Решение № 56 от 26.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500061 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Шумен, подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение № 286/17.12.24г., постановено по гр. д. № 158/24г. на ОС-Шумен, в частите му, с които същата е осъдена да заплати на Д. М. М. от гр. Шумен, сумата от 3 687.64 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, от претърпяно на 22.02.2024г. счупване на подбедрицата - голям и малък пищял, в резултат от спъване и падане поради необезопасена, прекъсната ограда на общински паркинг в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, както следва: върху главницата от 3581.24 лева - считано от 23.02.2024г., върху главницата от 46.40 лева - считано от 01.03.2024г., и върху главницата от 60 лева - считано от 10.04.2024г., до окончателното им изплащане; както и сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени от претърпяно на 22.02.2024г. счупване на подбедрицата - голям и малък пищял, в резултат от спъване и падане поради необезопасена, прекъсната ограда на общински паркинг в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 22.02.2024 г. до окончателното й изплащане; и ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата осн. чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., както и такси и разноски в производството на осн. чл. 78, ал.

6 от ГПК. Счита се, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота събрания по делото доказателствен материал, не са били спазени 1 процесуалните правила и е нарушен материалният закон, което води до неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение.

Поддържа се, че ищцата е нарушила правилата за движение по ЗДвП, преминавайки през пътното платно на необозначено за целта място – преминала е през ограждения, с които е била обозначена границата на общинския паркинг. Поддържа се, че вместо това, ищцата е следвало да се придвижва по изградените и налични тротоари и пешеходни пътеки в района на паркинга. Сочи се, че от събраните по делото гласни доказателства не се установява описания в исковата молба механизъм на настъпването на вредите.

Поддържа се, че общината е изпълнила задълженията си за обозначаване на границите на общинския паркинг чрез поставянето на метални ограждащи пана, а между тях – и на червено-бяла ограничителна лента. Белите части от тази лента са били видими и в тъмната част на денонощието. Може да се допусне, че част от лентите са били разкъсани от атмосферните въздействия на вятър, студ и др., характерни за сезона, през който е настъпила вредата. В условията на евентуалност, ако съдът приеме предявените искове за основателни – да се определи обезщетение за претърпени неимуществени вреди при отчитане на поведението на пострадалата, изразяващо се в неспазването на правилата за движение и преминаване през обозначените за това места на паркинга. Отрича се увреждането да е настъпило и в резултат на виновни действия, извършени от лица, на които общината да е възложила изпълнение на определена работа. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д. М. М. чрез адв. Г. Б., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът е постановил обоснован съдебен акт.

Установено е било чрез гласните доказателства, че на 22.02.24г. паркингът не е бил осветен и е бил ограден с метални пана, които не са били подредени плътно едно до друго, което е позволявало спокойното преминаване между тях. На места е имало опъната червено-бяла лента, а през мястото, където ищцата е преминала, лентата е липсвала. Тъй като общината е собственик на процесния паркинг, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА същата е имала задължението да стопанисва и правилно да управлява общинските имоти. Общинският паркинг не е бил обезопасен на датата на инцидента за преминаване от гражданите, които паркират своите автомобили. Действия по обезопасяването е било извършено на следващия ден след инцидента. Недоказани са останали твърденията на ответника, че ищцата е имала принос за настъпването на претърпените от нея вреди, тъй като по делото не са представени схеми за организацията на движение на този паркинг, на която да са обозначени вход и изход за МПС и пешеходците. Без значение кое е било конкретното длъжностно лице, което не е изпълнило задълженията по поддържането на общинския паркинг. Налице са всички 2 елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД, а присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив, имайки предвид конкретните обстоятелства по делото – характера и степента на увреждането, начина на причиняване на вредите, последиците за пострадалата и семейството й, продължителността на страданията и техния интензитет, както и възрастта на пострадалата. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските за двете инстанции.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата в отхвърлителните му части (за разликата над присъдения размер от 20 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждането на законна лихва върху сумата от 46.40 лева за периода от 22.02.24г. до 29.02.2024г., и върху сумата от 60 лева за периода от 22.02.24г. до 09.04.2024г. като обезщетения за имуществени вреди), поради което в тези части същото е влязло в сила.

В съдебно заседание представител на въззивника не се явява, а представителят на въззиваемата страна поддържа изразеното в отговора на въззивната жалба становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното:

С подадената на 11.04.24г. искова молба, Д. М. М. е предявила против Община Шумен осъдителни искове за присъждане на сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – понесени болки, страдания и неудобства от получени телесни повреди, вследствие на претърпян инцидент на 22.02.24г. в гр. Шумен, в резултат от падане след залепване за обувката й на скъсана ограждаща лента на общински паркинг до централния клон на „ОББ“ АД, гр. Шумен, както и за заплащане на сумата от 3 687.64 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за лечението на получените травми, ведно със законните лихви върху двете главници, считано от 22.02.24г. до окончателното им изплащане. В исковата молба са били наведени твърдения, че на 22.02.24г., около 18:15ч., след приключване на работното си време, ищцата е решила да посети централния офис на „ОББ“ АД в гр. Шумен, за да ползва банкомата.

