Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4891 от 21.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 728/2022
Вид
Решение № 4891
Подписан
21.09.2023
В сила
21.09.2023
Състав
Елена Иванова, Златка Чолева, Ивета Миткова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4891 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Златка Чолева

Ивета М. Антонова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20221100500728 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „И.А.М.“ АД срещу постановлението от 08.12.2021г. по изп.дело № 20217900402438 на ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ, с което е постановен отказ по искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изп.дело на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Постановлението се обжалва и в частта за разноските, които са определени от ЧСИ, както следва: 1/ разноски в размер на 200,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, след редуцирането с обжалваното постановление на първоначално приетия за събиране размер от 400,00лв., като е прието, че тези разноски се дължат в минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение само за образуване на делото; 2/ разноски от 72,00лв., представляващи авансово заплатени такси за образуване на изпълнителното производство, изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение и съобщение за приключване на делото и 3/ разноски от 60,00лв. с ДДС, представляващи пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, изчислена върху размера на събраното вземане, включващо сумата от 300,00лв. + 200,00лв.-адвокатски хонорар.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното постановление. Твърди, че от представените от него доказателства на ЧСИ е видно, че вземането- предмет на принудително събиране от 300,00лв. , е било заплатено на взискателя доброволно преди образуване на изпълнителното производство. Поддържа, че макар плащането да е станало в деня на 1 образуване на изпълнителното дело, плащането предхожда, /по часове- видно от преводното нареждане, с което е извършено – 9,15ч. /, момента на образуване на изпълнителното производство /, поради което изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено от ЧСИ на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Като последица от това длъжникът- жалбоподател поддържа, че не дължи на взискателя и разноски за изпълнението. С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на атакуваното постановление и вместо него- постановяване на друго, с което изпълнителното производство бъде прекратено на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, като съответно- всички разноски по изпълнението останат в тежест на взискателя. Заявява искане за присъждане на разноските направени в настоящото съдебно производство.

При условията на евентуалност / в случай, че жалбата му не бъде уважена/, жалбоподателят прави искане по чл78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, заплатено за настоящото производство в случай, че надвишава минимално определения размер.

Насрещната страна по жалбата- взискател в изпълнителния процес, С.П.М., оспорва жалбата като неоснователна. Не оспорва факта, че сумата от 300,00лв. му е заплатена от длъжника, но възразява, че плащането е станало в хода на образуваното изпълнително производство. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.75,ал.3 от ЗЗД и моли съда да съобрази факта, че неговата /на взискателя-кредитор/ банкова сметка е заверена със сумата от 300,00лв. в 13,54мин. на 02.12.2021г. Твърди, че именно това е релевантният момент, който следва да бъде взет предвид при съпоставката с момента на образуване на изпълнителното производство, което е станало в 11,58ч. на 02.12.2021г., когато от ЧСИ е регистрирана неговата молба за образуване на изпълнително дело. Нещо повече, счита, че доколкото молбата му за образуване на изпълнително производство е подадена от него чрез куриер на дата 01.12.2021г., то безспорно е, че плащането , извършено от длъжникана следващия ден и то в момент, следващ дори регистрирането на молбата за образуване на изп.дело във входящия дневник на ЧСИ, е в хода на изпълнителното производство. Ето защо, счита, че е изключено приложението на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, на която се позовава длъжникът- жалбоподател, съответно- таксите по изпълнението следва да се понесат от длъжника. Не претендира разноски за настоящото съдебно производство.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Р.М. с рег.№ 490 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ поддържа, че след като заверяването на сметката на взискателя със сумата- предмет на принудително събиране е в час, следващ този на образуване на изпълнителното дело, то плащането е в хода на изпълнителния процес, което изключва приложението на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК , а разноските по изпълнението следва да се понесат от длъжника.

2

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено следното:

С молба , изпратена чрез куриерска пратка на „Еконт“ под № 5300345609728 на 01.12.2021г., С.П.М. е заявил до ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ искане за образуване на изпълнително дело за събиране на сумата от 300,00лв. , като останал неиздължен остатък от общата сума от 600,00лв. по изп.лист, издаден по гр.дело № 14817/2020г. от Районен съд- Пловдив срещу длъжника „И.А.М.“ АД. С молбата, подадена от взискателя чрез пълномощник- адв.Р.Г., е заявено искане до ЧСИ за определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника по реда на чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 400,00лв. /200,00лв.- за образуване и 200,00лв.- за водене на изпълнителното дело/, предвид оказаната безплатна адвокатска помощ на взискателя. Към молбата е приложен изпълнителният лист , адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.11.2019г., като в последния изрично е отразено, че на взискателя е предоставена безплатна правна помощ от пълномощника –адв.Георгиев, на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА.

Документите, удостоверяващи подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело чрез куриер „Еконт“ , притежаващ лицензия за извършване на универсални пощенски услуги на датата 01.12.2021г., са приложени на гърба на л.4 от изпълнителното дело и с отговора на жалбата, подаден от взискателя – л.29 от настоящото дело.

Молбата за образуване на изпълнителното производство, изпратена по куриер на 01.12.2021г. от взискателя, е получена от ЧСИ на 02.12.2021г. и по нея е образувано изпълнителното дело № 20217900402438 с разпореждане от 02.12.2021г. Със същото разпореждане от ЧСИ са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв.- за образуване на изп.дело и в размер на 200,00лв.- за водене на изпълнителното дело, определени от ЧСИ на пълномощника на възскателя на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

На 02.12.2021г. до длъжника „И.А.М.“ АД е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумата от 868,00лв., включваща 300,00лв.главница по изпълнителния лист, 400,00лв.- разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 168,00лв.- такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Поканата е получена от длъжника на 02.12.2021г. вх.

