Решение № 4137 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4137 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100108948 по описа за 2025 година

Образувано е по предявен от Гаранционен фонд срещу Е. И. Б. иск с правна квалификация по чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр.чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 67 243,99 лв., представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени по повод възникнало пътнотранспортно произшествие на 28,06,2022год. в гр.София, ведно със законната лихва върху тези суми от 06,08,2025год. до окончателното изплащане на вземането;

Релевират се доводи, че на 28,06,2022год., около 22,00часа в гр.София е реализирано пътнотранспортно произшествие с участие на моторно превозно средство, с марка Киа Сиид, с peг. № ****, управлявано от Е. И. Б., в района на паркинга на Културен дом „Искър“, находящ се на ул. ****, когато при предприета маневра „движение на заден ход“, поради нарушение на правилата за движение по пътищата е реализирано произшествие и удар с пресичащата в този момент зад автомобила Ю. И. П.. В резултата на ПТП за пострадалата са реализирани неимуществени и имуществени вреди, за които е предявен иск срещу ищеца поради липса на застраховка Гражданска отговорност. С Решение № 1761/25,03,2024год., постановено по гр.д. № 4057/2023 г. по описа на СГС, 1-26 състав ищецът е осъден да заплати сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от Ю. П. неимуществени вреди; сумата от 5 501.09 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, сумата от 9731.03 лв, представляваща законна лихва, начислена върху имуществени и неимуществени вреди, за периода 07.10.2022г. до 19.06.2024 г., сумата от 325.76 лв., представляваши разноски по делото, сумата от 4 290 лв.. представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 1 820.04 лв.разноски по делото.

1

Съгласно влязлото в сила Решение № 772 по в.г.д. № 1296/24 г . по описа на АС София. Ищецът е осъден да заплати: сумата от 4 307.15 лв.-обезщетение за имуществени вреди, които са претърпени от Ю. П., сумата от 1257.26 лв., представляваща законна лихва върху 4307,15лв. за периода от 04.04.2023 г. до 10.06.2025г., Сумата от 30.75 лв.-разноски и 258.43 лв.- държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК . Поддържа, че цитираните суми са платени към датата на исковата молба. Поддържа, че с изплащане на обезщетението ищецът встъпва в правата на увреденото лице срещу деликвента до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът - Е. И. Б. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излага доводи за недопустимост поради липса на правен интерес за ищеца, поради липса на твърдения и доказателства относно отговорността на ответницата за причиняването на процесния инцидент. Сочи, че липсва сила на пресъдено нещо, обвързваща и ответницата, поради непривличането й като участник в исковия съдебен процес, в който ищецът е бил осъден да заплати обезщетение на пострадалото лице. При условията на евентуалност счита предявените искове за неоснователни поради липсата на установени елементи от фактическия състав, обосноваващ деликтната отговорност за ответника, респективно не са налице предпоставките за възникване на регресното право на ищеца. Не оспорва плащането на процесната сума от ищеца на пострадалото лице.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът намира твърденията на ответницата за недопустимост на предявените искове за неоснователни с оглед изложените твърдения за платени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди въз основа на влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че ответникът не е конституиран като трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд налага извод, че не е обвързан от мотивите на решението в отношенията с ГФ/чл.223, ал.2 от ГПК/, но не обосновава извод за недопустимост на производството.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства – констативен протокол №321/28,06,2022год. на О ПП -СДВР се установява реализирането на пътнотранспортното произшествие на 28,06,2022год., около 20,00ч., в гр.София, на ул.Кръстю Паструхов, в района на №23/паркинг на културен дом Искър/ между лек автомобил Киа Сиид, с регистрационен номер ****, управляван от Е. И. Б. и Ю. И. П., пострадал в качеството на пешеходец. Посочена е причина за произшествието извършена маневра на заден ход от страна на автомобила, при което е пострадала пешеходката;

Не е спорно, че е предявен иск от пострадалото лице срещу Гаранционен фонд за 2 вреди от инцидента, поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност за МПС Киа Сиид **** към датата на събитието, по който е образувано гр.д.№ 4057/2023год., по описа на СГС, 1 ГО, 26 състав; Постановено е решение № 1761/25,03,2024год., с което исковите претенции са уважени частично. С решение №772/06,06,2025год. постановено по гр.д.№ 1296/2024год. решение на СГС е изменено като е присъдено допълнително обезщетение за имуществени вреди;

Видно от удостовереното в КП относно процесното ПТП, длъжностното лице е констатирало за МПС Киа, управлявано от Е. Б. да няма сключен договор за застраховка Гражданска отговорност. Посоченото обстоятелство съдът намира за установено, доколкото удостовереното от длъжностното лице има доказателствена стойност съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП.

От заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. София на ул. „Кръстю Пастухов", на паркинга пред Културен дом „Искър", който се състои от асфалтирана правоъгълна площ, която се използва за паркиране на автомобили перпендикулярно на бордюра пред входа на сградата. На пътното покритие са маркирани паркоместа за паркиране на автомобили. Не са налични пътни знаци. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Киа" е навлязъл в паркинга от ул. Кръстю Пастухов. След като е спрял пред празно място пред входа на Културния дом, водачът на автомобила е потеглил на заден ход и извършвайки десен завой, за да паркира автомобила перпендикулярно на платното за движение. В същото време, пострадалата пешеходка се е движила отзад автомобила. Водачът на автомобила е имал възможност да вижда пешеходката през лявото странично огледало за обратно виждане, но е продължил движението си в първоначалната му посока. Реализирало се е ПТП. Автомобилът със задната си част е ударил пешеходката, при което тя е паднала върху платното за движение. След удара водачът на автомобила е спрял, без да прегазва пешеходката.

Мястото на удара между л.а. Киа и пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на паркинга, е на около 7 метра пред входа на библиотеката. Скоростта на движение на лек автомобил Киа към момента на удара с пешеходката е била около 10 км/ч, а преди настъпването на ПТП е била 0 км/ч т.е. той е бил спрял.

Изложено е становище, че причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил Киа със системите за управление на автомобила, който е потеглил на заден ход в момент, в който от задната му страна се е движела пострадалата пешеходка.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се установяват получените травматични увреждания при пострадалата, а именно:

- счупване на латералния кондил/външен на голямопищялната кост в областта на лява 3 коленна става, закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено е болнично и домашноамбулаторно лечение. След инцидента пострадалата е транспортирана в СО- УМБАЛ”Св.

Анна”-АД София, прегледана по спешност, диагностицирана и хоспитализирана. След предоперативна подготовка на 01.07.22г. е оперирана, като е извършено кръвно наместване на счупването и метална фиксация със заключваща плака за проксимална тибия. Проведена е медикаментозна терапия, пред и следоперативна рехабилитация, изписана е с подобрение продължена антикоагулантна терапия, насочена за рехабилитация, настанена-хоспис, назначени КП. Изложено е становище получените травматични увреждания да са в причинна връзка с механизма на ПТП-пешеходец блъснат от лек автомобил предприел маневра-заден ход. Описаните увреждания, съгласно представената по делото мед. документация са в причинно следствена връзка с претърпяното ПТП. Извършените разходи за медицински и оперативни интервенции са били необходими с оглед лечебния и възстановителен процес на пострадалата.

За безспорно между страните е прието обстоятелството, че сумите присъдени с цитираните по-горе решения са платени на пострадалото лице –определение постановено по реда на чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено на 30,03,2026год.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. П., от показанията на който се установява, че е бил очевидец на произшествието. Видял една жена, която вървяла бавно по самата улица, в района на 4-5 паркоместа. Една кола тръгнала да излиза на заден ход от паркинга. Жената се намирала на улицата, на 1-2 метра зад автомобила. Не е видял да настъпва удар между колата и пешеходката. Жената като че ли се хлъзнала и паднала.

Водачът на колата бил познат на свидетеля. Жената се поизправила и казала, че нищо й няма.

От показанията на св. Ю. И. П., се установява, че тръгнала към находяща се в района на ПТП библиотека, поради предстояща буря, когато била блъсната от лек автомобил, в района на пешеходна пътека, който преди инцидента бил паркиран, като ударът настъпил при предприета маневра на заден ход. Преди това сочи, че не е падала, не се е подхлъзвала.

Паднала между задните колела и си ударила главата, получила фрактура на крака. Непознати мъже са я извадили от под колата. Не усетила в коя част на тялото била ударена.

По делото са представени фактури и разходни документи за извършени от ищцата разходи във връзка с лечението на обща стойност 9839,26лв./стр.40-68 от делото/ При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.558, ал.7 от КЗ, вр.чл.557, ал.1, т.2, б."а", вр.чл.493, ал.1 от КЗ.

По иска с пр.кв.чл.558, ал.7 от КЗ, вр.чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичано се намира на територията на Република България и няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, а с оглед встъпване в правата на кредитора и плащане на вредите на увреденото лице.

За установено по делото съдът намира настъпило на 28,06,2022год. ПТП по вина на 4 водач, управлявал МПС без задължителна застраховка Гражданска отговорност, вследствие на което за Ю. И. П. са причинени неимуществени и имуществени вреди. Извод в тази насока се обосновава от събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност. Налице е противоправно деяние управление на МПС в нарушение на чл.40, ал.1 и 2 от ЗДВП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В този смисъл възраженията, че не е настъпил удар между пострадалото лице и МПС, управлявано от ответника са неоснователни. Механизмът на произшествието е установен, както от автотехническата експертиза, така и събрани гласни доказателства. От друга страна дадените показания на ответника Е. Б. пред длъжностно лице в хода на ДП от 28,06,2022год. и 25,07,2022год. имат материална доказателствена сила за изявленията на ответника относно участието в ПТП. На дата 28,06,2022год. е заявила, че при потегляне назад, чула лек удар и спряла, а като излязла от автомобила видяла възрастна жена, приклекнала до колата. На 25,07,2022год. е заявила “Точно тръгнах назад и усетих, че нещо подпрях“. Ето защо съдът намира за установено да е настъпило съприкосновение между МПС и пострадалата, като не кредитира показанията на св.П., чиито показания цени по реда на чл.172 от ГПК като познат на ответника и изолирани от останалия доказателствен материал;