „ПИМК“ ООД - А. И. Й. не се отзовал на поканата, поради което процесните АУАН и НП били издадени именно срещу него; АУАН бил издаден при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя. За посочените обстоятелства способстват показанията на актосъставителя Х. С. К., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателства и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие, а именно извадка от общ устройствен план на гр. Пловдив - извадка от комуникационно –транспортната схема на гр.

Пловдив, извадки от генерален план за организация на движението на община Пловдив.

В настоящия случай на жалбоподателя е вменено във вина нарушение по чл.94, ал. 3 от ЗДвП- паркиране върху тротоар. Дефиницията за тротоар е дадена в § 6, т.6 от ДР на ЗДвП, а именно „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че улица която да е отразена в генералния план за организация на движението на гр. Пловдив, в процесния ПИ с идентификатор ***, не съществува. За процесния имот изобщо не са уредени правила за движение на пешеходци, поради което „съоръжението“, където е било паркирано превозното средство не представлява тротоар по смисъла на дадената легална дефиниция от законодателя. Същото не да отговаря на критерия да е част от път, която да е предназначена „само за движение на пешеходци“. Следователно извършеното деяние се явява несъставомерно като нарушение по чл. 94, ал.3 ЗДвП, което се явява и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

На следващо място процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на друго самостоятелно основание. В процесния казус АУАН е издаден в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.

Разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН предвижда възможност АУАН да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, но единствено в случаите, когато нарушителят е редовно призован и не се яви за съставяне на акта или нарушителят не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от страна на контролните органи. Следва да бъде отбелязано, че за да намери приложение чл.40, ал.2 ЗАНН нарушителят следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не да бъде призован за други процесуални действия или действия по разследване. В настоящия случай от текста на приложената по преписката покана от 11.09.2025г. се установява, че жалбоподателят е уведомен, че предвид подаденото от него възражение срещу глобата с фиш, е необходимо да се стартира процедура по чл.39, ал.3 ЗАНН и изрично е поканен да се яви на 01.10.2025г. в 10.00 часа в сградата на сектор „Общинска полиция - Пловдив“ за стартиране на тази процедура. Посочено е, че във връзка с горното е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл.188 от ЗДвП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение.

От текста на поканата е видно, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви на 01.10.2025г. В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл.188 от ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен посоченото в декларацията лице. Покана, с която на нарушителя се указва да представи документи от значение за проверката, като се предупреждава, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл.40, ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като от една страна същата е условна, а не изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи, а от друга страна, защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, т.е. той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“. В настоящия случай с поканата, от жалбоподателят е поканен да се яви в сектор „Общинска полиция“ във 2 връзка с нарушение, евентуално извършено от него, като не е бил поканен редовно за съставяне на АУАН, именно на дата 01.10.2025г. Предвид неспазване на процедурата по чл.40, ал.2 ЗАНН е налице съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Безспорно липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на нарушителя да участва в най-ранния етап на административно – наказателното производство, което нарушение не се санира с факта, че впоследствие АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия- връчване на АУАН, са извършени надлежно.

Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 180,00 евро с ДДС за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, предвид представените по делото фактура, договор за правна защита и съдействие, както и платежно нареждане. От представителя на въззиваемата страна е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно.

Действително претендираният размер на адвокатско възнаграждение попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Същевременно съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.

Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените съображения и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която е сравнително ниска; имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 50 лева (еврова разностойност 25,56 евро), като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права; вида и обема на осъществената адвокатска защита и съдействие, съдът намира, че не следва да се присъди в цялост претендираното адвокатско възнаграждение, а следва да се присъди възнаграждение в размер на 70,00 евро.

Същевременно, съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК, „Поемане на разноски“ от 3

„административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Пловдив.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1072/22.12.2025г., издадено от заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 178е от ЗДВП, на А. И. Й., е наложено административно наказание – глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати н а А. И. Й., сумата от 70,00 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.