Решение № 478 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Е. Стоилова Гражданско дело № 20253110112059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Подадена е молба от Е. М. А. с ЕГН **********, гр.Варна, *********** срещу Д. А. Д., с ЕГН **********, *********** за постановяване на мерки за защита.

В молбата се твърди, че страните живеят на семейни начала от 2017г. като от съвместното си съжителство се родил синът им Д. Д.. Домът, в който живеели бил собственост на родителите на ответника.

След раждането на детето Д. преди 6 години ответникът започнал да ограничава личните й контакти, тя не можела да излиза без негово позволение. Ответникът започнал да злоупотребява с алкохол и да бие молителката като свидетел на това ставал синът им.

В края на 2024г. ответникът провесил молителката през прозореца, тя повикала полиция, но не попълнила документи до съда.

На 11.11.2025г. ответникът нанесъл побой над молителката, блъснал главата й в стената, ритал я по цялото тяло, тя успяла да избяга и да отиде при приятелката си.

На 12.11.2025г., когато молителката се прибрала ответникът отново бил пиян, хвърлил детската масичка по молителката, ударил я по главата и я изхвърлил от къщата като я плюел и я залял с вода.

Иска се издаване на заповед за незабавна защита

1

В проведените по делото открити съдебни заседания молителката не се явява.

Ответникът се явяват, като чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на подадената молба за защита.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН . Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответника са в отношенията по чл.3, т.2 от ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата е основателна.

От декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установява, че молителката е в декларирала, че над нея е осъществено домашно насилие от ответника, който я удрял с шамари, юмруци, ритници по цялото тяло и главата, целил я с различни предмети и се опитал да я души.

От приложената преписка по ЗМ ***********г. на 04 РУ Варна се установява, че преписката е образувана по жалба на молителката затова, че за времето от 11.11.2025г. до 12.11.2025г. е била подложена на психически и физически тормоз от ответника, който я удрял по главата и тялото с юмруци и ритници. По преписката е приложено медицинско удостоверение № 1386/2025г. на молителката, издадено от лекар от отделението към съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД на 13.11.2025г. съобразно, което се касае за разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата, травматичен оток в лявата слепоочна област на главата. Уврежданията са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат причинени по указаните време и начин – на 11.11.2025г. съпругът й блъскал главата й в стената, а на 12.11.2025г. я ударил с детска маса в областта на главата.

Видно от сведенията дадени от молителката от 12.11.2025г. тя е напуснала жилището на ответника и е излязла на квартира със сина си.

2

На 18.11.2025г. на ответника е съставен предупредителен протокол да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

От свидетелство за съдимост на ответника се установява, че той не е осъждан, има наложено административно наказание по чл.78а НК.

От показанията на св.*********** – колега на ответника, чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните живеели на семейни начала и имали общо дете. Страните не живеели заедно от м.11.2025г.

През м.11.2025г. ответникът работел на 3 обекта в с.***********, в м-ст „***********“ и в гр.***********. Работното време било от 08:00 до 17:00 ч., ако времето позволявало. Ответникът се прибирал от работа към 18:15ч./30ч.

Св.*********** подозирал, че ответника имал проблеми с молителката, защото бил изнервен, постоянно я търсел по телефона, а тя се оправдавала.

Ответникът не е споделял да е биел молителката, нито тя се е оплаквала на св.***********.

От правна страна съда намира следното:

Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, вр. с чл. 5 от ЗЗДН .

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

От показанията на св.*********** се доказа, а и ответникът не спори, че страните са живели на семейни начала като имат общо дете.

Според чл.10, ал.1 от ЗЗДН молбата за защита се подава до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. В настоящият случай този срок е спазен, молбата за защита е подадена на 13.11.2025г. за актове на домашно насилие осъществени в началото на 11.11.2025г. и на 12.11.2025г.

От приетите по делото писмените доказателства – декларация по ЗЗДН, 3

ЗМ***********г. на 04 РУ Варна, медицинско удостоверение № 1386/2025г., предупредителен протокол от 18.11.2025г., съдът приема за доказано, че на 11.11.2025г. и на 12.22.2025г. ответникът е осъществил домашно насилие над молителката като й нанесъл удари с шамари, юмруци, ритници по цялото тяло, бутнал главата й в стената и хвърлил по нея детската масичка. В резултат на това й причинил разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата, травматичен оток в лявата слепоочна област на главата. Тези актове на физическо насилие представляват и домашно насилие.

Изводът на съда за осъществено домашно насилие от ответника не се разколебава от показанията на св.***********. Обстоятелството, че ответникът е бил на работа от 08:00 до 17:00 ч. и се е прибирал в дома си след това, не му пречи по никакъв начин да осъществи домашно насилие над молителката. Фактът, че ответникът не е споделил на св.***********, че е „набил жена си“ и че молителката не се е оплакала на св.*********** не означава, че домашно насилие не е осъществено, тъй като това се доказва по безспорен начин от коментираните от съда по-горе доказателства.

При определяне на мерките за защита и тяхната продължителност съдът взема предвид вида на осъщественото домашно насилие – побой и обстоятелството, че настоящото производство по ЗЗДН е първо такова срещу ответника. Предвид гореизложеното, съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се забрани на ответника да извършва домашно насилие спрямо молителката; да се забрани на ответника да се приближава на разстояние от 200 метра до молителката, до жилищата й, местоработата й, и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 8 месеца. Съдът няма да посочи адрес на жилището на молителката, тъй като според обясненията дадени от нея по ЗМ ***********г. на 04 РУ Варна на 12.11.2025г. тя е напуснала жилището, в което е живяла с ответника и е заживяла на квартира, с чиито точен адрес съдът не разполага.

От така определения срок от 8 месеца следва да се приспадне срока на действие на мерките по издадената по делото Заповед за незабавна защита № ****/13.11.2025г. считано от издаването й на 13.11.2025г. на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН.

На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на ответницка по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на 4 дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.

Молителката не претендира присъждане на разноски по делото, поради което съдът няма да се произнася в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие, Варненският районен съд РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Е. М. А. с ЕГН **********, гр.Варна, *********** от осъществено спрямо нея домашно насилие от Д. А.

Д., с ЕГН **********, *********** в гр.Варна на 11.11.2025г. и 12.11.2025г. като:

ЗАДЪЛЖАВА Д. А. Д., с ЕГН **********, *********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо *********** А.

*********** с ЕГН **********, с адрес гр.***********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5 ал.1 т.3 ЗЗДН на Д. А. Д., с ЕГН **********, *********** да се приближават на разстояние от 200 метра до Е.

М. А. с ЕГН **********, до жилището, в което тя живее, до местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за срок от 8 месеца, от който срок ПРИСПАДА срока на действие на издадената по делото Заповед за незабавна защита № ****/13.11.2025г. считано от датата на издаването й на 13.11.2025г .

ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********, *********** да заплати по сметка на Варненският районен съд сумата от 12.78 евро, представляваща държавна такса по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Указва заповедта. на полицейските органи да следят за изпълнението на

Предупреждава Д. А. Д., с ЕГН **********, ***********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата.

5

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно на съответните РУ на МВР Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6