Решение № 313 от 12.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000482 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез ю.к.С.П., срещу решение №206/07.08.2025г., постановено по гр.дело№471/2024г. по описа на Окръжен съд -Шумен, в частта, в която е бил уважен иска на М. Т. Г. за осъждане на застрахователя въззивник да заплати обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди, резултат от претърпяно ПТП на 14.01.2024г., на автомагистрала Хемус, км.83+670, по вина на водача на л.а.Фолксваген транспортер, рег.№Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество, в уважения размер на 27 000 лева, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане.

С жалбата се излага, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Претендира се отмяната му ведно с присъдени в полза на насрещната страна разноски за първоинстанционното производство, ведно с отхвърляне на претенцията в обжалваната част. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски.

Основното оплакване на въззивника касае неправилно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, за който се твърди, че е в противоречие с критериите, залегнали в чл.52 ЗЗД. Застрахователят счита, че обезщетение в размер на 60 000 лева не отговаря на принципа на справедливост и действително търпените от ищцата вреди. Поддържа, че дружеството е заплатило извънсъдебно обезщетение на пострадалата в справедлив размер от 33 000 лева, което макар да е отчетено от съда, не е обусловило решаващите му изводи. Твърди, че съдът е определил необосновано двукратно завишен размер на обезщетение. В тази връзка, въззивникът излага довод, че възстановителният процес при ищцата е приключил в порядъка на 4-5 месеца, без усложнения, като налично предходно заболяване – ревматоиден артрит, макар да способства за оплакванията, няма връзка с конкретното ПТП и не следва да бъде отчитано като пряка и непосредствена вреда. Твърди се, че пострадалият крайник на ищцата /ръка/ е бил 1 имобилизиран в продължение на 35 дни и същата не е понесла по-големи от обичайните вреди, поради което съдът е присъдил несъразмерно високо обезщетение. /цит. съдебна практика, относима към обичайните размери на обезщетяване/ Твърди се, че определеното общо обезщетение от 60 хил.лева не съответства на постановената съдебна практика при сходни казуси, съотв. на изискването за съобразяване обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането – 14.01.2024г. Твърди се, че изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 33 000 лева – за неимуществените вреди ведно с разходите за лечение в размер на 3 594 лева, изцяло компенсира понесените от ищцата вреди съгласно чл.51 и чл.52 ЗЗД.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна М. Т. Г., чрез пълномощника й адв.Я. Д., за неоснователност на жалбата. Същият излага, че в обжалваната част решението на ШОС е правилно и обосновано, тъй като съдът е отчел всички събрани доказателства, носещи данни за релевантните факти по спора, в частност относимите към определяне размера на компенсацията. Посочва се постановена по сходни казуси съдебна практика.

Страната счита, че определеното обезщетение не само не е прекомерно, но се явява занижено спрямо действително търпените от ищцата неимуществени вреди. Акцентира се на обстоятелството, че ищцата не е напълно възстановена като пострадалият крайник е със значителен дефицит в движението. Посочва се, че травмата се отразява на начина на живот и на упражняваната от ищцата професия на зъболекар, тъй като препятства пълноценното й изпълнение. Акцентира се и на сериозните медицински интервенции, извършени непосредствено след увреждането, вкл. операция с открита репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с поставяне на ъгловостабилна плака и 12 бр. винта. Твърдят се извършени допълнителни интервенции по репариране и протекция на аксиларния нерв на горен десен крайник, аугментация /укрепване/ на фиксацията с шев, имобилизация за период от 35 дни както и назначен ограничителен /щадящ/ режим на движение на крайника за период от пет месеца, проведена физиотерапия с незадоволителен резултат, трайни последици от травмата, изразяващи се в ограничени движения на раменната става в сагиталната равнина и фронталната равнина както и в ротацията. Твърдят се персистиращи болки при активност на крайника, но и чувствителност без движение, която стига до пръстите и дланите.

Твърдят се 50% възстановяване на движенията на увредената ръка. Счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на поне 47 000 лева, над изплатеното от застрахователя, поради което жалбата е неоснователна.

