Решение № 83 от 15.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Ямбол, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. С.ова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Калина Ив. С.ова Въззивно частно наказателно дело № 20262300600121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 във вр. гл . XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. С. М., АК-Ямбол – процесуален представител на молителя Т. Н. от гр. Ямбол срещу Определение № 190 от 09.03.2026 г., постановено по ЧНД № 1086/2025 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е отказана съдебна реабилитация на молителя по присъди, постановени по: НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд – Тополовград;

**** ** *** **** г. по описа на Районен съд – Елхово; НОХД № ***/**** г., НОХД № ***/**** г. и НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд – Ямбол.

В частната жалба се сочи, че видно от всички приложени и приети писмени доказателства са налице условията на чл. 87 НК за допускане на съдебна реабилитация по отношение на молителя Н.. Поради това адв. М. намира обжалваното определение за неправилно и законосъобразно. Моли за неговата отмяна и по реда на чл. 436, ал. 3 НПК въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да допусне съдебна реабилитация на молителя.

В съдебно заседание въззивникът-осъдено лице Т. Н., редовно и своевременно призован не се явява. За не го се явява адв. С. М., АК-Ямбол, който сочи, че подзащитният му има служебен ангажимент по силата на командировка в гр. София, поради което не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира въззивната жалба за неоснователна. Намира, че по делото са налице доказателства, че осъденият е възстановил вредите по НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд - Тополовград, но липсват такива по НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол. Поради това според прокурора не са налице основанията 1 за постановяване на исканата реабилитация, при което моли въззивния съд да потвърди обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Защитникът поддържа подадената жалба като счита, че от представените по делото доказателства са налице основанията за постановяване на съдебна реабилитация на молителя Н.. Сочи, че от последното осъждане на същия през 2019 г. подзащитният му няма повдигнати обвинения, както и липсват данни за извършени други обществено опасни деяние. Сочи, че молителя Н. е трудово ангажиран към настоящия момент, след като известно време се е грижил за своите родители и не могъл да работи. От представеното във въззивното съдебно следствие писмено доказателство се установява, че спрямо Н. няма образувани изпълнителни производства, както и че няма задължения към държавата. Защитникът намира, че вредите по посочените от прокуратурата дела не са били възстановени по обективни причини подзащитният му не е бил в обективна възможност да работи. Що се отнася до другите, по тях вредите са възстановени, за което Н. теглил кредити. Предвид изложеното намира обжалваното определение за неправилно и моли то да бъде отменено и да бъде постановена съдебна реабилитация на подзащитния му.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения.

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства районният съд съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи за липсата на законовите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК поради което законосъобразно, обосновано и правилно е отказал да постанови съдебна реабилитация по отношение на постановените осъдителни присъди по НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд - Тополовград, **** ** *** **** г. по описа на Районен съд - Елхово и НОХД № ***/**** г., НОХД № ***/**** г., НОХД № ***/**** г., всички по описа на Районен съд - Ямбол.

Проверяващата инстанция споделя изцяло приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки доказателствените източници, се присъединява изцяло към изводите по фактите, изложени от районния съд, поради което и намира, че не следва да се преповтаря изложената в контролирания съдебен акт фактическа обстановка, която не се оспорва от страните.

Тук следва единствено да се посочи, че от представеното във въззивното съдебно следствие писмено доказателство - Удостоверение от *** И.Х. с изх.

№ 19300/28.04.2026 г. - по делото се установява, че изпълнителното производство, образувано въз основа НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд - Тополовград, е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция (взискателят не е предприел действия по 2 изпълнение в период от време).

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

Както обосновано и законосъобразно приема решаващият съд, в процесния случай са налични две от законово изискуемите се предпоставки за съдебна реабилитация - изтекъл е предвиденият по закон тригодишен срок от изтърпяване на наказанията съответно на 15.12.2014 г. и на 21.11.2019 г.; спрямо молителя в този срок не са били повдигани обвинения и липсват неприключили наказателни производства.

