Решение № 137 от 07.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900122 по описа за 2022 година

Пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „БОГАЛИТА ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 825372330, със седалище и адрес на управление: с. Мокрен, община Котел, обл. Сливен, ул. „Г. Гавазов“ № 33, представлявано от А.П.Г., чрез адв. И. М., с искане за признаване на установено в отношенията между „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, ЕИК 831558413 и „Визита Трейд Къмпани“ ООД, ЕИК 831138701, че не съществува вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 21.05.2012 г. и изпълнителен лист, издаден на същата дата по гр.д. № 18 609/2012 г. по описа на Районен съд – София, за сумата от 35 000 евро – незаплатена главница по договор за банков кредит от 14.04.2006 г., изменен и допълнен с анекс № 1/24.08.2006 г., анекс № 2/27.03.2008 г., анекс № 3/25.08.2008 г., анекс № 4/28.12.2009 г., анекс № 5/30.06.2010 г., анекс № 6/26.07.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 12.04.2012 г. до изплащане на вземането, редовна лихва в размер от 3758,56 евро за периода 27.12.2010 г. до 25.03.2012 г.; наказателна лихва в размер от 1497,64 евро за периода от 27.12.2010 г. до 11.04.2012 г.; държавна такса за удостоверение от ЦРОЗ, дължима и неплатена от 07.03.2011 г.; 110 лв. – държавна такса доплащане за издаване на удостоверение от ЦРОЗ и 1 577,59 лв. – разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че ищецът е присъединен взискател по изпълнителен лист № 7864 от 24.08.2018 г., издаден от Районен съд – 1

Пловдив, за вземане в размер на 214,45 лв., по отношение на длъжника „Вита Трейд Къмпани“ ООД по изп. дело № 1434/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Грозева, рег. № 915, район на действие ОС – Сливен, по което вземането на първоначалния взискател „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ по изпълнителен лист, издаден на 21.05.2012 г. по гр.д. № 18609/2012 г. по описа на Районен съд – София, било погасено чрез плащане на 30.12.2009 г. на сумата в размер на 47837,43 евро преди издаване на заповедта за изпълнение и образуване на изпълнителното дело, за което плащане банката била издала първичен счетоводен документ – извлечение от сметка – Отчет № 39/30.12.2009 г.

Излага твърдения, че плащането било извършено въз основа на сключен Анекс № 4 от 28.12.2009 г. на основание чл. 107 от ЗЗД към договора, с който се урежда размерът на неизплатения остатък от кредита - сумата от 41 875 евро. Твърди също, че преди извършване на погасяването банката е върнала суми на дружеството в размер на 34 019,36 евро на 07.12.2009 г., 18 382 евро на 10.12.2009 г., както и сумата от 6 657,45 евро на дата 04.01.2010 г. след извършеното погасяване.

Въпреки извършеното погасяване на задължението и сключените преди това анекси, банката не е използвала сумата за погасяване на дълга по договора за кредит от 14.04.2006 г., като е продължила да задължава ежемесечно сметката на ответника - длъжник със сумите за редовна главница и лихва по кредита. Освен това сумата не била използвана и за погасяване на задължение по друго договорно правоотношение между страните от 2003 г.

Твърди също, че към момента на завеждане на заповедното производство банката не е отразила коректно извършените погасявания.

Предвид извършеното плащане ответникът - длъжник бил отправил до банката писмено изявление на 03.02.2022 г. по чл. 76 от ЗЗД, с което заявявал, че с постъпилата сума погасява цялото вземане по договор за кредит от 14.04.2006 г., както следва: 2,83 евро – редовна лихва за периода 28.12.2009 г.

- 30.12.2009 г., 41 875 евро – усвоена и непогасена главница.

Поради изложеното, ищецът счита, че „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, е привиден кредитор с несъществуващо вземане, който е насочил изпълнение спрямо имущество на длъжника по изп.дело № 1434/2021 г. чрез извършване на опис на недвижими имоти, ипотекирани в полза на банката, което от своя страна застрашава удовлетворяването на неговото вземане.

В срока по чл. 367 от ГПК банката - ответник депозира отговор, с който излага становище по допустимостта и основателността на иска.

По отношение на допустимостта твърди, че ищецът и длъжникът са свързани лица, поради идентичност на единствен съдружник в дружествата, както и че липсва реален правен интерес от търсената защита по подробно изложени съображения в отговора. Навежда възражение за местна неподсъдност на спора с твърдение, че искът е подсъден на СГС – съдът по 2 седалището на ответника, доколкото ищецът и ответникът - длъжник са свързани лица по смисъла на ТЗ. Моли делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

По отношение на основателността на иска счита същия за неоснователен и недоказан, оспорва всички твърдения на ищеца с изключение на обстоятелствата, които изрично признава, а именно, че ищецът е присъединен взискател по изп. дело № 1434/2021 г.; че е проведено заповедно производство и издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 18609/2012 г. по описа на Районен съд – София, с което дружеството длъжник е осъдено да заплати в полза на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, описаните по горе суми, дължими на основание договор за кредит от 14.04.2006 г., както и че на 30.12.2009 г. е преведена сума от „Визита Трейд Къмпани“ ООД в посочения в Отчет 39/30.12.2009 г. размер, за погасяване на изискуеми задължения по няколко договора за кредит, като определен остатък от сумата е върнат по сметка на ответното дружество. Излага доводи, че вземането не е погасено чрез плащане, като погасяванията на база анекси, сключени декември 2009 г., са за просрочени непогасени задължения по 4 договора за кредит, подробно описани в обстоятелствената част на отговора, а изявлението на ищеца не е годно да обвърже банката, тъй като пълно погасяване по процесния кредит не е извършвано нито преди, нито след иницииране на заповедното производство. С оглед необслужването на кредита банката е предприела съдебни действия срещу дружеството по всички кредити с непогасени задължения, като към настоящия момент вземанията били съдебно признати и непогасени, с изключение на един от договорите – договор за банков кредит от 24.08.2006 г.