№ 26112/ 03.12.2021г. взискателят С.М. е представил на ЧСИ преводно нареждане за креитен превод, от което е видно , че от длъжника е заплатена търсената главница от 300,00лв. по изп.лист, поради което е направено искане тази сума да не бъде събирана принодутелно. С молбата е направено искане за събиране само на разноските по изпълнението, включително определеният по реда на чл.38,ал.2 от ЗА адвокатски хонорар, предвид факта, че плащането на длъжника е извършено в хода на изпълнителния процес. Към молбата е приложено преводно нареждане, от което е видно, че сметката на взискателя е заверена със сумата от 300,00лв. на 02.012.2021г. в 13.43ч. по нареждане за банков превод на длъжника.

Със съобщение изх.№ 42078/31.12.2021г. ЧСИ е уведомил длъжника 3

„И.А.М.“ АД , че в резултат на извършеното от него плащане на сумата от 300,00лв., дългът му по изп.дело е редуциран, като остават дължими само разноските в размер на 400,00лв.- адвокатско възнаграждение и 168,00лв.ТТР към ЗЧСИ. Съобщението е връчено на длъжника на 06.12.2021г.

С уведомление вх.№ 26478/08.12.2021г. длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, с твърдението, че сумата- предмет на принудително събиране по изп.лист е заплатена доброволно преди образуване на изпълнителното производство, поради което и всички разноски по изпълнението следва да останат в тежест на взискателя. При условията на евентуалност, в случай, че от ЧСИ бъдат приети за дължими от длъжника разноски по изпълнението, с молбата е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя до минималния размер, дължим само за образуване на изп.производство. Към уведомлението е приложено платежно нареждане от 02.12.2021г., от което е видно, че сумата от 300,00лв. е наредена за плащане по сметка на взискателя от длъжника на 02.12.2021г. в 9.15ч.

С обжалваното постановление от 08.12.2021г. , постановено по възражение вх.№ 26478/08.12.2021г. , постановен отказа за прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, като е прието, че плащането на сумата от 300,00лв.- предмет на принудително събиране по изп.лист е платена на 02.12.2021г., в деня, в който е образувано изп.производство, в който ден на длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение. С обжалваното постановление е уважено възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, дължим за образуване ни изп.дело от 200,00лв. , съответноредуцирана до размер от 60,00лв. с ДДС пропорционалната такса по т.26 от ТТР , определена върху събраното вземане от 300,00лв. + 200,00лв.адв.възнаграждение, като са приети за дължими и авансовите такси от 72лв., включващи авансово дължимата такса за образуване на изп.дело, таксата за изпращане на ПДИ и съобщението за приключване на изп.дело.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата срещу постановлението от 08.12.2021г. , с което е постановен отказа за прекратяване на изп.производство на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК и с което са определени разноските по изпълнението е подадена в законоустановения 2 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК /в приложимата редакция, публ. В ДВ, бр.100/2019г./ - постановлението е връчено на длъжника на 08.12.02021г., а жалбата е депозирана на 15.12.2021г. Жалбата на длъжника е допустима, тъй като с нея се атакуват актове на съдебния изпълнител, попадащи в приложното поле на чл.435,ал.2 ,т.6 и т.7 от ГПК.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

В частта, с която с обжалваното постановление е отказано на длъжника прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, съдът намира, че то се явява законосъобразно, доколкото от доказателствата по делото се установява, че плащането на 4 сумата от 300,00лв.- предмет на изпълнителния лист и принудително събиране по изп.дело е извършено от длъжника, в хода на изпълнителното производство. При доказания по делото факт на изпращане на молбата за образуване на изпълнително производство от взискателя на датата 01.12.2021г. по куриер, притежаващ лицензия за извършване на универсална пощенска услуга, нормата на чл.62,ал.2 от ГПК постановява, че именно това е релевантния момент, към който следва да се приеме, че е сезиран ЧСИ с искането и съответно – това е моментът, към който законът счита, че образувано изпълнителното производство. Ето защо, ирелевантен е в случая е моментът на административното оформяне на молбата – с вх.№ от съдебния изпълнител. Като последица от това, съдът приема, че плащането, извършено от длъжника на следващия ден- 02.12.2021г. се явява в хода на изпълнителното производство, което обстоятелство изключва приложението на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, на която се позовава длъжникът, която изисква плащането да е било реализирано от длъжника преди образуване на изпълнителния процес. Поради това, съдът намира, че законосъобразно от ЧСИ с обжалваното постановление е отказано прекратяване по искането на длъжника на изпълнителното производство на посоченото правно основание- чл.433,ал.1,т.1 от ГПК. Като последица от това съдът приема, че законосъобразно с обжалваното постановление е прието, че разноските по изпълнението остават в тежест на длъжника, съгласно изричната разпоредба на чл.79,ал.1, предл.2 от ГПК. С обжалваното постановление законосъобразно размерът на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя в този случай е определено по реда на чл.38,ал.2 от ЗА само в размера /минимален/, дължим по чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение - от 200,00лв.- за образуване на изпълнителното производство и правилно в резултат на редуцирането му е преизчислена /намалена/ дължимата от длъжника пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.