Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 20.03.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 31/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
20.03.2025
В сила
11.04.2025
Състав
Любен Димитров Хаджииванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 338, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. С., 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20245400900031 по описа за 2024 година

Образувано е по молба на З.К., от гр. Л., чрез адв. М.П., против Сдружение на ловците и риболовците „Ч.“, представлявано от Б.К..

В качеството си на член на Сдружение на ловците и риболовците „Ч.“ с.

Х., ищецът моли да бъде отменено като незаконосъобразно решение на Общото събрание /ОС/ на сдружението, взето на проведено на 31.05.2024г. заседание, с което било потвърдено решение на управителния съвет /УС/ на сдружението, взето на заседание от 12.04.2024г., с което му било наложено наказание изключване от сдружението.

Ищецът твърди, че решенията на общото събрание и управителния съвет били взети в нарушение на процедурите както за провеждане на заседанието на УС на 12.04.2024г., така и за провеждане на заседанието на ОС на сдружението на 31.05.2024г. Отделно от това, същите били взети при липса на материалноправно основание за налагане на наказание изключване.

Твърди, че бил член на сдружението от дълги години. Според чл. 24, ал.

5 от устава на сдружението, наказанията се налагали от управителния съвет /УС/ на същото, като в случая решението за налагане на наказанието било взето от УС на заседание от 12.04.2024г. След като узнал за наложеното му наказание изключване, обжалвал решението на УС пред общото събрание 1

/ОС/ на сдружението. На свиканото и проведено на 31.05.24г. общо събрание, решението на УС било потвърдено.

Ищецът твърди, че на нито един етап от процедурата по налагане на наказанието не му станало ясно защо същото било наложено, кои разпоредби от устава бил нарушил и кои негови действия били довели до това.

Твърди, че не бил получил и покана за участие в заседанието на УС на 12.04.2024г., а за провеждането му научил от племенника си Р.М., който също бил член на сдружението. Не му бил представен дневен ред, нито му били посочени нарушенията, каквито били изискванията на устава и на ЗЮЛНЦ.

Видно от връчения му протокол от заседание на УС на сдружението, проведено на 12.04.24г., мотиви за неговото изключване липсвали. Сочело се единствено, че били представени мотиви на ловната дружинка „С.“, в която той членувал и въз основа на които бил предложен пред УС за изключване от сдружението, но тези мотиви нито се коментирали, нито било гласувано тяхното приемане в цялост или частично, т.е. в протокола от заседанието на УС мотиви за неговото изключване липсвали. Последното било самостоятелно основание за отмяна на решението на УС, а от там и на това на ОС на СЛР „Ч.“ за изключване. В устава на сдружението ясно било разписано, че налагането на наказание започвало с вземане на решение от УС на заседание, проведено при строго спазване на реда за неговото свикване и провеждане, като при произнасянето си с решение, същото следвало да бъде мотивирано и взето след гласуване е мнозинство.

Твърди, че неспазването на разпоредбите на устава правело невъзможна подготовката му за участие в заседанието. Допуснатият от страна на УС пропуск, не можел да бъде саниран с последващо позоваване на мотиви на ловна дружинка „С.“, тъй като според устава, те не били част от производството по налагане на наказание.

Ищецът твърди, че подготовката за неговото отстраняване от сдружението стартирала неофициално още в края на 2023г., когато бил поставен в изолация, по отношение обсъжданията на ловна дружина „С.“.

Твърди, че напълно незаконосъобразно му била отказана и заверка на членската му карта за 2024г., т.е. бил отстранен още преди взетото решение за налагане на наказание.

Твърди още, че във връзка с решението на УС предприел мерки по 2 предвидения в устава ред и обжалвал решението на УС пред ОС на сдружението.

Освен посоченото твърди, че на заседанието на УС, не му станало ясно какви били нарушенията, които съставлявали основание за наложеното му наказание. Дори не било конкретизирано какво било естеството на обвиненията срещу него, които щели да се разглеждат.

