Определение № 775 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 22.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002102439 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Л. Н., А. Л. Н. и Р. Л.

Н., чрез адв. Ч. А. Н. от САК, против въззивно решение № 187/15.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1511/2022 г. по описа на Апелативен съд- София, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 73/11.02.2022 г. по гр.д. № 612/2021 г. на Окръжен съд - Благоевград и като краен резултат, са отхвърлени исковете на касаторите против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София, с ЕИК 040638060 с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на дружеството да им заплати обезщетение от по 100 000 лв. на всеки от тях за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, вследствие от смъртта на техния баща Л. А. Н., починал на 04.12.2020 г. при ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2020 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД. Касаторите твърдят, че изводът на съда – за неустановени, като търпими от ищците в причинна връзка със смъртта на баща им, болки и страдания, е неподкрепен от събраните по делото доказателства. Оспорва се приетия от съда процент на съпричиняване от страна на наследодателя им, както и извода на съда относно началната дата на дължимата върху обезщетението мораторна лихва.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Формулирали са следните въпроси: 1. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение или съответно за отхвърляне на претенцията за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск 1 срещу застрахователя?“; 2. „При съединени искове по чл. 215 от ГПК за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя следва ли съда да посочи поотделно за всеки един от ищците критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение или за отхвърляне на претенцията за изплащане на същото?“; 3. „Какви са правомощията на въззивния съд съгласно чл. 269 от ГПК при предявен пряк иск срещу застрахователя, когато с въззивната жалба на ответника е поискана отмЯ. на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, поради недоказана вина на водача на застрахования в ответното дружеството автомобил, а по отношение на размера на присъденото обезщетение е направено искане същото да бъде намалено?“ 4. „Кои са предпоставките по чл. 51, ал, 2 ЗЗД за намаляване на претендиралото с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди?“ и 5. „При какви критерии намира приложение разпоредбата на чл. 106, ал. 5 в условията на предявен иск срещу застрахователя и кой е началния момент, от който се дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение по чл. 432 КЗ в условията на изискани от застрахователя доказателства, с които увреденото лице не е имало правна възможност да се снабди?“. По тези въпроси се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: ППВС № 17/1963 г.; ППВС № 4/1968 г.; Решение № 106/13.10.2020 г. по т.д. № 1931/2019 г. на ВКС, II т.о.;

Решение № 6/30.01.2014 г, по т.д. № 2008/2013 г. на ВКС; Решение № 10/02.06.2022 г. по т.д. № 2247/2020 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 74/22.07.2022 г. по т.д. № 569/2021 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 172/11.01.2017 г. по т.д. № 2140/2015 г. на ВКС, II т.о. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД гр.София е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.

Въззивният съд, за да постанови решението си, е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено настъпването на 04.12.2020 г. в гр. Я. на ПТП, при което товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ...., управляван от П.Й.Ц., при движението си по главната пътна артерия за гр. Разлог ударил попътно движещия се по пътното платно пешеходец Л. А. Н., в резултат на което е била причинена смъртта на последния. Товарният автомобил ударил пешеходеца в лявата задна част на тялото, което е било в изправено положение. Според заключението на 2 съдебно медицинската експертиза, смъртта на Н. се дължала на несъвместима с живота комбинирана черепно - мозъчна и гръдна травма, като всички установени травматични увреждания били в пряка причинно- следствена връзка с ПТП, настъпило на 04.12.2020 г. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ - П.Й.Ц., като съдът се е позовал на заключението на съдебно- автотехническата експертиза според която водачът на товарния автомобил направил опит да заобиколи пешеходеца вместо да спре преди мястото на удара, въпреки че спирането е било технически възможно. Към датата на ПТП за товарен автомобил марка „Форд Транзит“ имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Установено е, че ищците са деца, съответно син и две дъщери на починалия, както и че същите са отправили до дружеството застраховател писмени искани да им бъде изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща им, но претенциите им не са били уважени.

Прието е от въззивния съд, с оглед заключението на САТЕ, че е налице степен – 1/2 на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, тъй като той като пешеходец, в пияно състояние, облечен в тъмни дрехи се е движил по пътното платно, в тъмната част на денонощието при условията на валеж и мокра асфалтова настилка в участък без улично осветление, в нарушение на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП.

За да отхвърли на исковете, въззивният съд е формирал извод, че тримата ищци не са претърпели неимуществени вреди от противоправното поведение на водача на товарния автомобил. Позовал се е на показанията на свидетеля Р. М., като е приел, че пострадалият Л. Н. последните тринадесет години е бил изолиран от ищците и не е живял с никой от тях под един покрив, а живеел сам в нежилищна постройка до гарата, при наличие на четирима живи низходящи /деца/, двама от които адресно регистрирани в гр.

Я.. Приел е, че никой от ищците не се е грижил за пострадалия, който не е имал постоянна работа и приходите му били нерегулярни от извършвана нискоквалифицирана работа. Ищците Р. Н. и К. Н. не присъствали на погребението на баща си. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите К.К. и М.П., установяващи близки отношения на ищците Р. Н. и К. Н. с пострадалия им баща и за претърпени от двете вреди, с мотив, че тези свидетели от 13 - 14 години живеят на съпружески начала с тях, имат родени деца от тези фактически съжителства и са пряко заинтересовани от това да получат обезщетения от застрахователя.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания 3 съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая касаторът не мотивира наличието на това основание, а основанието е посочено бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то е очевидно неправилно.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по първия формулиран от касатора правен въпрос относно това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение или съответно за отхвърляне на претенцията за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Същият отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, доколкото е включен в предмета на спора и разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от ищците, срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите, осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

Третият от формулираните в изложението на касатора въпроси не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по начинът по който е формулиран, отговорът на въпроса зависи повече от конкретно приетите от съда за установени по делото обстоятелства по делото, отколкото от принципното приложение на правна норма като общо правило за поведение на правните субекти, поради което този въпрос е по-скоро фактически, а не правен.

4

Въпроси втори, четвърти и пети, поставени от касатора, са обусловени от отговора на въпроса по който касационното обжалване се допуска, и по същите съдът ще се произнесе с решението си, като ги разгледа ведно с касационните основания, с които са пряко свързани.

Жалбоподателите, на осн. чл.83 ал.2 ГПК са освободени от внасяне на държавни такси в производството, с определение №738/05.07.2021 г. по гр.д.

№ 612/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 187/15.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1511/2022 г. по описа на Апелативен съд- София.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5