Решение № 13592 от 05.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13592 гр. София, 05.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110143319 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Софийски градски съд, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на гр.д. № 16604/2018г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, за периода от 30.12.2018г. до 19.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразявало в бавене на производството по гр.д. № 16604/2018г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, по което нямало никакво движение за процесния период. Производството по делото не било приключило, поради което ищецът не бил подавал заявление по реда на глава 3а от ЗСВ. Сочи, че бавенето на делото в продължение на четири години причинило на ищеца стрес и нерви, страх, несигурност, отчаяние, безизходица, безпокойство, претърпял болки и страдания, не могъл да спи и да се храни. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който развива съображения за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Действително делото било образувано на 11.12.2018г. и към настоящия момент било висящо, но счита, че не били налице предпоставките за присъждане на обезщетение. От момента на образуване на делото съставът на СГС бил действал ритмично и постоянно бил извършвал необходимите процесуални действия, като не бил проявил поведение, с което да е забавил разрешаването на правния спор. По делото били налице два отвода на съдии, които били оправдани от изискването за справедлив процес, а след това били полагани изключителни усилия от съдията-докладчик в рамките на продължителен период от време да осигури правна помощ 1 на ищеца. Сочи, че ищецът водел изключително много дела срещу най-различни субекти, включително СГС, което водело до това, че съдиите от състава на СГС били добре запознати с личността и процесуалното поведение на ищеца, което затруднявало изграждането на обективно вътрешно убеждение. С оглед на това счита направените отводи за законосъобразни и своевременно предприети действия, които целят осигуряване на справедлив процес. Сочи, че множеството дела затруднявало процеса по осигуряване на правна помощ на ищеца с оглед невъзможността да се осигури адвокат, който да поеме защитата му. Моли съдът да вземе предвид натовареността на СГС, която можела да се вземе предвид като извинителен критерий, когато държавата е предприела мерки за разрешаване на проблема, каквито в случая били предприети. Сочи, че ищецът също бил допринесъл с поведението си за натовареността на СГС. Моли съдът да отхвърли предявения иск, евентуално да определи справедлив размер на обезщетението в съответствие с гореизложеното. Претендира разноски.

Прокуратурата на Република България чрез прокурор Кирил Въжаров е изразила становище за неоснователност на предявените искове.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Между страните няма спор и от изискания препис се установява, че към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело, производството пред СГС, образувано по подадената от ищеца искова молба е все още висящо. Както е възприето в съдебната практика /Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК/ допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл.

8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че е страна по гр.д. № 16604/2018г. по описа на СГС; наличието на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане на делото.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок, както и възраженията си относно приноса на ищеца за забавеното производство по делото.

В конкретния случай с определението от 12.01.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 28.02.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че ищецът по настоящото дело е ищец по гр.д. № 16604/2018г. по описа на СГС , както и че делото е образувано на 11.12.2018г. и е висящо към датата на исковата молба.

От приетия препис от гр.д. № 16604/2018г. по описа на СГС се установява следното.

Делото е образувано на 11.12.2018г. по искова молба на Е. Д. М. срещу Народното събрание и срещу Министерството на вътрешните работи за заплащане на сумата от 100 000 2 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на организирана от ответниците негативна медийна кампания и клевети срещу него за периода от 15.09.2009г. до 23.10.2018г. Сочи се наличие на множество медийни изявления на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, които съдържали обидни квалификации към ищеца и му приписвали извършването на престъпление. С исковата молба е направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и допускане на правна помощ. Ищецът е посочил, че предпочита като служебен адвокат да му бъде назначена адв. Галина Иванова.

На 11.12.2018г. делото е разпределено на съдия Галя Вълкова, председател на I-15 състав.

На 03.06.2019г. съдията-докладчик по делото е оставил същото без движение с указания за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция срещу всеки от двамата ответници.

На 04.06.2019г. и 21.06.2019г. ищецът Е. Д. М. е подал молби-уточнение във връзка с дадените му указания, като е потвърдил искането си за допускане на правна помощ.

Представена е декларация за семейно и имуществено състояние и удостоверение от ГД „ИН“.

С определение от 09.07.2019г. съдията-докладчик по делото се е отвел на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Отводът е мотивиран с постановени вече отводи на съдиятадокладчик по други дела с участието на ищеца, по които последният изразявал съмнение в безпристрастността на съдиите от СГС.