Според ищеца, съобразно с общите принципи на гражданското и търговското право, решението трябвало да бъде така формулирано, че да ставало ясно за какви точно нарушения била наложена санкцията изключване, кога, как и къде били извършени тези нарушения.

Твърди, че не бил получил покана за събранието и дневен ред.

Поддържа, че чл. 24 от устава на сдружението определял общата рамка от нарушения, при извършването на които се налагали трите вида наказания.

Детайлно в ал.2 били посочени хипотези, при които се налагало наказанието изключване, в които той не попадал. Нямало данни по отношение на него да е приложима някоя от хипотезите, обективирани в пет точки на чл. 24, ал. 2 от устава. Във всеки отделен случай, в който се налагало наказание следвало да бъде конкретизирано ясно и точно осъщественото нарушение, за което се налага наказанието.

В случая, както в решението на управителния съвет /УС/, така и в решението на общото събрание /ОС/, липсвало дори посочване на отделни разпоредби от устава, които били нарушени от него, което само по себе си било достатъчно основание за отмяна на решението. В този смисъл било решение № 62 от 21.03.2022г. на ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.

На следващо място, в протокола от заседанието на УС на сдружението от 12.04.24г. липсвали мотиви за изключването. Било посочено само, че след проверка на РУП-А. било установено, че държал законно притежаваното от него ловно оръжие извън предвидената за това каса в дома на племенника му Р.М., тъй като щели да ходят на лов с него на следващия ден. Ищецът бил изслушан във връзка с това нарушение.

Решението за изключване на УС било по предложение на председателя на ловната дружина „С.“, в която ищецът участвал,а последната била част от СЛР „Ч.“. На заседание на дружината от 16.03.24г. било взето решение да бъде предложен за изключване, като в тази връзка му били представени на два пъти 3 мотиви за взетото решение, обективирани в протокол без подписи на членовете на дружината.

В тези два протокола хаотично били нахвърляни несъстоятелни твърдения за това, че бил „нахален“ и противоречал на ръководството. Тези твърдения не били обсъдени на проведеното на 12.04.24г. заседание на УС, на което присъствал. Обсъдено било твърдението, че преди лов съхранявал пушката си извън касата в наследствената му къща в село Л.. Това деяние обаче не било бракониерство по смисъла на чл. 24, ал.4 от Устава, където изчерпателно били изброени деянията, които се считали за бракониерство.

При логическото и систематично тълкуване на съдържанието на протокола от проведеното на 12.04.24г. заседание на УС на СЛР-Ч. се налагал извод, че УС не споделяло твърденията на ЛД „С.“ за извършени от него нарушения.

Общото събрание нямало право да допълва основанията и мотивите на управителния съвет, а единствено да гласува потвърждава или не решението.

Липсата на конкретизация на допуснатите от него нарушения препятствала и правото му на защита. В чл. 24 от устава нямало хипотеза, при която ловецът следвало да бъде изключен за това, че се държал „нахално“, противоречал на ръководството на дружината и съхранявал ловно оръжие извън касата.

В обобщение, при провеждане на заседанията на УС и ОС на Ловнорибарско сдружение „Ч.“, на които било взето решение за неговото изключване, били нарушени следните императивни норми на устава на сдружението:

1/ заседанието на УС било свикано в нарушение на чл.31 от устава на сдружението, а именно при наличие на график;

2/ на заседанието, на което било взето решение за изключване, не бил уточнен срок, за който ищецът бил изключен, императивно задължение на УС, според чл. 24, ал. 3 от устава, който срок не можел да бъде по-малък от две години. Според установената и постоянна съдебна практика, неопределянето на срок на наложеното наказание, било пропуск от съществено значение. В чл.

24, ал.З от устава бил определен минимален, но не и максимален срок на санкцията. Липсата на конкретизация на продължителността на санкцията нарушавала, както правото на защита, така и правото на членство на наказаното лице. В този смисъл било решение № 38/24.02.2011г. на ОС4 Шумен по гр.д. № 696/2010г.

