Решение № 290 от 02.08.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Дупница, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200725 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 699294-F695598/10.04.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности, в ГД „ФК“, към ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „КОКО ХИЛС“ ЕООД, със седалище и адрес: гр.

Сапарева баня, ул. „Развигор“ №3, с ЕИК: 205952924, представлявано от управителя К.Я. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционираният субект, който го обжалва изцяло и в срок, чрез законния си представител. В жалбата излага подробни съображения и доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Иска отмяна на обжалваното НП. Управителят на дружеството не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата, като излага и допълнителни доводи в нейна подкрепа. Моли за отмяна на НП. Не претендира разноски.

ВъззИ.емата страна е редовно уведомена и се представлява в съдебно заседание от редовно упълномощен юрисконсулт, който взема становище по основателността на жалбата и законосъобразността на атакуваното НП. Моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното НП. Претендира разноски.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2023 г., около 20:25 часа от свидетелите И. и Ц. – инспектори по приходите към НАП е била извършена проверка на търговски обект – ресторант „Коко хилс“, стопанисван от дружеството-жалбоподател „КОКО ХИЛС“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Развигор“ №3, с ЕИК: 205952924, представлявано от управителя К.Я., който присъствал при проверката. При проверка на фискалното устройство и водените във връзка с неговата ежедневна експлоатация и отчет документи, вкл. след направена разпечатка КЛЕН и изваден съкратен отчет от ФУ за периода от 05.04.2022 г., до 31.01.2023 г. свидетелите установили, че дружеството на дата 10.09.2022 г. е отчело и регистрирало няколко продажби на стоки в данъчна група „А“, вместо да регистрира същите в относимата към тях данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС.

Констатациите от проверката били отразени в съставен на място протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0477066 от 01.02.2023 г., подписан от служителите на НАП и от присъствалия управител, на който бил връчен и препис от протокола. В ПИП била отправена покана до дружеството-жалбоподател, което чрез представител или упълномощено лице, да се яви за съставяне на АУАН, на посочени в поканата дата, час и място.

С оглед на това на 08.02.2023 г. свидетелят И., в присъствието на св. Ц., както и в присъствието на управителя К.Я. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН. Актът бил подписан посочените лица без възражения, като бил връчен и препис от същия на законния представител на дружеството.

Въз основа на АУАН е издадено по-късно в срок и обжалваното НП № 699294F695598/10.04.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни дейности, в ГД „ФК“, към ЦУ на НАП, упълномощен съгласно Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., на изп. директор на НАП, с което на основание чл.

53, ал.1, вр. с чл. 83, ал.1 от ЗАНН и по реда на чл. 185, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „КОКО ХИЛС“ ЕООД, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Развигор“ №3, с ЕИК:

205952924, представлявано от управителя К.Я. е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание двама свидетели И. и Ц., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като ги намира за пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателствени материали изцяло. Не е налице каквото и да е съществено протИ.речие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото писмени доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, имат почти всички необходими реквизити, съдържание и форма. В същото време и двата документа са незаконосъобразни поради следното:

В АУАН и след това идентично в НП е посочена неправилно датата на нарушението изразяващо се според даденото словесно описание в регистриране на продажби на стоки в данъчна група „А“, вместо да се регистрират същите в относимата за тях друга данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. Посочена е единствено датата – 01.02.2023 г. /дата на извършената проверка в обекта/, но изобщо не е посочена установената при проверката и видна от приложените отчети и КЛЕН от ФУ друга и безспорно относима дата 10.09.2022 г. , на която именно дружеството-жалбоподател е отчело и регистрирало чрез свой служител няколко продажби на стоки в данъчна група „А“, вместо да регистрира същите в относимата към тях данъчна група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. Безспорно е установено по делото от събраните доказателства още на място при проверката, че в актът за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление издадени по-късно изобщо не е посочена коректно и еднозначно датата на извършване на нарушението. Неправилно и незаконосъобразно АНО не е отчел изобщо и взел предвид този порок на липса на достоверна дата на извършване на нарушението, а е санкционирал жалбоподателя с последвалото наказателно постановление. Този порок е съществен, понеже със съставянето на акта за установяване на административно нарушение се слага началото на процеса по налагане на административно наказание. В нормата на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.