Предмет на производството е и насрещна въззивна жалба на М. Т. Г., чрез адв.Я. Д. от САК, срещу отхвърлителната част от решението по гр.дело №471/2024г. на ОС – Шумен, за разликата над уважените 27 000 лева до предявените 47 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивникът поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, но съдът не е отчел в достатъчна степен интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, не е отчел отражението и трайните последици на търпените травматични увреждания върху начина на живот на ищцата. Счита, че справедлив размер на тези вреди се явява обезщетение в размер на 47 000 лева. /общо 80 000 лева с платеното извънсъдебно/ Излагат се теоретични съображения по приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която се съпоставя с понесените от ищцата травматични увреди и лечението им. Посочват се конкретните вреди и тяхното отражение върху психиката и живота на ищцата. Както в отговора, така и с жалбата се акцентира на непълното възстановяване на десния крайник като се твърди, че движенията му са останали ограничени до около 50%. Твърди се, че ищцата е търпяла и продължава да търпи болки както при активност, така и при пасивност на крайника, което е пречка да упражнява професията си на зъболекар. Твърди, че претендирания размер обезщетение е съобразен със застрахователните лимити, израз на обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, така и с присъжданите в сходни случаи обезщетения /цит. съдебна практика/ Претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и присъждане на пълния претендиран размер обезщетение в размер на 47 000 лева, ведно със законната лихва от уведомяване на застрахователя, считано от 03.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна по жалбата. В същото се излага, че изложените аргументи и съображения, не съответстват на критериите на чл.52 ЗЗД, като жалбата се явява неоснователна, а постановеното решение на първата инстанция за 2 отхвърляне част от претенцията, правилно и обосновано. Страната счита, че присъденото вече обезщетение /в размер на 27 000 лева/ нарушава смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД като води до значително неоснователно обогатяване на ищцата. Поради това, присъждане на допълнително обезщетение ще доведе до още по-голямо несъответствие със справедливостта, заложена като основен критерий в нормата на чл.52 ЗЗД. Намира релевираните от ищцата в жалбата твърдения и доводи за бланкетни. Сочи, че претендираното обезщетение значително надхвърля справедливия размер спрямо действително търпените от ищцата болки и страдания. Посочва съдебна практика, в която при сходни увреждания са присъждани по-ниски обезщетения. Оспорва се твърдението, че ищцата е затруднена при изпълнение на професионалните си задължения поради полученото увреждане на дясната ръка, като се твърди, че посочените пред вещото лице оплаквания имат изцяло субективен характер и не се подкрепят от събраните доказателства. Изтъква се довод, че съдът следва да отчете предхождащото ПТП заболяване на ищцата – ревматоиден артрит, което е повлияло в негативна степен на оздравителния процес, но не е в пряка връзка с процесното произшествие.

В съдебно заседание пред въззивния съд всяка от страните поддържа жалбата и депозирания по насрещна такава, отговор, както следва: за въззивницата – адв.П., а за застрахователя е подадена писмена молба от пълномощника ю.к.П..

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на М. Т. Г. от гр.Шумен чрез адв.Я. Д. от САК, с която е предявен осъдителен иск срещу Групама застраховане ЕАД, за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 26 000 лева, частичен иск от общо 47 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 14.01.2024г., ведно със законната лихва от уведомяване на застрахователното дружество на 03.06.24г. до окончателното изпълнение.

Твърди се претърпяно от ищцата ПТП на 14.01.2024г., като пътник в самокатастрофирал л.а.Фолксваген транспортер с рег.№Х ХХХХ ХХ, управляван от съпругът на ищцата Ж С Д, за който се твърди, че носи изцяло вина за процесното произшествие. За последното било съставено наказателно постановление на РУ - гр.Ябланица при ОД на МВР – Ловеч, връчено на водача на 05.02.2024г., влязло в законна сила поради необжалване. Твърди се настъпило за пътника М. Г. увреждане –счупване на раменната кост вдясно в областта на хирургичната шийка с разместване фрагментите и непълна луксация. След инцидента ищцата била приета в ЦСМП -Ловеч, но отказала лечение извън извършените й по спешност комплексни изследвания, тъй като била далече от местоживеенето си. Непосредствено след това била приета в МБАЛ Сърце и мозък -гр.Плевен, Клиника по ортопедия и травматология със силни болки и невъзможност за движение на десния горен крайник. Били установени отоци на травмираното място и патологични костни крепитации.

На ищцата била извършена операция съгласно оперативен протокол №93/23.01.2024г. – репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация с ъгловостабилна плаща и 12 винта. След тридневен престой, в който били извършени вливания на обезболяващи и антибиотици и антикоагуланти, ищцата е дехоспитализирана с мека ортеза за период от 30 дни. Твърди се, че в резултат на произшествието М. изпитвала силна уплаха и стрес, цялостно емоционално и функционално смущение. Не можела да движи ръката си, но изпитвала силни болки и при пасивност, а това от своя страна за продължително време създало неудобства и дискомфорт. Горното наложило хоспитализиране на 01.03.2024г. в МБАЛ – гр.Шумен за провеждане на физикална терапия и рехабилитация. При този болничен престой /от 8 дни/, посредством извършена ъглометрия, било установено значително ограничение в движението на дясната раменна става. Независимо от продължителната и разнообразна физикална терапия повече от половин година след ПТП ищцата продължавала да изпитва персистиращи болки и невъзможност за пълноценно движение на крайника. Изтъква се, че възстановяването отнема месеци като с оглед индивидуалните особености често не е възможно пълно излекуване. Твърди се, че в голяма степен ищцата изпитва притеснения от бъдещите последици от травмата и отражението й върху упражняваната професия на стоматолог. Това е създало у нея чувство на тревожност, напрежение и раздразнителност. Твърди се наличие на застрахователно правоотношение за процесния автомобил с ответното дружество по полица Гражданска отговорност, която обхваща периода на ПТП и проявените увреждания. Твърди се отправено до застрахователя заявление за обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди от събитието, по което била образувана щета на 03.06.2024г. Признава се доброволното изплащане 3 на сумата от 36 594 лева обезщетение, в което влиза и това за неимуществените вреди в размер на 33 000 лева. Счита, че с определяне на това обезщетение застрахователят е признал основанието на иска. Претендират се допълнително 26 000 лева /над изплатеното вече/, частичен иск от общо в размер на 47 000 лева.