3/ ищецът оспорва и легитимността на УС, предвид обстоятелството, че според чл. 29 от устава членовете се избирали от ОС за срок от 5 години. В случая нямало данни в търговския регистър за това, че УС бил избран легитимно при спазване на предвидения в Устава ред;

4/ не бил спазен и редът за свикване на ОС. Чл.26, ал. 3 от устава предвиждал, че ОС се свиква с решение на УС, взето на заседание, с писмена покана, указваща дневния ред, часа, дата и мястото на провеждане на заседанието на ОС и по чия инициатива се свиквало. Липсвали данни за спазване на този ред. Нормата била част от правния режим по свикване на ОС и поставяла императивни изисквания за съдържанието на поканата, които били от значение за редовността на провеждане на ОС и за законосъобразността на взетите от него решения. В този смисъл било решение № 62 от 21.03.2022г. на ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.

5/ не били налице данни да са били изпълнени и останалите условия, предвидени в чл.25, ал.3 от устава, поканата да е поставена на видно място и за провеждането на ОС да е било изпратено копие от покана за до УС на Националното ловно-рибарско сдружение, за информация.

6/ тъй като не бил предварително уведомен за това, кои негови действия ще се обсъждат на заседанието на УС на 12.04.2024г., то бил лишен от право на защита на членствените му права;

7/ в протокола от заседанието на УС, проведено на 12.04.24г. и в протокол от заседанието на ОС, проведено на 31.05.24г., не били изложени мотиви. Наложеното наказание на основание чл.24 от устава се явявало бланкетно, възпроизвеждащо посочената норма, без посочване на действията, изпълващи съдържанието на горното основание;

8/ правото му на защита било недопустимо ограничено и с оглед факта, че на заседанието на УС не бил допуснат да присъства от самото му начало, а бил помолен да изчака отвън, след което бил извикан, но не му били дадени разяснения, а единствено му бил зададен въпрос дали оспорва изключването.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно решение на общото събрание на сдружението от 31.05.24г. заседание, с което било потвърдено решение на управителния съвет на сдружението от 12.04.24г., с което му било наложено наказание изключване от 5

Сдружение на ловците и риболовците „Ч.“ с.Х..

В срок е постъпил отговор от ответника.

Решението на управителния съвет било взето в присъствие на ищеца и подробно били разгледани извършените от него нарушения. Мотивите по същество се съдържали в подробните обяснения на председателя на ЛРД „С.“, И.Д., разискванията по случая от членовете на УС, в.т.ч. и обясненията на ищеца.

Ответникът счита, че при налагане на наказанието не били нарушени процедурни правила. Посочените нарушения били извършени действително от ищеца, а наложеното наказание било законосъобразно.

Предявен е иск за отмяна на решение на общото събрание на СЛР „Ч.“ с.Х. от 31.05.24г., с което е потвърдено наложеното на ищеца от управителния съвет на сдружението наказание изключване от членство в ЛРС „Ч.“ - Х..

Не е спорно, че ищецът е бил член на сдружението, както и вземането на оспорваното решение на ОС, след решение на УС.

Спорно е обстоятелството дали в решението на управителния съвет за изключване на ищеца били посочени конкретни нарушения на устава, с посочване на конкретни нарушения на устава, с посочване на конкретни факти, както и дали решението било мотивирано с посочване на разпоредбите на закона и устава, които били нарушени.

В тежест на ищеца е да докаже твърдените в исковата молба факти, както и да обоснове твърдението, че постановеното решение на УС на СЛР „Ч.“ с.Х., потвърдено от общото събрание на сдружението, било неправилно и незаконосъобразно.

В тежест на ответника е да докаже както наличието на вменените на ищеца нарушения на закона и устава, съответно на законосъобразното провеждане на заседанията на ловната дружина, управителния съвет и общото събрание на сдружението.