Паркирала колата си на общинския паркинг в близост до банката. Било студено, но сухо зимно време. Осветление на паркинга липсвало и поради това било тъмно. Единствената светлина идвала от магазин за препарати, намиращ се на ъгъла, както и от близка аптека. Паркингът бил ограден с метални оградни пана, които не били плътно наредени едно до друго. През местата на липсващите пана преминаването било безпрепятствено. Между някои от паната е имало опъната бяло-червена ограждаща лента, която препречвала преминаването на тези места. Ищцата преминала между пана, където липсвала такава лента. След като изтеглила пари от банкомата, тя се упътила към автомобила си през същото място, през което по-рано преминала и тогава за 3 дясната й обувка се залепила може би част от скъсана и паднала лента. В тъмнината последната не се е виждала. Лентата се оплела в краката на ищцата и тя паднала на земята, изпитвайки след удара силна болка. На виковете й откликнали двама младежи, а по-късно и две жени - едната от магазина за препарати. Повиканата линейка пристигнала бързо и медицинските лица предприели действия по временно обездвижване на ударения крак и транспортиране на ищцата в Спешното отделение на болнично заведение.

Били й дадени болкоуспокояващи лекарства и предприети съответните образни изследвания. Предприемането на операция на констатираните фрактури на крака било отложено до 27.02.24г., за да бъде преодолян големия отток на крайника. След операцията ищцата останала в болницата до 01.03.24г., а по-късно лечението й продължило в домашни условия.

Посрещането на хигиенните и битови нужди било невъзможно да се извършва самостоятелно от ищцата и в това й помагал *-годишният й син, както и техни съседи. Последните й помагали и при всички излизания за посещение на лекари, тъй като жилището й е на петия етаж и се налагало съсед да я носи на ръце до колата. Наличното й хронично заболяване (улцерозен колит) се обострило от приема на обезболяващите медикаменти. Нарушено било движението на пръстите на пострадалия крак от увреждане на нерв, което не било отшумяло и към момента на подаване на исковата молба. Нарушен бил сънят и нормалното хранене на ищцата. Тя станала раздразнителна, изнервена и подтисната, избягвала социално общуване. Направените разходи за медицински консумативи и лечение възлизали на общо 3 687.64 лв. Счита се, че получените травми и описаните вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на служители на ответната община, които не са изпълнили задълженията си по създаването на организация на дейността за безопасно паркиране и преминаване през общински паркинги. Процесният паркинг е собственост на Община Шумен на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е бил подаден от ответника. В първото по делото съдебно заседание представителят на Община Шумен е поддържал, че е прекалено високо исканото обезщетение.

Поради липсата на подаден отговор на исковата молба и предприети съответни процесуални действия в първото съдебно заседание, релевираното за първи път в хода на устните състезания пред първата инстанция възражение (поддържано и във въззивната жалба) за съпричиняване на вредите от пострадалата поради неспазване на правилата за движение, е несвоевременно и не може да бъде разглеждано.

Относно механизма на настъпване на инцидента и по вредите на пострадалата.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото М. Ст. се установява, че същата е собственик на магазин за препарати от 25 години и същият се намира в близост до общинския паркинг на ъгъла със Старата поликлиника, а в околността са банка „ОББ“ и читалището. Било е в края на м.

4

02.24г., около 18:00-18:30 часа, когато вече е било тъмно и свидетелката със своя приятелка са стоели пред магазина, за да пият кафе и да пушат цигари.

Тогава чули шум от падане, огледали се и видели млад мъж и момиче да бързат към паркинга. Затичали се с приятелката си към паркинга и видели една жена, която била паднала по-скоро вътре, в горната страна на паркинга, по пътя за ОББ. Видимост на паркинга не е имало, тъй като той не бил осветен от години и единствената светлина била само в далечината от описаните сгради. Няколко месеца паркингът е бил ограден с метални платна, разположени на разстояние от около 3 метра и между тях били поставени бяло-червени ленти за обозначаване на препятствия. Лентите не били нито добре опънати, нито пък здрави, а на места били и паднали. Те си висяли на земята, около платната, като човек можел да се спъне в тях. Заварили жената паднала по гръб и с глава към читалището, а глезенът на единия й крак бил „отхвърлен“ на една страна - личало, че бил счупен. Тя охкала от болка.