В обжалвания съдебен акт също е прието, че спрямо молителя не е налице предпоставката по чл. 87, ал. 1, т. 1 НК - да е имал „добро поведение“ в рамките на този формално законов период от три години, поради което първостепенния съд е отказал да постанови исканата съдебна реабилитация.

Този извод се споделя изцяло от страна на проверяващата инстанция. За да стигне до този извод районният съд е приел, че наличието на трудова ангажираност на осъденото лице не е достатъчно доказателство, доколкото представеният трудов договор е сключен на 06.10.2025 г. - два месеца преди подаване на молбата за съдебна реабилитация. При липсата на други доказателства по делото, от които да бъде установено доброто поведение на молителя Н., въззивният съд се присъединява към довода на районния съд за липса на тази изискуема по закон предпоставка.

В отговор на доводите на защитата следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за това, че за периода преди 2025 г., когато молителят е започнал да работи, същият се е грижил за своите родители, както и доказателства, че част от причинените с деянията вреди са били възстановени чрез теглене на кредити. Доколкото тези твърдения се явяват недоказани в настоящото производство, въззивният съд не може да приеме, че те са настъпили, респективно да цени същите като наличие на „добро поведение“ у молителя Н. за процесния период.

Що се отнася до предпоставката, предвидена в чл. 87, ал. 1, т. 2 НК молителят да е възстановил причинените при умишлени престъпления вреди, по-конкретно по присъдите по НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд Тополовград (присъдата от Тополовград) и НОХД № ***/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол (присъдата от Ямбол), следва да се посочи следното.

Видно от същите имуществените вреди, които подлежат на възстановяване представляват осъждания на Н. при уважени граждански искове и такива за разноски в наказателните производства. При това положение реализиране на принудителното изпълнение на същите е поставено в зависимост от волята на гражданските ищци, а що се отнася до дължимите от осъдения разноски - от волята на съответния държавен орган, респективно НАП. А при наличието на удостоверенията, намиращи се на л. 16 и л. 17 от първоинст. дело, вкл. и удостоверението, представено пред въззивния съд, касаещо присъдата от Тополовград, въззивният съд приема за установено, че молителят Н. действително е възстановил причинените вреди.

Въпреки това, липсата на доказателства, даващи основание безспорно да бъде прието, че молителят Н. е имал „добро поведение“ в тригодишния период от изтърпяване на наказанията по посочените присъди, въззивният съд намира, че съдебна реабилитация в настоящия случай не може да бъде постановена поради липса на тази формална предпоставка.

3

Тук следва да се посочи, че изискването на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК е безспорно прието за формално и различно обстоятелство от това, молителят в законоустановения тригодишен период да не е извършил противообществени деяние. В този смисъл е постановено Решение № *** * ** **** г. на ВКС по н. д. № ***/**** г., I н. о., което изрично препраща към ТР № 20 от ** * **** г. по н. д. № **/** г., ОСНК, където е застъпено, че наистина неизвършването на престъпление е съществен показател за „добро поведение“ на осъдения, но самият закон го отделя в самостоятелно, конкретно и отрицателно условие за реабилитация. Нещо повече, неизвършването на престъпление предшества общата положителна преценка за „добро поведение“. А съгласно чл. 436, ал. 4 НПК, когато молбата за реабилитация не се уважи, нова молба може да се подаде не по-рано от една година от постановяване на определението. Ако причината за неуважението й е недоброто поведение на осъдения, по втората молба отново се поставя на преценка поведението му и за времето след изтичане на тригодишния срок от изтърпяването на наказанието.

Следователно законът предвижда възможност за преценка поведението на осъдения и след изтичане на тригодишния срок - до постановяване на определение за реабилитация, което е възможно и при повторно подаване на молба за реабилитация, в което производство отново да бъдат разгледано и установено наличието на законовите предпоставки за приложението на чл. 87 НК.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 436, ал. 2 във вр. чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 190/09.03.2026 г., постановена по ЧНД № 1086/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На основание чл. 340, ал. 2 НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4