5, предл трето от с.з.е посочено, че задължителен реквизит на акта и наказателното постановление е именно датата на извършване, а не на установяване на нарушението, особено когато двете не съвпадат, както е в случая. Този елемент от административнонаказателния процес е съществен, поради това, че от неговото установяване започват да текат различни срокове за налагане, респ. приключване на производството. Посочената неяснота на датата, на която е извършено нарушението, не дава възможност за пълноценна съдебна проверка дали производството е започнало и приключило в предвидените срокове. Този порок е съществен и прави АУАН, респ. НП негодни да послужат като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание. В нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН това не е било отчетено и от наказващия орган, който е издал НП, което следва да бъде отменено изцяло. Изцяло в тази насока виж и Решение № 2451 от 14.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 3

2629 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Отделно от това и в АУАН и в НП не е дадена пълна и точна квалификация на нарушението, което е описано непълно и неясно словесно от актосъставителя и АНО. При описанието на нарушението не се дава каквато и да е яснота за това, какви, колко и на каква стойност стоки, респ. услуги са били отчетени в неправилната група „А“, за да може да изобщо да се прецени, дали такИ. стоки и услуги следва да попадат или не в тази данъчна група или алтернативно в някоя друга такава. Няма как да се прецени при даденото непълно словесно и цифрово описание на нарушението и нарушените разпоредби, дали за непосочените стоки, респ. услуги търговецът е дължал отчитането и регистрирането им в паметта на ФУ в групите по т. 1-4 на чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и с каква ставка е всяка от тези продажби. Последното нарушава сериозно правото на защита на санкционирания субект, който следва да прави сам тази преценка с оглед реализиране на правото си на защита при непълнота на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, което е недопустимо. В същото време като състав на нарушението се сочи, чл. 27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, но не се сочи и конкретна точка от тази разпоредба, а същата предвижда следните няколко отделни и различни хипотези: ал. 1 “Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: т. 1. група "А"-за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; т. 2. група "Б"-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; т. 3. група "В"-за продажби на течни горИ. чрез измервателни средства за разход на течни горИ.; т.4. група "Г"-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.“

За жалбоподателя, а и за съда е оставено недопустимо сам да гадае и да си избере към коя от посочените от законодателя няколко отделни и различни хипотези да причисли констатациите на актосъставителя и след това на АНО и едва ли не сам да си доквалифицира докрай състава на нарушението. Нещо повече липсва и каквато и да е привръзка с норми на ЗДДС /чл. 118 ЗДДС и т.н./, който закон е именно и нормативния акт даващ основание за издаване на посочената наредба и за санкциониране на съответните нарушения по същата, като нарушения на реда на начисляване и отчитане на дължим ДДС.

На следващо място, но не и по важност следва да се вземе предвид, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случая с оглед липсата на каквито и да е вредни последици се явява безспорно маловажен. АНО е следвало да не налага наказание на нарушителя, като единствено го предупреди писмено, че при 4 извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно дефиницията дадена в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От представените по делото и приложени справки-декларации по ДДС е видно, че търговецът своевременно сам е коригирал изцяло допуснатата неточност при определяне на групите и ставките в паметта на ФУ, като по никакъв начин не се е стигнало до риск от ощетяване на фиска при отчитане на ДДС. Дължимия за довнасяне ДДС е отчетен изцяло и коректно, като няма данни за каквито и да е други предходни нарушения на това юридическо лице. Установеното е изолирана проява, която безспорно се дължи на неправилно администриране на ФУ, което се поддържа от друго трето за делото лице, а не на някакъв целенасочен опит за укрИ.не на дължим данък в размер на някакви стотинки, с оглед ставката от 9 % ДДС. В тази насока виж и Решение № 1134 от 16.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 953 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.