Съществуването на вземането в настоящия случай обосновава с излагане на подробна фактология по сключването и изпълнението на процесния договор за банков кредит от 14.04.2006 г. Твърди, че страните са уговорили предоставянето на кредит до 90 000 евро, с краен срок за погасяване - 15.10.2019 г., като сумата е усвоена от дружеството- длъжник на два транша по 45 000 евро на 19.04.2006 г. и 05.05.2006 г. Уговорена е годишна лихва в размер на СБР за евро, увеличена с 5 пункта надбавка, както и неустойка – наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро плюс 13 пункта надбавка годишно. Впоследствие параметрите по договора били изменяни и допълвани чрез сключване на анекси към него с уговорки за начин и срок на погасяване. Подписани били анекси от 28.12.2009 г. относно размера на просрочените вземания на банката, както и опрощаването на част от начислени лихви за забава. Именно в изпълнение на тях била преведена от „Визита Трейд Къмпани“ ООД, сумата от 47372,43 евро за погасяване на всички просрочени изискуеми към 12.2009 г. задължения, а остатък в размер на 6 657,45 евро - върнат по сметка на дружеството - длъжник.

След сключване на последния анекс № 6 от 26.07.2010 г. дружеството изпаднало в продължителна забава и спряло плащанията за погасяване на 3 задълженията си. Поради това и банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, след което предприела действия за принудителното им събиране. След проведен установителен процес вземанията били съдебно потвърдени от втора инстанция, като в момента производството е висящо пред касационната инстанция. Относно твърденията на ищеца за връщане на суми на 07.12.2009 г. и на 10.12.2009 г. на ответника длъжник, уточнява, че сумите представлявали постъпления от търговската му дейност.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца. С нея поддържа изцяло заявеното в исковата молба. Взима становище по възраженията на ответника за свързаност на дружествата и представените разпечатки от ТР, като счита същите за неотносими, като представя писмени доказателства в обратна връзка и твърди, че свързаност между лицата не е налице. Оспорва представените анекси № 4, № 5 и № 6, като сочи, че представеният вариант на анекс № 4 е неистински, оспорвайки авторството му. Възразява, че вземането не е съдебно потвърдено поради висящност на процеса. Излага твърдения за противоречия в изложените факти и обстоятелства от банката относно обслужването и договорките по кредита, в това число било пропуснато в представената справка по чл. 366 от ЗЗД отразяването на погасявания от 01.12.2009 г. в размер на 34 043,20 евро и на 17.09.2008 г. в размер на 27 640,86 лв.

Позовава твърденията си на процесуални действия и обстоятелства от друго съдебно производство по установителен иск за вземането.

В срок ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа изцяло изложеното в отговора на исковата молба. Взима становище по отношение на редовността на допълнителната искова молба, като счита същата за просрочена. Излага съображения в тази връзка. Посочва, че изложеното в нея е неоснователно, съдържащо неверни и неотносими твърдения и доказателства към предмета на спора. Възразява срещу оспорването на представеното от банката доказателство за усвояване на кредита и справка по чл. 366 от ГПК. Твърди, че справката отразява банкови операции по усвояване и погасяване на задължения по процесния договор за кредит, а не всички операции по останалите договорни отношения между страните. В тази връзка твърденията за задължаване на сметката на дружеството - длъжник на 01.12.2009 г. и на 17.09.2008 г. са без логическа връзка с оспорванията. Възразява срещу уважаването на доказателствените искания на ищеца – поставяне на допълните въпроси към съдебносчетоводната експертиза и приемане на писмени доказателства, които счита за неотносими.

Другият ответник по делото – „Визита Трейд Къмпани“ ООД, не взима становище по иска в срока за размяна на книжа. В хода на процеса се консолидира със становището на ищеца и заявява сходна на неговата процесуална позиция.

4

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното:

По допустимостта на производството и други предварителни процесуални въпроси:

Предявен e отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

464 от ГПК. Ищецът е процесуалноправно легитимиран по иска, тъй като твърди, че е присъединен взискател за вземане в размер на 214,45 лв срещу Визита Трейд Къмпани“ ООД - длъжник по изп. дело № 1434/2021 по описа на ЧСИ Г.Грозева с взискател „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД/.

Обоснован е от ищеца правен интерес от търсената защита, поради което претенцията е допустима въпреки възражението на банката в противен смисъл. Коментирано е вече, че въпросът за правния интерес от търсената защита произтича от твърдяното качество на ищеца на присъединен взискател по изп.дело, което в настоящия случай е безспорно обстоятелство между страните. Освен това взискател, който оспорва съществуване на вземането на друг взискател или правото му на предпочтително удовлетворение в изпълнително производство, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ако сумата, предназначена за взискателя с оспорено вземане се намира по сметка на съдебния изпълнител, като е без значение дали искът е предявен в срока или извън срока по чл.464, ал.1 ГПК. Когато сумата е предадена на взискателя от съдебния изпълнител – защитата на оспорващия взискател е чрез осъдителен иск. В случая, доколкото не се твърди да са налице предпоставки за търсене на осъдителна съдебна защита, а процесуалните твърдения на ищеца покриват всички елементи от фактическия състав на предявената отрицателна установителна претенция, като възраженията на ответника са относно принадлежността на материалното право, което е въпрос по съществото на спора, същата е допустима.