Решение № 36 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330204705 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22 от 27.03.2025 г. , издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.

Пловдив, с което на основание чл. 471а, ал. 1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност на М. А. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 150, ал. 2, букви „д“ и „е“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателката чрез процесуалния си представител С. сочи конкретни пороци на НП, като моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. Б. ангажира становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

При извършената физическа проверка на 30.10.2024 г. на адрес: гр. *** при осъществен достъп до жилището на М. А. К. се установило наличието на 10 броя котки на различни възрасти, които са отглеждани в изключително лоши зоохигиенни условия. При осъществени срещи с К. на 01.11.2024г. на гореописания адрес и на 18.11.2024г. в сградата на ОДБХ Пловдив, същата не предостави ветеринарно медицински документи за извършено ветеринарномедицинско обслужване за отглежданите котки в жилището й. За отглежданите котки от лицето, не е осигурен подходящ микроклимат и редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване.

За посоченото бил съставен АУАН, с който актосъставителят приел, че жалбоподателката е извършила административно нарушение по чл. 150, ал. 1, т. 2 букви „д“ и „е“ Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Въз основа на същата фактическа обстановка при съставянето на НП администрацията приела да е нарушена разпоредбата на чл. 150, ал. 2, т. 2 букви „д“ и „е“ Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението; посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, 2 връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.

Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС №1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на 3 изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация.

В обратния случай - ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига административно обвинение и бива наказан, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на наказания субект.

Точно такъв е и процесния случай.

Според регламента на чл. 150, ал. 1, т. 2 б. „д“ и „е“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му подходящ микроклимат и редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване.

Прочита на изложената от администрацията фактическа обстановка с категоричност не покрива стандартите на изискванията за ясно и пълно описание на фактите срещу които санкционираното лице следва да се брани.

Това е така, доколкото в настоящия случай нито с АУАН, нито с НП се сочи особеното качество на санкционираното лице – субект на административно наказателната отговорност, като не е посочено К. собственик или гледач е на животните. На следващо място, администрацията се е задоволила единствено 4 лаконично да посочи, че в процесното жилище са установени 10 броя котки на различни възрасти. Нито с АУАН, нито с НП са посочени характеристики и индивидуализиращи белези за всяко едно от животните /още повече, че само 6 броя са били уловени/, като пол, порода, възраст. Последното освен, че е посочено в диспозицията на коментираната правна норма, то е и от особено значение за възможността да се провери правилността в изводите на администрацията, че за всяко едно от животните съобразно неговите порода, пол и възраст не е бил осигурен подходящ микроклимат, съответно редовно профилактично ветеринарно медицинско обслужване. За посочените обстоятелства липсват надлежно изложени твърдения във фактическата рамка на повдигнатото обвинение, поради което освен, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, то и съда е поставен в обективна невъзможност да провери правилността в изводите на администрацията.

Ето защо съдът приема, че е налице неяснота във фактическата рамка на вмененото административно нарушение, обуславяща извод за съществено нарушение на процесуалните правила, което води до накърняване правото на защита на санкционираното лице да разбере какво правило за поведение не е спазил. Видно е, че в предмета и процеса на доказване се създава прекалено голяма неопределеност, която е несъвместима както с изискването на чл. 303 НПК за несъмнена установеност на нарушението, така и с принципите за право на защита.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено 5 изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.

Според трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

Посоченият порок в съдържанието на НП и АУАН, състоящ се в неясно описание на основни съставомерни факти е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.