Решение № 3376 от 26.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3376 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330117219 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит от разстояние от 05.04.2023г. е нищожен, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, т.9, 10, 11, и чл.19, ал.4 ЗПК, а при условията на евентуалност – че е нищожна клаузата по параграф 7 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 511.44 лв. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 08.12.2023г. от Е. И. С. против „София Комерс Кредит Груп“ АД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 05.04.2023г., по силата на който била предоставена сума в размер на 1500лв. за срок от 12 месеца. Следвало да се върне обща сума в размер на 1917.96 лв., при фиксирана годишна лихва от 48 % и ГПР 60.11 %. Съгласно параграф 7 от договора в срок от 3 дни от подписване на същия, ако не бъдело представено обезпечение кредитополучателят дължал неустойка в размер на 1123.80 лв. Счита, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като липсвали условия за прилагане на посочения лихвен процент. Не ставало ясно фиксиран ли е или променлив. Нямало отбелязване какъв е общият размер на лихвата.

Нарушен бил и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Предвидена била дължимост на такса гарант, като не ставало ясно какво е включено в ГПР. Договорът бил нищожен и на основание чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като неустойката не била включена в ГПР, тоест същият не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което подвеждало потребителя. ГПР бил 60.11 %, 1 а максимално допустимият бил 50 %. В условията на евентуалност счита клаузата за неустойка за нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, както и поради противоречие с чл.146, ал.1 ЗЗП. Неустойката съставлявала около 90 % от заемната сума.

Поради включването на този допълнителен разход се стигало до допълнително скрито възнаграждение по договора за кредит. Не ставало ясно какви са настъпилите вреди в правната сфера на кредитора-ответник. Предвидената неустойка излизала извън присъщите й функции и служило единствено като инструмент за неоснователно обогатяване.

Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват. В договора бил посочен фиксиран лихвен процент, а в погасителния план се съдържала всяка една погасителна вноска. Освен в договора, информация за дължимите суми била посочена и в СЕФ. Съдържа се позоваване на чл.19, ал.3, т.1 ГПК, като се сочи, че вземания за неустойка не следва да се включват в ГПР. Направено е искане за отхвърляне на главния иск за нищожност на договора, като на основание чл.237 ГПК се прави искане да се уважи искът за нищожност на клаузата за неустойка. Претендирани са разноски.

Предявен е насрещен иск за осъждане на ищцата да заплати сумата от 1362.53 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 265.99 лв. договорна лихва за периода от 05.07.2023г. до 05.01.2024г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор по насрещните искове, със становище за тяхната неоснователност. Направено е искане за прихващане на сумата, платена от ищцата от 253.48 лв. към дължимата се по договора главница.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски микрокредит от 05.04.2023г., сключен между „София Комерс Кредит Груп“ АД и Е. И. С., в качеството им съответно на кредитор и потребител, с размер на отпуснатия заем 1500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент:

48 %, ГПР: 60.11 %. Представени са Общи условия на дружеството за предоставяне на потребителски микрокредити от разстояние, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което на дата 05.04.2023г. „София Комерс Кредит Груп“ АД е изпълнило задължението си да предаде отпуснатата сума в заем на Е. С. – плащане чрез системата „Изипей“ – съгласно разписка за извършено плащане – превод в размер на 1000 лв. и рефинансиране на предишен кредит в размер на 500 лв. Общо платените по договора суми от лицето са 253.48 лв., от които 113.47 лв. главница и 116.01 лв. договорна лихва. Непогасената главница възлиза на сумата от 1362.53 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

2

Между страните не е спорно, че на 05.04.2023г. между тях е сключен договор за потребителски микрокредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 1500 лева, при уговорен лихвен процент в размер на 48 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 60.11 %, която сума, заедно с лихви и такси следвало да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски. Не се спори, установява се и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, че заемната сума е отпусната на кредитополучателя.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

С исковата молба се твърди, че договорът за кредит е недействителен, поради нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, като в него следва да са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати кредитополучателят, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 60.11 %, а възнаградителната лихва – 48 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Освен това предвиденият в договора ГПР от 60.11 % надвишава максимално допустимия размер на ГПР по чл.19 ЗПК. В допълнение, в параграф 7 от договора е предвидено, че ако потребителят не представи някое от обезпеченията по параграф 6 от договора и не упражни правото си на отказ, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск и се съгласяват, че същият заплаща обезщетителна неустойка в размер на 1123.80 лева, платима на 12 равни части на падежните дати, заедно с погасителната вноска. Според параграф 6 в тридневен срок от подписване на договора потребителят се задължава да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: а) поръчителство на едно физическо лице с трудово възнаграждение над 90 % от стойността на отпуснатия кредит или б) поръчителство на две физически лица с трудово възнаграждение над 50 % от стойността на отпуснатия кредит. Не се спори, че неустойката не е включена в ГПР. Следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действително приложения между страните в кредитното правоотношение. Или се налага извод, че сключеният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради това съдът намира, че 3 предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на главния иск не са налице предпоставки за произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка на параграф 7 от договора.

С насрещната искова молба е посочено, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като Е. С. била заплатила частично вноска № 2 и не е заплатила вноски № 3 до № 9 по погасителния план. Неизпълнението не се оспорва от кредитополучателя, като в хода на производството по делото е настъпил падежът и на последната погасителна вноска по договора – 05.04.2024г., който факт следва да бъде съобразен по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за кредит е обявен за недействителен на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължи лихва и други разноски. Отпуснатата в заем сума възлиза на 1500 лв., а според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, по кредита има направени доброволни плащания в общ размер от 253.48 лв., или на връщане подлежи, по предявения насрещен иск, разликата между двете суми – сумата от 1246.52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 18.01.2024г. до окончателното плащане на сумата.

Искът за разликата над този размер до пълния претендиран размер от 1362.53 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл.23 ЗПК следва да се отхвърли и искът за сумата от 265.99 лв. договорна лихва за периода от 05.07.2023г. до 05.01.2024г.

При този изход на делото и предвид направените от страните искания, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 121.67 лв. внесена държавна такса.

По делото ищцата се е представлявала от адв. Д. М., който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, видно от представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, поради което и следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 400 лева по чл. 38 от Закона за адвокатурата, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените от ответното дружество разноски са в общ размер от 284.50 лв., от които 104.52 лв. внесена държавна такса, 180 лв. заплатен депозит за ССчЕ, от които по съразмерност е дължима сумата от 66.74 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Е. И. С., ЕГН ********** от *** и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

„Васил Калчев“, бл.58, офис № 6 договор за потребителски микрокредит от разстояние от 05.04.2023 г.

ОСЪЖДА Е. И. С., ЕГН ********** от *** да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Васил Калчев“, бл.58, офис № 6 сумата от 1246.52 лв. /хиляда двеста четиридесет и шест лева и 52 ст./, остатък от чистата стойност на кредита по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 4

05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 18.01.2024г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер от 1246.52 лв. до пълния претендиран размер от 1362.53 лв., както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 265.99 лв. договорна лихва за периода от 05.07.2023г. до 05.01.2024г.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Васил Калчев“, бл.58, офис № 6 да заплати на Е. И. С., ЕГН ********** от *** сумата в размер на 121.67 лв. /сто двадесет и един лева и 67 ст./ направени по делото разноски.