На 10.07.2019г. делото е разпределение на съдия-докладчик Екатерина Стоева.

С определение от 12.07.2019г. съдията-докладчик по делото се е отвел на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК със сходни мотиви.

На 15.07.2019г. делото е разпределено на съдия-докладчик Милена Михайлова.

С две определения от 09.10.2019г., съдията-докладчик е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски по делото, предоставил му е правна помощ и е разпоредил изпращане на искане до САК за определяне на служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП.

С уведомително писмо, издадено на 10.10.2019г. за адвокат на ищеца е определен адв. Е. Николов.

С определение от 07.11.2019г. същият е назначен за адвокат на ищеца в производството и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете.

С молба от 19.11.2019г. назначеният адвокат е уведомил съда, че не разполага с компетентност по дела, основаващи се на ЗОДОВ, поради което не може да осъществи защитата на ищеца. Моли да бъде заменен.

С определение от 20.11.2019г. съдът е освободил адв. Е. Николов и е разпоредил искане до САК за определяне на друг адвокат на ищеца.

С уведомително писмо, издадено на 21.11.2019г. за адвокат на ищеца е определен адв. Илиян Ангелов.

С определение от 20.11.2019г. същият е назначен за адвокат на ищеца.

На 21.11.2019г. така определеният адвокат е уведомил съда, че е в продължителен болничен поради претърпяна операция, поради което моли да бъде заменен.

С определение от 25.11.2019г. съдът е освободил адв. Илиян Ангелов и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 27.11.2019г. за адвокат на ищеца е определен адв. Тервел Раев.

3

С определение от 04.12.2019г. съдът е назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете.

След неуспешни опити за връчване на книжата на адвоката, а 24.02.2020г. същият е подал молба, с която също се е отвел от защитата на ищеца е поискал от съда да бъде заменен с мотиви за здравословни проблеми и претърпяна операция.

С определение от 25.02.2019г. съдът е освободил адв. Тервел Раев и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 26.02.2020г. за адвокат на ищеца е определен адв. Петър В..

С определение от 09.03.2020г. съдът е назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете.

С молба от 14.05.2020г. адвокатът е уведомил съда, че поради продължително лечение съобразно представен болничен лист, не може да поеме защитата на ищеца.

С определение от 02.06.2020г. съдът е освободил адв. Петър В. и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 03.06.2020г. за адвокат на ищеца е определена адв. Галина Иванова.

С определение от 09.06.2020г. съдът е назначил същата за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете.

Съдът е връчил препис от книжата на адв. Иванова на 23.06.2020г., но последната не е изпълнила дадените от съда указания.

С разпореждане от 02.10.2020г. съдът разпоредил уведомяване на САК за бездействието на адвоката да поеме защитата на ищеца.

С определение от 10.11.2020г. съдът е констатирал, че адв. Иванова не изпълнява възложената й правна помощ, което налага тя да бъде освободена и за адвокат на ищеца е назначен Е. Николов.

С молба от 24.11.2020г. адвокатът се е отвел от защитата на ищеца поради липса на компетентност.

С определение от 03.12.2020г. съдът е освободил адв. Е. Николов и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 04.12.2020г. за адвокат на ищеца е определен адв. Петър Петров.

С молба от 14.12.2020г. така определеният адвокат се е отвел от защитата на ищеца с мотиви, че по висящо дело защитава насрещната страна спрямо ищеца Е. М., поради което е налице конфликт на интереси.

С разпореждане от 16.12.2020г. съдът е разпоредил изпращане на ново искане до САК.

С уведомително писмо, издадено на 22.12.2020г. за адвокат на ищеца е определен адв. Румен Ангелов.

С определение от 11.01.2021г. съдът е назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете.

С молба от 15.02.2022г. адвокатът е уведомил съд, че не може да поеме защитата, тъй като не притежава опит в дела по прилагане на правото на Европейския съюз.

С определение от 16.02.2021г. съдът е освободил адв. Румен Ангелов и е разпоредил изпращане на ново искане до САК.

Искането е изпратено на 18.02.2021г., но по делото не е постъпило уведомително 4 писмо от САК за определяне на адвокат. Затова с определение от 03.06.2021г. съдът отново е разпоредил изпращане на искане до САК.

С уведомително писмо, издадено на 04.06.2021г. за адвокат на ищеца е определена адв. Нели Медарова.